Няма никакво съмнение, че последната седмица е време на напрегнато очакване по въпроса за тежкия ни спор със Северна Македония. Новините са малко и идват главно от отсрещната страна. Но и в изявленията на северномакедонските лидери пак се преповтарят омръзналите ни до болка клишета за неприкосновеността на прословутия “македонски идентитет”. Все пак има две червени нишки, прозиращи зад техните общи приказки, разкрива проф. Николай Овчаров пред Труд.

От една страна това е голямото упование в намесата на ротационното португалско председателство на ЕС и някаква “пътна карта”, която се готви в Брюксел. От друга е надеждата на северните македонци, че президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство ще се огънат под масирания натиск. Но нека проследим ситуацията през последните дни.
 



На 30 май премиерът Заев внушава, че сега целият фокус е насочен към България и всички нейни институции, предимно към българския президент Румен Радев, а също към премиера Стефан Янев и министъра на външните работи.

Същият говори за активни разговори с българските държавни ръководители. В емоционален и почти сълзлив стил Заев заклева “двете приятелски страни да покажат рационалност в името на бъдещето, децата и идните поколения.”

Външният министър Буяр Османи продължава рефрена като твърди, че сега през юни е най-големият шанс на Северна Македония да влезе в ЕС. Именно той споменава за подготвяната от португалското председателство пътна карта, която е “приемливо за Северна Македония” решение и създава определена предсказуемост” в процесите.

Но Османи прехвърля отговорността върху държавите-членки на ЕС. “Това означава, че може да се отворят големи проблеми предвид колко нерешени двустранни въпроси има в региона и оттам интересът на членовете, може би не само към нас, но и към самия процес, да защитят процеса," казва външният министър на Северна Македония.

В общия хор се включва и вицепремиерът и министър по европейските въпроси Никола Димитров. Той също коментира засилената комуникация между правителствата на България и Северна Македония. Димитров леко открехва завесата, прикриваща от обществеността същината на т. нар. пътна карта. Тя била в две части, като първата включвала позициите на двете страни, които не подлежали на отстъпка. Във втората пък се намирали възможните общи опции.
 



На 1 юни Османи отново акцентира върху новата политическа ситуация у нас и свързаните с това надежди на РСМ. “Очевидно само президентът на България има пълен политически мандат, всички останали институции имат технически мандат, свързан с организирането на избори.” За този северен македонец Румен Радев е най-важната фигура в момента. В същата насока Османи намеква за съдбоносни решения, взети при срещата на двете делегации в Рим при тяхното посещение по случай празниците за Светите братя Кирил и Методий.

Тук в разигравания край Вардар водевил се намесва и гласът на опозицията. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски драматично хвърля ръкавицата в лицето на Заев и го предизвиква на дуел (пардон - дебат!) с тежки обвинения: “Само преди няколко месеца Заев заяви пред български медии, че македонците и българите са един и същ народ и говорят един и същ език.

Самият Зоран Заев провали македонските позиции, приемайки тезите на най-големите български екстремисти, които никой политик в България не смяташе, че има човек от Македония, който може да приеме. Зоран Заев излезе и каза, че България през Втората световна война не е окупатор, а администратор. Заев излиза съзнателно публично с тези негативни тези за Македония. Зоран Заев е печалба от лотарията за всички, които са срещу Македония. Македония вече не трябва да губи. Заев да спре с всички отстъпки и унижения.”

Прекрасно слово! Ако всичко казано за Заев е истина, то България не би трябвало да има никакви проблеми с Република Северна Македония. Уви, това обаче не е точно така. Още на 2 юни Заев влиза в оправдателен режим и пояснява на опонентите си от ВМРО-ДПМНЕ, че винаги е водил политика, зачитаща святата и нерушима македонска история. И отново опира до голямата надежда за промяна на българската позиция от Радев и неговото правителство.


Недовършеният ГКПП “Клепало” между РС Македония и България.

Той декларира, чe e гoтoв дa зaминe зa Coфия и дa пoмoли прaгмaтичнo зa рeшeниe, cъc cъзнaниeтo, чe никoй там нe иcкa дa cтъпчe “нaшия мaкeдoнcки eзик и мaкeдoнcкa идeнтичнocт”.

И отново се опира до митичното португалско решение на конфликта. Малко по-нататък Заев “се изпуска” и като че ли най-сетне хвърля светлина какво ще бъде то. “Кoмпрoмиcът e пътнa кaртa, къдeтo вceки щe пoeмe oтгoвoрнocттa cи пo ceктoри. Ниe c жп линиятa дo Бългaрия, a тe с грaничния пункт Клeпaлo. Тoвa e кoмпрoмиcът. Нe прeгoвaрямe зa мaкeдoнcкия eзик и зa мaкeдoнcкия нaрoд. Нe знaм кaк дa гo зaявя пo-яcнo”.

А аз не знам дали може да се има вяра на човек, който досега поне 20 пъти е сменил позицията си. Заев един ден може да твърди убедително: “Драги приятели и братя от България, вярвайте, искрено градим приятелство” (10 август 2018) и “Ние нямаме споделена история. Имаме обща история.” (25 ноември 2020), а в друг ден да каже, че Македония си има своя история и език, нямащи нищо общо с българските. А помните ли как на 22 юли 2019 г. северномакедонският премиер стресиращо откровеничеше и си посипваше с пепел главата: “В миналото ние се опитвахме да променим цялата си история, като присвоихме елементи от световната, балканската и чуждестранната история като наша” (!!!)

Ето такъв е Зоран Заев. Понякога се питам дали не е по-добре да си имаме работа с откровено антибългарската позиция на ястреба Мицкоски. Това трябва да знаят президентът Радев и назначеното от него правителство при предстоящия решителен етап на голямото надлъгване. Защото ако наистина ще разменяме нашата древна българска история за някакво Клепало, та било то и граничен пункт, жална ни майка!