Проф. Овчаров с анализ на това какво ни готви Брюксел по македонския въпрос
В разигравания край Вардар водевил се намесва и гласът на опозицията
От една страна това е голямото упование в намесата на ротационното португалско председателство на ЕС и някаква “пътна карта”, която се готви в Брюксел. От друга е надеждата на северните македонци, че президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство ще се огънат под масирания натиск. Но нека проследим ситуацията през последните дни.
На 30 май премиерът Заев внушава, че сега целият фокус е насочен към България и всички нейни институции, предимно към българския президент Румен Радев, а също към премиера Стефан Янев и министъра на външните работи.
Същият говори за активни разговори с българските държавни ръководители. В емоционален и почти сълзлив стил Заев заклева “двете приятелски страни да покажат рационалност в името на бъдещето, децата и идните поколения.”
Външният министър Буяр Османи продължава рефрена като твърди, че сега през юни е най-големият шанс на Северна Македония да влезе в ЕС. Именно той споменава за подготвяната от португалското председателство пътна карта, която е “приемливо за Северна Македония” решение и създава определена предсказуемост” в процесите.
Но Османи прехвърля отговорността върху държавите-членки на ЕС. “Това означава, че може да се отворят големи проблеми предвид колко нерешени двустранни въпроси има в региона и оттам интересът на членовете, може би не само към нас, но и към самия процес, да защитят процеса," казва външният министър на Северна Македония.
В общия хор се включва и вицепремиерът и министър по европейските въпроси Никола Димитров. Той също коментира засилената комуникация между правителствата на България и Северна Македония. Димитров леко открехва завесата, прикриваща от обществеността същината на т. нар. пътна карта. Тя била в две части, като първата включвала позициите на двете страни, които не подлежали на отстъпка. Във втората пък се намирали възможните общи опции.
На 1 юни Османи отново акцентира върху новата политическа ситуация у нас и свързаните с това надежди на РСМ. “Очевидно само президентът на България има пълен политически мандат, всички останали институции имат технически мандат, свързан с организирането на избори.” За този северен македонец Румен Радев е най-важната фигура в момента. В същата насока Османи намеква за съдбоносни решения, взети при срещата на двете делегации в Рим при тяхното посещение по случай празниците за Светите братя Кирил и Методий.
Тук в разигравания край Вардар водевил се намесва и гласът на опозицията. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски драматично хвърля ръкавицата в лицето на Заев и го предизвиква на дуел (пардон - дебат!) с тежки обвинения: “Само преди няколко месеца Заев заяви пред български медии, че македонците и българите са един и същ народ и говорят един и същ език.
Самият Зоран Заев провали македонските позиции, приемайки тезите на най-големите български екстремисти, които никой политик в България не смяташе, че има човек от Македония, който може да приеме. Зоран Заев излезе и каза, че България през Втората световна война не е окупатор, а администратор. Заев излиза съзнателно публично с тези негативни тези за Македония. Зоран Заев е печалба от лотарията за всички, които са срещу Македония. Македония вече не трябва да губи. Заев да спре с всички отстъпки и унижения.”
Прекрасно слово! Ако всичко казано за Заев е истина, то България не би трябвало да има никакви проблеми с Република Северна Македония. Уви, това обаче не е точно така. Още на 2 юни Заев влиза в оправдателен режим и пояснява на опонентите си от ВМРО-ДПМНЕ, че винаги е водил политика, зачитаща святата и нерушима македонска история. И отново опира до голямата надежда за промяна на българската позиция от Радев и неговото правителство.
Недовършеният ГКПП “Клепало” между РС Македония и България.
Той декларира, чe e гoтoв дa зaминe зa Coфия и дa пoмoли прaгмaтичнo зa рeшeниe, cъc cъзнaниeтo, чe никoй там нe иcкa дa cтъпчe “нaшия мaкeдoнcки eзик и мaкeдoнcкa идeнтичнocт”.
И отново се опира до митичното португалско решение на конфликта. Малко по-нататък Заев “се изпуска” и като че ли най-сетне хвърля светлина какво ще бъде то. “Кoмпрoмиcът e пътнa кaртa, къдeтo вceки щe пoeмe oтгoвoрнocттa cи пo ceктoри. Ниe c жп линиятa дo Бългaрия, a тe с грaничния пункт Клeпaлo. Тoвa e кoмпрoмиcът. Нe прeгoвaрямe зa мaкeдoнcкия eзик и зa мaкeдoнcкия нaрoд. Нe знaм кaк дa гo зaявя пo-яcнo”.
А аз не знам дали може да се има вяра на човек, който досега поне 20 пъти е сменил позицията си. Заев един ден може да твърди убедително: “Драги приятели и братя от България, вярвайте, искрено градим приятелство” (10 август 2018) и “Ние нямаме споделена история. Имаме обща история.” (25 ноември 2020), а в друг ден да каже, че Македония си има своя история и език, нямащи нищо общо с българските. А помните ли как на 22 юли 2019 г. северномакедонският премиер стресиращо откровеничеше и си посипваше с пепел главата: “В миналото ние се опитвахме да променим цялата си история, като присвоихме елементи от световната, балканската и чуждестранната история като наша” (!!!)
Ето такъв е Зоран Заев. Понякога се питам дали не е по-добре да си имаме работа с откровено антибългарската позиция на ястреба Мицкоски. Това трябва да знаят президентът Радев и назначеното от него правителство при предстоящия решителен етап на голямото надлъгване. Защото ако наистина ще разменяме нашата древна българска история за някакво Клепало, та било то и граничен пункт, жална ни майка!
Последвайте ни
3 Коментара: