Съгласно тракърът на Глобалната инфлация (страна по страна) публикуван вчера от Financial Times, индексът на потребителската инфлация у нас измерен за края на месец януари 2023 спрямо януари 2022 г. е 16.4%, пише проф. Димитър Иванов за Епицентър.

Това показва по същество една упорито вкопчена и почти не намаляваща инфлация на разходите за живот у нас (в сравнение с данните от месец декември 2022 г. (16.8-16.9%).

Не споделям напълно анализът и оценките на служебното правителство, че до голяма степен инфлационният натиск е породен особено в областта на храните и други сродни потребителски продукти от „спекула и вероятно от "необосновано високи печалби при храните".

Ако има такива случаи и даже е нормално да има, всички инструменти за реакция срещу тях са в ръцете на държавата. Държавата може светкавично да им противодейства.

Но, такива случаи – не са причина за инфлационният ураган бушуващ у нас вече над една година. Те са само резултат от истинските причини за инфлацията.

Редица пъти съм подчертавал, че инфлацията освен монетарен феномен е и психологически феномен.

Цените скачат заради огромната геополитическа несигурност, която заобикаля България, заради продължаващата ескалация на войната в Украйна, заради наложените международни санкции и „въоръжаването“ на финансовата система, заради бързо развиващите се процеси на деглобализация, които затварят, блокират или оскъпяват твърде много установените търговски канали.

Но цените се увеличават и защото хората не виждат никакъв ясен хоризонт на просперитет в България. Както такъв хоризонт не виждат и чуждите инвеститори.

Избори след избори, все по-временни и по-слаби правителства и все по-дълги опашки на кандидати за министри в тези правителства.

И все по-голямо опразване от съществото и истинския характер на думичката „промяна“.

Когато човек вижда, че „инфлацията на политическите обещания“ расте с трицифрени числа, как няма да помисли и то бързо за себе си.

Разбира се, че ще помисли за своето спасение в тази комплексна инфлационна среда, в която всеки наддава, но главно лично за себе си.

Как да се намали тогава инфлацията? Даже и нейните темпове да спаднат, цените няма да спаднат. Реалната опасност, измерена на основата на всички взаимодействащи фактори и тенденции, е да имаме висока инфлация до минимум 2025 г.

Заедно с това, нито фискалната политика се промени така, че да играе активна антиинфлационна роля, нито лихвите по кредити нараснаха достатъчно, за да играят ролята на спирачки на кредитния бум, който става все по-опасен, нито пък финансовата дисциплина се подобри, нито по-компетентни кадри бяха издигнати във власстта. Точно обратното. И всъщност както винаги.

А и демагогията продължава да царства.

Четейки днес, популисткият текст, че „властта в следващите седмици ще се уверява дали при храните не се генерират свръхпечалби на гърба на населението“, просто ми става смешно.

Не се ли разбира, че у нас, по същество всеки в активна работоспособна възраст е своего рода и потребител на продукти и услуги и производител и продавач на такива.

И в този смисъл, едни се оплакват от тези, които трупат „свръхпечалби от продажба на храни“, други пък от тези, които печелят, лекувайки ги, трети от нарасналите цени за образование, за услуги и т.н.

Всички сме заедно в този процес на бясна надпревара с огромната несигурност надвиснала над живота ни.

Несигурност, породена не от нас, не от нашите „спекулативни“ игрички, а от тези, които ни управляват маса години и ни доведоха дотук.

И продължават с „инфлацията“ на техните голи политически обещания.

Има ли обаче, кой да им „плати“?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук