По време на каквато и да е епидемия, в случая – пандемия, на първо място трябва да посъветваме хората да се стремят към здравословно хранене, фрагмент от целия здравословен начин на живот, за да повишат имунната си резистентност. Това каза проф. Донка Байкова, която е специалист по хранене и диететика.

Проф. Байкова изброи българските храни, с които ще преборим коронавируса

Имунната защита на организма е двуаспектна, обясни специалистът пред БГНЕС.

Единият аспект е клетъчният имунитет (клетките от белия кръвен ред), а вторият, за който също трябва да се погрижим, е създаване на предпоставки за изграждане на антитела (хуморален имунитет). И в двата случая се касае за високоорганизирани белтъчни структури.

„Ролята на имунната устойчивост на организма е особено значима, когато в период като настоящия (ранна пролет), в който и обичайно се наблюдават вируси заболявания (грип), е налице и бум на COVID-19. Високата вирулентност на коронавируса налага да поддържаме пълноценен белтъчен внос чрез приеманата храна“, каза проф. Байкова.

„На първо място тя изброи разнообразни животински белтъчни храни – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, които са източници на 9-те незаменими за организъма на човека аминокиселини (такива, които той не може сам да произведе и непременно трябва да получи с храната отвън).

Как да не напълнеем по време на карантината, 5 златни правила

Естествено, за да има добър синтез на тъканни протеини, в частност – поддържане на имунна защита, е важно, храната да е богата и на активизатори на обмените процеси, каквито са минералите и витамините, особено тези с антиоксидантни – витамини С, А, D, Е, както и на селен, цинк, желязо, магнезий, манган и др.

Те се съдържат в разнообразни храни от растителен и животински произход. Ние казваме, че здравословно е това хранене, което доставя на човек ежедневно разнообразие от 60 жизненоважни хранителни вещества“, посочи тя.

„Въглехидратите са енергиен източник за функцията на мозъка, сърцето и мускулите. Мускулната тъкан е половината от масата на човешкото тяло и ако тя е неактивна, дефицитни и вяли са “сигналите” й за функцията на вътрешните органи”, подчерта тя.

Донка Байкова е категорична, че в този период е важно още нещо: Особено когато сме в режим на „хоум офис“ грижата за здравословен начин на живот, освен балансирано хранене, да бъде насочена и към избор на подходяща двигателна активност.

„Налага я и имунната защита на организма, която също се влияе от движенията ни. А те могат да бъдат най-различни и в никакъв случай не е сложно“, посочи тя и припомни 12-минутната утринна гимнастика пред училище сутрин от преди време.

Специалистът добавя обаче, че все пак, както и да се стараем, двигателната активност в режим на работа „хоум офис“ е по-ниска от обичайната, поради което и рискът от свръхприема на енергийни храни, не съответстващ на изразходвания енергиен разход, е много явен.

„Важно е в такива случаи да се стремим, в единица количество калории, да включим оптимално количество от посочените есенциални хранителни вещества. Да, затова да избираме по-ниско калорийни видове белтъчни храни, каквито са натуралните – меса, риби, яйца, кисело мляко, извара, нискомаслени сирена, а не промишлено (технологично) обработени, мазни месни и рибни продукти, високо-маслени жълти сирена и деликатеси.

Да приемаме по-голямо от обичайното количество зеленчуци и плодове (сега имаме възможност да реализираме тази препоръка безпроблемно, защото разполагаме с повече време“, посочи тя и добави, че когато сме на работа извън дома, сме забързани в задачите си и най-често ги приемаме под форма на обработени разновидности (като сокове, компоти и др.).

Проф. Байкова подчерта, че по принцип е известно, че свръхтеглото и затлъстяването са едни от най-рисковите фактори за протичане на различни възпалителни заболявания при човека.

„До скоро мастната тъкан в човешкото тяло се считаше за „инертна”, „буферна” тъкан, предпазваща вътрешните органи от травми и участваща в терморегулацията.

Уви, в края на миналото столетие се установи, че тя е една мощна ендокринна система, която отделя десетки хормони и хормоноподобни вещества – адипокини и по най-различни механизми се намесва в метаболизма, в ендокринния баланс на съвременния човек и го превръща в дисбаланс. От това обстоятелство произтичат различните рискови ситуации за метаболизма на съвременния човек със затлъстяване“, посочи проф. Байкова.

Тя изтъкна, че всяко преяждане и препиване в този период отнема насочеността на организма за две денонощия към имунна защита.

„Ето защо много е важно да намалим енергийната стойност на храната за сметка на избрана от нас двигателна активност. В никакъв случай не е невъзможно, за един месец в период на работа вкъщи, да редуцираме поне 2 кг излишни от нашето тегло, като намалим дневната хранителна енергия поне с 500 калории“, посочи тя (такава е калорийната стойност на една баклава или 100 г млечен шоколад).

Проф. Байкова подчерта, че затлъстяването не е „козметичен проблем”, а е метаболитно заболяване. При 85% от случаите, затлъстяването е свързано с риск от развитие на диабет тип 2, дислипидемии, сърдечно-съдови заболявания, подагра – метаболитен синдром, както и нарушено хормонално равновесие.

„А всички тези състояния са свързани с повишен риск за улеснено възникване на възпалителни процеси, на фона на потиснат имунен отговор на организма“, каза проф. Донка Байкова.