Това, което виждаме бързо, четейки Плана за възстановяване, без фишовете, които са много важни, защото там са конкретните изисквания и съответните цели, които се поставят и начина, по който се постигат в договореното с Европейската комисия, които и сега липсват, ние виждаме две неща, които касаят въглищната ни енергетика като цяло.

А именно - ангажиментът, който се поема до 2026 г. да се намалят емисиите от производството на ел. енергия спрямо 2019 г., която е една от най-ниските години по отношение на производството. Тогава в Маришкия басейн ТЕЦ-овете работеха с изключително ниско натоварване, с един блок почти.

Това коментира пред Труд президентът на КНСБ Пламен Димиторв.


Мини Марица Изток даваха едни от най-ниските си количества от 20-21 млн. тона. Така че, избрана е 2019 г. явно неслучайно, за да може да се намалят за три години и половина с 40% емисиите. Това е непосилно и невъзможно и ние казахме това на министъра на финансите Асен Василев на единствените разговори, които имахме в началото на февруари.

Това обаче стои като изискване в Плана. Изброени са всички централи в самия документ, че те ще участват в това намаляване на въглеродните емисии. Как точно ще участват не е ясно. Но всички централи без изключение, и Маришките, и ТЕЦ Бобов дол, и ТЕЦ-овете в Перник и в Сливен, и останалите ТЕЦ-ове на въглища.

В Плана са заложени и години, неясно какво значещи, защото пише, че ще има план, някой ще прави план в следващите месеци, за постепенно намаляване на използването на въглища, който включва стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г.

Така е записано в Плана, като се реферира, че тези последните години били всъщност на правителството, на работодателите, на Еврокомисията, а 2026 г. и 2024 г. всъщност са да се изпълни ангажимента, който се поема за 40% намаление.

А това не може да стане без затваряне на поне няколко ТЕЦ-а до 2026 г. Тоест, това е кумулативното изисканото, което са заложили в Плана и е договорено с Комисията.

Индиректно това води до необходимостта от затваряне на мощности, при това отново казвам - на няколко ТЕЦ-а преди 2026 г. Ангажиментът тук е заложен тези 40% да се изпълнят до края на 2025 г. и да се докладват на Комисията до средата на 2026 г. С други думи няма и четири години дотогава.

А в тези години всичките тези ТЕЦ-ове трябва непременно да работят, особено следващите няколко, имайки предвид какво става в Украйна и как се развива войната. И като нямаме друг ресурс как ще гарантираме базовите мощности за нашата електроенергийна система и най-накрая как и на каква цена ще можем да си купуваме ток.

Записаното в Плана означава, че от 2038 г. трябва изцяло да бъдат затворени въглищните централи. Но за съжаление, заради другите причини, които казах, се предвижда, без всъщност да е записано, да стане далеч по-рано.

Ако не на всички, то поне на сериозна част. 40% намаление на емисиите от производство на ел. енергия до 2026 г., спрямо ниската година 2019 г., е сериозен удар. Това означава поне 2-3 ТЕЦ-а да бъдат затворени, за да бъдат намалени емисиите за толкова кратко време от три години и половина.

ТЕЦ-овете далеч преди 2038 г. ще бъдат затворени, като гледаме как се поемат тези ангажименти. А никъде няма механизъм за подкрепа на въглищните централи за периода, за който трябва да работят.

В рамките на този План за възстановяване и устойчивост се предвижда и второ действие, а именно преструктуриране на БЕХ, изваждане от него на дружества, но и спиране на така нареченото кръстосано финансиране чрез създаването на един Национален фонд за декарбонизация.

Което значи, че всички тези средства от продажби на емисии, които постъпват във фонда Сигурност на енергийната система, и чрез които всъщност не се допуска увеличение на цената на ел. енергията за домакинствата години наред, тези средства вече ще постъпват в новия фонд за декарбонизация за подпомагане на инвестициите във ВЕИ.

Няма лошо, това би било добре. Но няма да има кой и откъде да има ресурса да не допуска увеличението на цените за домакинствата. И най-скандалното е, че в този План е заложена бърза либерализация на пазара на дребно в два последователни етапа - от 2023 г. и 2025 г. Разбирайте отпадане на регулирания пазар на ел. енергия, на който цената на тока в момента е 3-4 пъти по ниска от тази на свободния пазар.

Но изчезването на този регулиран пазар, както изисква Планът и както сме поели ангажимент, означава обратното, а именно увеличение с 3-4 пъти на цената на ел. енергията за домакинствата и всички тези, които са на регулирания пазар. Както казах, през 2023 г. е първата стъпка, каквото и да значи това, и 2025 г. втора стъпка, тоест изцяло либерализиране и изчезване на регулирания пазар.

Има доста въпросителни и неясноти с този заряден енергиен капацитет от 6000MWh. Това не се подкрепи от никого от енергийните експерти, с които водихме разговори. Това действие го няма никъде в четирите сериозни модела, които са разработени и бяха представени пред обществото за бъдещата енергийна стратегия от сериозни консултантски центрове.

Най-важният и според нас издържан, е моделът, поръчан от Американската търговска камара в България на световна консултантска компания. Има и други такива, но нито един от тях не допуска такъв огромен капацитет батериен парк, а предвиждат далеч по-балансиран преход. А този, който казах, според мен, той допуска и по-плавен въглищен преход в годините, а не това, което виждаме тук.

В Плана има и добри неща - инвестиции в енергийна ефективност, ВЕИ-та, обновяване на многофамилни, еднофамилни и обществени сгради, общински системи за външно осветление, зеления водород и биогаза, което е добре, както и разработването, най-накрая, на критериите за енергийна бедност, което отдавна чакаме, и както се оказва ще бъде доста нужно.

Но с тези първи дефицити и дефекти ние смятаме, че това което става днес, а именно подписването и договарянето на Плана, ще има изключително сериозни последствия и негативи за електроенергийната система на България, за поносимостта на цената на ел. енергията за бита, предвид заложената либерализация, и то доста бърза, от следващата година още да се направи първа стъпка, и невъзможността да се разбере как точно този батериен парк, в който 1,6 млрд. лв. от Плана ще отидат, ще бъде натоварен със значим ефект. Всички експерти твърдят, че ще бъде с ниска използваемост.

На всичко отгоре ще създаде негативни ефекти за ЕСО и най-вероятно ще влезе в конкуренция с ПАВЕЦ Чаира, което не ни е нужно. Може би обратното, трябваше да се направи още един ПАВЕЦ, ако трябва да балансираме ел. енергията от ВЕИ-та в пиковите моменти.

В самия ход на изготвяне на Плана ние получихме само общи разяснения по картинки, а самите фишове, както и последната версия на Плана, ги видяхме заедно с всички останали в сряда.

Така че нито обществено обсъждане, нито някаква форма на диалог задълбочен със социалните партньори, както беше обещано в началото на февруари от вицепремиера Василев и председател на тристранния съвет, освен финансов министър, не беше реализиран през тези два месеца.

За нас това е недопустимо, тъй като по самия регламент за възстановяване и устойчивост това се изисква като имплицитна част от процеса. И затова ние сме сезирали Комисията, така че държим да се отбележи, че това е без нас.