“Всичко е от значение и дали си мъж или жена, защото това е въпрос на роля, която изпълняваш в живота. Ролевите функции са елемент от културата на всяко общество, според които всеки се съотнася и има изградена норма или стереотип на ролевото поведение.

Това заяви пред БНР политологът проф. Антоанета Христова.


В България, за разлика от други култури, жената е постигнала правото да има мнение, да върти главата, както се казва на мъжа, от древни времена. Още съвсем в началото на века жените тук са се борили за своето право и те са едни от първите въобще в Европа, които получават право да гласуват. 

Това е интересен феномен. Защото в тази България, която е на Балканите и която е била толкова години под турско, нормално би било обратното поведение.

Друго характерно за българската жена е, че на практика в съвременния свят ролевите ни възприятия, особено след 1989 г., станаха такива, че мъжете и жените започнаха да носят еднакво бремето.

И преди го носеха еднакво. Но след 1989 г., попадайки в кризата, героините на труда, а по-късно тези жени, които посрещнаха промяната и срещнаха големите кризи, и се наложи да поемат заедно с мъжете и изхранването, работата, гледането на децата и в същото време умението да балансираш. Това е свръхфункционална задача за една женска роля

И така преминаваме в политиката. Още нещо много важно трябва да имаме предвид за България и не само тук. Защо де факто имаме разлика между мъже и жени и в целия свят? 

Имаме разлика в заплащането на труда, средната работна заплата е по-ниска при жените винаги и не само в България.

Има сериозна разлика, независимо че трудът, по който сравняваме заплатите, е един и същ. Скачаме в политиката – в момента там имаме драматично намаляване на броя на жените. Сега имаме по-малко жени от миналия парламент. Което означава, че може би сме минали в един по-стар период.“

В парламента

“Жената в парламента има сложен образ. Там има много сложна комбинация от мъжка роля – неслучайно “политик“ е мъжка дума. Обикновено голямата политика в историята се е правила от мъже. Революциите са правени от мъже. Жените носят знамето. 

Затова, вкарвайки женския образ в парламента, в контекста на среда, в която за всеки човек се пита как е попаднал в парламента, жената особено лесно се превръща във “вкусна дъвка“ в устата на обществото, за да се занимават с това по какъв начин втори, трети и четвърти план в биографията ѝ, които са я довели до парламента.

При мъжете това го няма. И се свързва със съвсем други механизми, не с такива, унижаващи личността. На заден план остава всичко съществено, свързано с качествата на жената.“

Жена премиер

“Мисля си, че в момента не е проблем женското. Има много видими жени, но високият тон, крясъкът, най-неприятното в женското поведение, взе връх в последните месеци, като наблюдение.“