Самопровъзгласилият се за „добър олигарх“ Иво Прокопиев получи покана от набеждавания в продължение на години от него, медиите му и политическите му пионки за „лош олигарх“ Делян Пеевски да излезе най-сетне на светло, да се кандидатира за депутат, както си му е редът, и да се яви на публичен дебат, пишат от ТРУД


За да си изяснят доколко са верни всичките обвинения на разградския бизнесмен през годините. Кой всъщност е олигархът. И да се види какво ще отсъди избирателят. 

Но отказа поканата.  

Има ли изненадани? Едва ли. 

Който познава Прокопиев знае, че мишкуването е начин на живот за него още от времената, когато беше назначен за милионер от „бащицата“ си Костов и освен медии получи в подарък единственото предприятие за добив на каолин на Балканите.

Това далеч не остана единственият армаган, а срещу подаръците – всичките на наш гръб - се ангажира да акушира и храни с имидж и финансови средства партийните му проекти. И така над две десетилетия. 

С единствената разлика, че сам започна да се изживява като партиен генен инженер от едно известно време насам. Горе долу от същото, от което вменява на други собствените си прегрешения. Като например, че някой друг, различен от него, стои зад „завладяната държава“. Онази, която от години насочва към „правилни“ банкови сметки еврофондове, иначе предназначени за всички нас.

Прокарва задкулисно лобистки решения през удобни, близки до Прокопиев министри, зам-министри и прочее псевдо политико-експерти. И в крайна сметка ни бърка право в джобовете с надути с ВЕИ добавки сметки за ток например. 

Та на поканата за открит дебат, същият този човек, свикнал да мишкува на тъмно, избра напълно в негов стил удобна трибуна, пряко свързана с медийния кръг „Капитал“, не само за да я откаже, а и за да заяви, че – видиш ли – бил направил личен избор да не е политик и партии нямал.

Наистина ли? Защото фактите показват друго. Стенограмите от АРГОгейт също.

За тези, които не помнят въпросния гейт – той черно на бяло показа механизмите на задкулисието, 
създадено и дирижирано от Прокопиев. В това число как дава нареждания кой да бъде издигнат за президент или съдебен шеф, как да бъде „изпран“ имиджът на въпросното лице през медиите, овладяни от кръга „Капитал“ и как да бъде финансиран самият избор.

Тук е моментът, ако не знаете какво всъщност означава понятието „олигарх“, да го проверите. Ще откриете, че е баш това – един и същи човек, обичайно бизнесмен, дърпа конците едновременно в политиката, в медиите и в бизнеса, менажирайки цялата тази машина за манипулация на обществото от сенките. Досущ като Прокопиев. 

И за да не сме голословни, ето няколко примера. 28 юли 2016 г., сбирка в столичния клуб „Ерато“, на която присъстват от една страна самият бизнесмен. От друга - уж нямащите нищо общо с него Христо Иванов и Антоанета Цонева от „Да, България“. А от трета цяло ято също уж нямащи нищо общо с него „независими журналисти“.

Като главният редактор на „Медиапул“ Стояна Георгиева, тогавашният наблюдател в „Клуб З“ и настоящ главен редактор на българската секция на „Свободна Европа“ Иван Бедров и също толкова независимият от Прокопиев бивш кадър на „Капитал“ и настоящ „борец против корупцията“ Николай Стайков. Целта на сбирката е групичката да измисли кого да издигне за кандидат за президент, а лично Прокопиев дава наставленията как да бъдат събрани подписите. 

„На купон или концерт не става ли? 

Да подписват там! Поне 5000 подписа трябва да има“, реди същият този човек, който иначе обяснява, че няма партии. В резултат на тази дискусийка или както биха го нарекли „умните и красивите“ - брейнсторминг, е решено кандидатът за президент да е провалилият се с гръм и трясък само няколко месеца по-късно също уж нямащ нищо с Прокопиев бивш министър в първия кабинет „Борисов“ Трайчо Трайков.

До това пък се стига, след като присъстващите на тайното форумче постигат съгласие, че към онзи момент няма как кандидатът им за президент да е шефът на ВКС Лозан Панов. 

Е, явно пет години по-късно са променили решението си, защото на предстоящите избори Панов все пак е кандидат за президент, при това подкрепен именно от „Да, България“. На коя точно поредна тайна сбирка се е стигнало до това развитие, вероятно предстои да се разбере, но не това е и най-важното. 

Ключовото тук е, че стенограмите от АРГОгейт, както и изтеклите преди това мейли с опорни точки за цените на тока от Прокопиев до уж независимите журналисти от „Капитал“ (бел.р. чиято автентичност той впрочем също не оспорва) ясно показват защо олигархът никога няма да излезе на светло и да влезе официално в политиката. 

Ако се кандидатира за депутат, ще лъсне колко точно го харесва избирателят. 

А подобен провал не му е нужен, защото от години диктува решенията в държавата през свои пионки в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. И далеч не говорим само за вече изброените Лозан Панов, Христо Иванов, Антоанета Цонева и Трайчо Трайков например. В първия кабинет на „Борисов“ по признания на самия експремиер, Прокопиев имаше „5-6 министри“.

Не пропусна да инсталира свои хора и в следващите – например Христо Иванов във второто правителство „Борисов“. Що се отнася до партиите, формациите, чиито конци дърпа, също не се ограничават до „Да, България“. ДСБ също е в редичката. А заради износването им, е на път да ги замени с нова – тази на също уж нямащите нищо общо с него бивши служебни министри на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев. Нищо, че Кирил Петков бе сред учредителите на „Да, България“, а сега иска да „продължава промяната“. 

Всъщност единствената цел на олигархът от Разград Прокопиев е именно това – продължаване, но не на промяната, а на подмяната. А иначе в интервюто, с което започнахме, има поне една истина. Прав е, че България е разграден двор за политически безобразия. Той знае най-добре, защото е олицетворение на именно това свое твърдение.