„Мегаломанията, която демонстрират македонците, е поредното доказателство, че са българи, защото това е характерна наша черта. Тук напъните са комични“. Това коментира пред БНР проф. Андрей Пантев. 

Според него трябва да приемаме ситуацията по-мъдро от правото на правия, „отколкото да се джавкаме пред другите, за които нашите спорове са дребни теми“. 

„Не може исторически спор да бъде аргументация за влизане в една коалиция, каквато е Европейският съюз... Тук става дума за една комплексарска полемика, която звучи само на нашия полуостров“.


Проф. Пантев допълни: „Това е братска страна и не можем да се разделим като врагове, а като близки. Как така онова население е българско, а излъчва такава жлъч срещу своите генетични братя. Не можем да се мразим само защото сме братя...

Всичко трябва да бъде смалено като патетика и да приемем, че нашите деди са се били, но ние не трябва да залагаме на тези батални противопоставяния“. 

По повод 31-вата годишнина от 10-и ноември, която отбелязахме пред седмицата, и възможността за обективен политически разказ за времето между 1944 и 1989 година проф. Андрей Пантев каза: 

„Независимо от тази свирепа авторитарна система България беше значително по-напред по стойности на живота.

Този факт не може да бъде поставен в една или в друга крайна степен. Но се появи отново тази тягостна зависимост, че обикновено всички значими промени у нас идват отвън...

Хората очакват само крайни анализи и присъди, истината е, че имаше плюсове, имаше и минуси.

Една значителна част от съвременната българска интелигенция ръкопляскаше възторжено на шегичките на Тодор Живков.

Имаше хора, които прекалено старателно изразяваха своята любов към великата съветска страна, а сега бяха обявени за най-американофилската страна в европейския югоизток. Тези амплитуди са комични и затова не ни приемат сериозно“. 

Според историка съвременният герой ще бъде този, който излезе на митинг и каже, че ако каузата, която проповядва победи, няма да заеме никакъв пост: „Това е красотата на идеализма“.