Докато не се изяснят нещата в Украйна, да се говори за предсрочни избори е безотговорно. Идва глад, от Африка и Азия ще тръгнат десетки милиони мигранти, казва проф. Михаил Константинов в интервю за Стандарт. 


Проф. Константинов, как ще коментирате последните данни на "Алфа рисърч", според които над 58% от не харесват правителството, но в същото време хората не са готови за предсрочни избори?

- Това е на пръв поглед парадокс, но той е напълно естествен. Намираме се в много опасен етап от развитието не само на България, но и на Европа, и на света. Така че избори в условия на остра политическа борба ще бъдат доста опасни за страната. Аз даже мисля, че няма да ни позволят да ги направим.

- Кой няма да ни позволи?

- В Сърбия, в Унгария, във Франция има избори, но те са редовни. Освен това се провеждат в нормална политическа обстановка. Докато тук ние се държим като смахнати и ако има още едни предсрочни избори - вече става твърде много.

Миналата година имаше два предсрочни вота. Това управление трябва да си ходи, но това не значи, че утре трябва да започнем процедурата.

Аз лично смятам, че докато не се изяснят нещата в Украйна, да се говори за предсрочни избори е безотговорно. Това е много важна причина. А иначе това правителство се дъни по всички линии.

- Къде е прагът на социалната поносимост?

- Тук има един тънък момент. За да има ново управление, теоретично не е задължително да има избори. Един парламент може да излъчи повече от едно управление.

Ако се сглоби една национално отговорна коалиция със строго определени параметри и срокове на съществуване - аз това го наричам правителство на националното спасение, то би могло при този парламент да се изчака до есента, когато ще се изясни какво ще става в Украйна.

В момента в Украйна се решава съдбата на Европа и на света. Без всякакво преувеличение. От това пренареждане, което ще се получи след войната, ще зависи следващото развитие на европейското и световно общество в следващите минимум 10 години, може и повече.

Така че според мен решението е да се излъчи правителство на националното спасение, което да преведе страната през следващите 5-6 месеца.

- Кой би трябвало да инициира създаването на такова правителство на националното спасение?

- Ако политиците седнат и се разберат, те могат да поставят параметрите на това управление и то да бъде гласувано от този парламент. Само че се опасявам, че нашите политици толкова акъл нямат.

- Не е ли коалиционното споразумение нещо подобно на това, за което Вие говорите?

- Коалиционно споразумение ние нямаме в момента. Има споразумения между три политически сили и нещото, наречено "ПП". Това са три партии и още двама души.

Затова са и тези хаотични действия. Ако политиците се съберат и се разберат какво ще правят в следващите 5-6 месеца по точки, теми и срокове, биха могли да направят това, за което говоря.

Те обаче няма да го направят, защото са тъпанари. Единствено ДПС има разумно политическо поведение. Много ми е мъчно да го кажа, защото аз не съм привърженик на ДПС. Но те са единствената политическа сила, която се държи нормално в момента.

Все още носят негативите от миналото управление, което беше не 12, а 10 години. И те не могат в момента да поемат управлението на страната.

Това, което се случва, е много страшно. Няма да има какво да се яде. Това се отнася не само за България, а за целия свят. Буквално идва глад.

И ако ние в Европа и Северна Америка ще го преодолеем този глад, то от Африка и от някои страни в Азия ще тръгнат десетки милиони мигранти. Това ще е една обезумяла от глад тълпа. Като начало, освен всичките останали неща.

- Каква е ролята на президента в сегашната ситуация?

- За съжаление президентът през последните 2 г. се занимава с деструктивна дейност. Той разруши политическата система, която действаше. Тя не беше идеална, напротив, имаше много кусури. Той я разруши, за да си гарантира втори мандат. Е, хубаво, получи го.

Президентът е длъжник на българското общество и на българския народ. Сега той може да използва своя авторитет и своите правомощия, които не са малки, за да спомогне за прескачане на този свръхопасен период, който ни чака. Как точно - акъл не мога да дам на никого. Обстановката се мени всеки ден.

- Как виждате новия проект на Стефан Янев?

- Той има перспективи, има ниша за него, има потенциал за 300 000 гласа.

- На кой ще са тези гласове?

- Те са отвсякъде. От ПП, която ще се разпадне, ще дойдат гласове. БСП ще изгуби още гласове. "Възраждане" също е в подем. Те обаче още са малки.

- Как ще коментирате процесите в Европа, имаше избори в Сърбия, Унгария и Франция?

- Много е интересно какво ще се случи във Франция. Все още смятам, че Макрон ще спечели. Но може да спечели и Льо Пен, в което няма нищо страшно - тя е нормален политик. Лепнаха й етикета "крайнодесен" - това да не е забранено? Ако беше крайнолява по-хубаво ли щеше да е? Държи се напълно нормално през последните десетина години.

- Като говорим за Льо Пен, като говорим за убедителните победи на Орбан и Вучич в Унгария и Сърбия - кой наш политик е аналог на тези лидери, които събират влияние?

- Пълен аналог няма, но в този смисъл  - не особено ляв, по-скоро към центъра, с по-широк спектър - това е точно Стефан Янев.

Той се ориентира към по-широк кръг избиратели, в лявата част от спектъра. Подкрепа от десните той почти няма как да получи, но вляво има доста електорат, който се чуди къде да отиде. Това много зависи и дали ще махнат машинното гласуване. Машините са изключително вредни.

В Европа от 500 милиона избиратели, само 5 милиона гласуват машинно. Изхвърлиха машините държави като Германия, Холандия, Ирландия - все високотехнологични.

Във Франция правиха опити, но също изхвърлиха машините. Машините отказват 600 000 души от гласуване. Намаляват недействителния вот, който впрочем не е толкова голям в България - у нас е висок само при избори за общински съветници - 15%.

Това стана така след като въведоха преференциите. Иначе е около 4%. В България в продължение на години недействителният вот беше 1-2%.

- Обвързвате промяната у нас със световната ситуация. Защо?

- Естествено. Ние сме една стотна от Европа и една хилядна от света. Както по население, така и по територия, така и по икономика.

Макар че 99% от нещата не зависят от нас, това не значи, че нашият 1% трябва да си го подарим. Ние трябва да покажем разум.