Два милиона души, седем хиляди танка, четири хиляди самолета и 50 дни абсолютен ад - точно преди 80 години приключва Курската битка, пишат западни медии. Как Червената армия успява да провали последната голяма стратегическа настъпателна операция на Вермахта и напълно да овладее инициативата?

Залагане на всичко

В резултат на зимната кампания от 1942-1943 г. съветските войски образуват така наречената Курска дъга. Разположените там части застрашават фланговете и тила на германските групи армии Център и Юг. Те от своя страна биха могли да отрежат тази издутина.

Германският генерален щаб разработва операция "Цитадела": едновременни удари от север и юг за унищожаване на два съветски фронта едновременно. Централният се командва от Константин Рокосовски, Воронежския - Николай Ватутин. Те са прикрити от Резервния фронт (по-късно Степен) на Иван Конев, с когото германците планират да се разправят по-късно.

За мащабното настъпление Берлин привлича най-добрите генерали на Вермахта и най-боеспособните войски. Общо над 900 хиляди души, около десет хиляди оръдия и минохвъргачки, до 2700 танка и щурмови оръдия, около 2050 самолета.

Най-новите тежки танкове "Тигър", средните "Пантери" и самоходните оръдия "Фердинанд" са хвърлени, за да пробият съветската отбрана. Вярно, техният дял в общата маса на бронираните машини е малък.

Противникът разчиташе на добрата оптика и гамата от нови превозни средства, надявайки се да унищожи съветските танкове от голямо разстояние, извън зоната на ответния огън. От небето стоманените юмруци са покрити от въздушна армада с най-новите модификации на изтребителите “Фоке-Вулф-190A” и щурмовия самолет “Хенкел-190A”.

Командването на Вермахта залага всичко на една карта. 70% от танковите, 30% от моторизираните, 20% от пехотните дивизии, както и над 65% от всички бойни самолети, действащи на съветско-германския фронт, са хвърлени към Курск. В случай на неуспех Берлин за дълго време губи възможността да провежда големи настъпления.

Операция "Цитадела" е разработена в условия на строга секретност, но Москва успява да разгадае плановете на противника и как да подготви отпор.

Съветска крепост

Ударът по основата на северния фронт на Курската дъга, от Орел срещу войските на Рокосовски, е поверен на 9-та армия. И под основата на южния фронт, от Белгород покрай позициите на Ватутин - от 4-та танкова армия. Преодолявайки 90-100 км, те трябва да се свържат в района на Курск и да обкръжат съветската групировка. Москва осъзнава заплахата.

През април щабът на Върховния главнокомандващ поставя задачата да се подготви Курската дъга за дългосрочна отбрана. За три месеца войниците на Рокосовски изкопават повече от пет хиляди километра окопи, поставят около 400 хиляди мини. Те оборудват противотанкови зони с дълбочина до 30-35 километра с мощни опорни точки.

На Воронежския фронт Ватутин също укрепва позицията си: осем линии с обща дълбочина 250-300 километра.

„Колкото изкопахме през тези месеци - далеч не всеки успява да изкопае в живота", спомня си Михаил Шумилин, картечар от 17-ти гвардейски стрелкови корпус. „Не броих колко лопати изрових, но копах от сутрин до здрач. След няколко дни наш самолет прелетя над позициите и провери камуфлажа. Най-малката забележка - и всичко трябваше да се преработи. Но ние не мърморехме, разбирахме, че животът ни зависи от това”, спомня си военният.

До началото на битката при Курск Централният, Воронежкият и Степният фронт разполагат с 1,3 милиона души, повече от 26,5 хиляди оръдия и минохвъргачки, над 4,9 хиляди танка и самоходни артилерийски установки, около 2,9 хиляди самолета.

Стоманена лавина

„Денят 5 юли, в обичайния смисъл, така и не дойде за нас”, спомня си след войната Николай Попел, член на Военния съвет на армията. “Горещият диск на слънцето или изплуваше, или потъваше в облаци прах и дима на горящите предни позиции.

Ниският тътен не спираше, постепенно се превърна в оглушителен пулсиращ рев, в който едва се различаваха отделни оръдейни изстрели, експлозии на мини и снаряди. Огромни кълба черен дим и пламъци обграждаха толкова голяма площ, че беше невъзможно да се определи предна линия отстрани”, допълни той.

Точно в шест сутринта, след мощна артилерийска подготовка, германците атакуват с големи сили. Те обаче се натъкват на танкови бариери и плътни минни полета. Комуникационните линии са значително повредени и няма ясно взаимодействие между частите. В резултат на това пехотата често остава без подкрепата на танкове.

Въпреки това врагът се придвижва напред - превъзходството в танковете има значение. Германците пробиват първата отбранителна линия, но скоро бронираните клинове най-накрая се забиват в минните полета, обстрелвани са от всички страни от противотанкови опорни точки.

Особен героизъм показаха съветските сапьори, които използват тактиката на така нареченото “нахално миниране”: мини биват поставени директно пред настъпващите вражески танкове. Артилеристите се отличават с директен огън.

"Атакувани от стоманена лавина, нашите войски се биеха самоотвержено, използвайки всички средства за поражение на врага”, пише в мемоарите си Константин Рокосовски. “Срещу танкове бяха използвани и 45-милиметрови оръдия. Те не можеха да пробият бронята на “Тигрите”. Стреляха от близко разстояние по веригите им.

Сапьори и пехотинци под ураганен огън се приближаваха под вражеските машини, поставяха под тях мини, хвърляха гранати и бутилки със запалителна смес. Стрелковите части в това време с огъня си отсичаха следващата зад танковете пехота и с контраатаки я изтребваха”, допълва той.

Контраудар

Настъплението на германските войски е окончателно спряно на 10 юли на Централния фронт, където врагът прониква в отбраната на 8-12 километра, а на 12 юли и на Воронежкия, където врагът напредва на 35 километра. Убедено в пълната невъзможност да сломи съпротивата на Червената армия на юг, командването на Вермахта се опитва да пробие при Прохоровка и да стигне до Курск от югоизток.

За да предотвратят това, на 12 юли започва контраатака, която се превръща в битката при Прохоровка. Това е най-голямата насрещна танкова битка през Втората световна война. От двете страни са участвали около 1200 машини. Червената армия претърпява големи загуби, но основната задача е изпълнена - германците не стигат до Курск.

И скоро започва съветската контраофанзива.

Войските на Воронежския (от 16 юли) и Степния (от 19 юли) фронтове към 23 юли се връщат на линиите, заети преди битката. И на 3 август те удрят към Белгород и Харков.

Междувременно в хода на Орловската операция войските на дясното крило на Централния фронт побеждават 15 дивизии от група армии „Център“. На 5 август Орел е освободен и до 18 август напредват на 150 километра на запад.

Войските на Воронежския и Степния фронт по време на Белгородско-Харковската операция на 5 август освобождават Белгород. Вечерта на този ден за първи път през годините на войната в Москва гърмят артилерийски салюти.

На 23 август войските на Степния фронт, с помощта на Воронежския и Югозападния фронт, освобождават Харков, слагайки край на битката при Курск.

Повратната точка във Великата отечествена война, поставена от победата в Сталинград, най-накрая се оформя близо до Курск. Хитлеристка Германия вече не провежда стратегически настъпателни операции на Източния фронт и никога не е имало превъзходство на Вермахта над съветските войски или поне паритет - нито в жива сила, нито във военна техника. След 23 август 1943 г. фронтът се измества само на запад.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук