Проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната в Украйна и политиката към днешна дата.

Ето какво написа математикът в профила си във Фейсбук: 

Кратка информация за войната и политиката за 21 април 2023 г.

На хората им се налага да вършат ужасни неща, за да запазят своята почтеност.

Тази мисъл на голям писател добре описва какво става в момента в българската политика. Понеже политиците на знаят как да изграждат образа си, им се налага да се борят да доказват, че са почтени. И вършат ужасни неща пред очите на избирателите си. И гледат избирателите и се чудят. Защо се чудите. Един от любимите ми писатели ясно го е казал

Той не прави нито една лъжлива крачка, без да се аргументира с лъжа.

Големият въпрос е, защо им се налага да доказват, че са почтени? Знаете какво е марионетка, нали така. Та:

За почтеност може да се бориш, след като убедиш хората, че не си марионетка.

Значи може и да си марионетка, но трябва да убедиш хората, че не си такова нещо.

Пускате телевизора сутрин към 8 часа и се заслушвате в речите.

И се питате: какво не знаят тия речоприказвачи. Не знаят следното:

Хората се уморяват от всичко на света и най-бързо се уморяват от това, което им харесва най-много.

Затова умните марионетки никога не играят една и съща пиеса дълга време.

А ние си гледаме какво става. А то е - сценарият на Учителя Уешиба. Намираме се на точка 2 : Искате власт – ето ви власт.

Светът обича чудесата и героите. Значи, чакаме героят да направи чудото. И докато чакаме, да минем към войната.

Войната в Украйна.

Тук кой знае какво развитие няма, събитията си вървят бавно, чакаме натрупванията на количествата, че да се стигне до нови качества. Например украинският юруш. Отбелязваме, че юрушната част на MDO доктрината не работи добре в Украйна. Но то следва да се очаква, все пак украинската армия не е снабдена с най-модерните натовски оръжия, а с по-стари такива. Целта е да се измери докъде е текущата ефективност на руските системи за защита на територията.

Оказва се, че текущата ефективност е добра – пораженията по руската територия са малки. Това измерване струва живота на десетки хиляди украински войничета, но тая работа е без значение. Звукът на барабанните палки прогонва мисълта. Затова барабанът е толкова обичан в армията.

Що се отнася до юруша, добре е да припомним максимата – В боя може всичко, освен да се бавите. И двете страни в тая война се бавят. Тя затова е и толкова дълга.

Но идват интересни три месеца. Юрдечетата крякат, че съм щял да ям пуканки на трибуната. Юрдечета, не се отплесвайте. Пишете речите за дълга. И помнете

Колкото положението става по-безнадеждно и колкото повече всичко се свежда до един отчаян удар, толкова повече хитростта застава до храбростта.

Украинската армия трябва да демонстрира хитрост. Трудна работа при наличието на съвременните разузнавателни средства. Тъй, че, ние на трибуната чакаме великите речи за дълга, а не юрдешки крясъци.

А обстановката в Бахмут планомерно се скофтва за украинските части там. Американците предсказаха, че това ще стане, но, както е казал един от любимите ми писатели – недоверчивостта е мъдростта на глупака.

Стига за днес по това. Утре ще попрегледаме информационната война – важен домейн от MDO стратегията

Следват рубриките

Политологията –(Ден 120)

караме нататък с политическия конфликт. Политическият конфликт беше стълкновение и противоборство на различни социално-политически сили, свързани с политически субекти със стремежи за реализация на политически интереси и цели, свързани с борбата за взимане на властта и нейното преразпределение.

Та, политическият конфликт си има фази. Три фази. Днес разглеждаме първата фаза – латентната фаза на конфликта. Водата в тенджерата още не е почнала да ври и кипи, но се нагрява. Нагрява се от обективно възникналата конфликта ситуация – интересите на конфликтуващите субекти са се сблъскали и те са осъзнали това.

Конфликтуващите страни осъзнават какви са препятствията пред реализация на техните интереси и как те могат да поставят препятствия пред реализацията на чуждите интереси. Стигаме до отрицателния отговор на предприетите от другата страна действия и тук латентната фаза на конфликта приключва.

Дай пример, бе Витанов. Ето – имаме голямата световна шахматна дъска, на която играят великите сили. Някъде там е и пешката България, която трабва да се мести насам-натам. Дори пешките обаче имат хомеостаза и се съпротивляват колкото могат.

Хомеостазата на пешката България трябва да бъде нарушена. И тъй, конфликтуващите интереси на играчите на голямата шахматна дъска водят до необходимост от конфликт в България, който да наруши хомеостазата. Изиграваме го като в Румъния. Гледаме кои са конфликтуващите страни вътре в пешката и използваме Ковид-кризата за да разпалим конфликта.

Латентната фаза минава бързо – бързо – конфликтуващите страни си знаят интересите и как да подлеят вода на другия. Готови сме за утре, когато ще обсъждаме следващата фаза – горещата фаза на конфликта. Нали помните – пляс шкембето на павето. Марионетки. На тези, които играят играта на голямата шахматна дъска. Витанов гледа и казва

Най-бързо умират пешките, които се навират в центъра на събитията.

Стига затова днес.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 78)

... Теорията на игрите с нейните математичеки модели може да помогне за разбирането на социалните проблеми...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано през 2005 година.

Няколко дни инквизирах юрдечетата, като ви разказвах за математическите модели в областта на социалната динамика. Има и много още. Но как става по принцип. Нали помните песента за деветте милиона мишлета. Хващате мишлето и му махате всички характеристики. Получавате голо математическо нещо, което се нарича обект.

Този обект го пълните с характеристиките, които са важна за моделираната ситуация, давате възможност количествените части на характеристиките да се менят и хвърляте всичко това в компютъра, който ви моделира взаимодействията на мишлетата – обекти. За девет милиона мишлета не ви трябва кой знае какъв компютър.

За шест милиона и половина мишлета – още по-малък компютър. И тъй може да моделирате доста добре колективното поведение на мишлетата. И след като са ви ясни груповите свойства на мишлетата и поведението им в компютърно моделирани симулации, може да пробвате да реализирате тези ситуации на практика.

Тъй се прави от онези играчи, които имат силата да местят пешките по голямата шахматна дъска. Та, зад всеки играч, който мести пешките по голямата шахматна дъска стоят стотици като Витанов. Но както каза един от любимите ми писатели – винаги е най-добре да се пази в тайна това, за което се досещат всички. Затова – млъквам.

Стига токова съм инквизирал юрдечетата. Трябва да ви станало напълно ясно, че математическото моделиране на сложни социални системи е силно развито на Запад.

Внедрявам го и по тези земи. Юрдеците окрякват Вселената. Страх ги. Защото, където стъпи математиката, юрдещината отстъпва. Всъщност, от гледна точка на голямата шахматна дъска, въпросът е какво да прави пешката от g2.

Юрдеците крякат – към центъра, към центъра – трябва да се наврем на d4, d5, e4, e5 . Но я да видим – веднъж движение към центъра – национална катастрофа. Втори път движение към центъра – национална катастрофа. Затова Витанов казва – пътят на пешката от g2 е към g8. Пък който разбрал, разбрал.

Спираме за днес.

Следва рубриката

Въпросите и отговорите на Витанов

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 274. Я-а-а-а-а, станаха 9 месеца, Че и десетият почнал.

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 378. 1 година и 13 дни. Вече имаме прогноза на Витанов, чиято валидност прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.

Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.

Въпрос – какво още може да се каже за структурата на конфликта ?

Последния път ви писах, че конфликтът си има обект и за такъв обект често се смята неудовлетвореността на някаква потребност. Тъй, че, ако не искаш да има конфликт, внимавай какви потребности насаждаш в обществото. Щото ако оставиш друг да ти ги сади тия потребности, той ще ти ги насади така, че ще пропищиш от конфликти. Ама как се садят потребности. Садилото се казва ценностна система.

Та ценностите садят потребностите, а потребностите предизвикват конфликтите. Значи ценностите по същество са обекта на конфликтите. Ценностите биват материални и духовни, като от духовните важна подгрупа са социалните ценности. Ето ви пример. В примера вие сте кокошчицата и ви хваща някой и ви насажда на пачи яйца.

Процесът на насаждането на кокошчицата върху пачите яйца се нарича възприемане на ценности. Какви ценности? Колкото по-мъгляви, толкова по-добре. Например – европейските ценности, дето всички приказват за тях, а съм срещнал само един човек, който успя да ми ги изброи.

Мъти значи кокошчицата пачите яйца на потребностите на които е насадена чрез ценностната система. Измътва ги и се пръкват потребностите. И почва грижата за потребностите. Всяка кокошчица тича да се грижи за потребностите си и траекториите на кокошчиците почват да се пресичат. Кокошчица А се блъска с кокошчица В щот всяка от тях гони грижата за някаква потребност. Ей ви го конфликта, обяснен на пръсти и чрез кокошчици.

Ама Витанов, ще кажете, вместо кокошчици можеш да ни приказваш и за юрдечета, насадени на щраусови яйца. Може, но стига съм инквизирал юрдечетата ми. Както вече съм ви писал, на тях в главите им е насадена определена ценностна система чрез умело програмиране и шефовете на програмистите умело кешат от тая работа. Евалла – казва Витанов – кой може – може. Кой не може – кряка.

Хайде стига за днес, че почва парламентарният театър, а той не е за изпускане.

Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук