След като в продължение на години източваше джоба на всички български граждани през надутата „зелена добавка“ в сметките ни за ток, сега разградският бизнесмен Иво Прокопиев посяга и към стотиците милиони от ЕС, които страната ни трябва да вземе по линия на Плана за възстановяване, пише "Труд".

По-конкретно към почти 1 милиард лева, с които България ще финансира строежа на големи ВЕИ централи с акцент върху възобновяемите енергийни източници с батерии за съхранение на ток.

Грандиозната сума е заложена в последния вариант на пренаписвания на няколко пъти през година български вариант на плана. Вследствие на направените редакции, частта за енергетиката е насочена почти изцяло към сектора, в който монополист е „сляпото петно на българския медиен пейзаж“, както авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ определи каолиновия бос Прокопиев.

А именно - соларите и ВЕИ-тата като цяло. Пренасочването на средствата е за сметка на предвиденото в началния вариант на плана финансиране на парогазови мощности, а най-радикалните редакции в точно тази част на документа са дело на правителството на Кирил Петков.

Поредно доказателство, че т. нар. кабинет на „промяната“ е ни повече, ни по-малко политическо прокси на Прокопиев. Който от своя страна, докато през последните 4 години се жалваше, че потвърдените от няколко съдебни състава запори на КПКОНПИ за 200 млн. лева престъпно придобито от него имущество са репресия и блокирали бизнеса му у нас и в чужбина, всъщност е изградил нова мащабна мрежа от офшорни и задгранични компании зад граница. За да заличи от една страна следите от вече разкритото от антикорупционната комисия. А от друга - да продължи с далаверите и с източването на обществените ресурси - български и европейски.

При това - под прикритието на чуждестранен инвеститор

26 ноември 2021 г. Броени дни, след като е станало ясно, че кабинетът на Кирил Петков е пренасочил средствата от Плана, които трябва да отидат за енергетика, приоритетно към соларите и останалите възобновяеми енергийни източници, „Капитал“ и останалите медии под контрола на Прокопиев са буквално залети от новина за предстояща инвестиция.

Според съобщенията, препубликувани почти под индиго от изданията, новосъздадена енергийна компания планира построяването на хибридна соларна централа в ямболското село Тенево. Дружеството се казва „ЕУРА енерджи“ и е представено като българо-датски консорциум, сформиран от „българската инвестиционна група „Реналфа“, в чието портфолио е „Соларпро и датската компания за развитие на енергийни мощности Eurowind Energy“.

В последствие, в интервю за „Капитал“ изпълнителният директор на датския инвеститор - Йенс Расмусен, обяснява, че плановете на компанията му са централата край Тенево да е с мощност 250 мегавата, а инвестицията в нея - 150-160 млн. евро. Щели да са частни средства, но тъй като ще има батерии за съхранение на ток, за тях „вероятно“ ще бъдат използвани евросубсидии. Заявява също, че централата далеч няма да е единствената, като планират построяването в България на общо 1 гигават мощности с акцент върху зеления водород и съхранението в батерии на генерирания от ВЕИ-тата ток.

Никъде - нито в статиите, нито в интервюто в „Капитал“, не се упоменава, че българският партньор на въпросното датско дружество е не друг, а именно издателят на медията - Иво Прокопиев. Той е собственик и на „Реналфа“ (виж карето), и на „Соларпро“. По-любопитното е обаче, че е свързан от години и с т. нар. „датски инвеститор“

Доказателство за това впрочем е и искът на КПКОНПИ за запор на престъпно придобито от разградския бос имущество за 200 млн. лева. В масивния документ надлежно са описани всички свързани с него компании. В това число не само в България, и в още 16 държави. „В хода на проверката е установена свързаност между юридически лица и чуждестранни търговски субекти“, регистрирани в Малта (6 фирми), САЩ (3), Кипър (9), Великобритания (2), Швейцария (2), Нидерландия (3), Остров Ман (3), Португалия (1), Люксембург (3), Швеция (1) и Дания (1), става ясно още от документа.

Кое е дружеството в Дания? Компанията EniigRenewables A/S, чийто член на борда на два пъти е бил Йенс ОвеСимонсен. Който според официалния фирмен регистър на Дания и в момента е член на борда на Eurowind Energy A/S. Всъщност самото EniigRenewables е слято в Eurowind Energy в годината, в която КПКОНПИ запорира имуществото на Прокопиев у нас.

Решението за сливането е взето през 2018 г., макар фактически да е приведено в действие на 10 януари 2019 г. Показателно впрочем е, че и EniigRenewables до закриването си „в следствие на сливане“, както и записано в датския регистър, и Eurowind Energy са с един и същи краен собственик - отново регистрираното в Дания Norlysa.m.b.a.

Или иначе казано - датският инвеститор си е както и да го погледнеш побългарен
Закриването чрез сливане на фигуриращата в доклада на КПКОНПИ свързана с Прокопиев EniigRenewables впрочем далеч не е единственото такова разместване в офшорните владения на разградския бос. И показва цялостно пренареждане на мрежата му зад граница, явно с цел да заобиколи запорите и да продължи да точи обществени ресурси (виж карето). Но да се върнем на т. нар. „чуждестранна инвестиция“ край ямболското село Тенево.

Строителството на бъдещата централа трябва да стартира през 2023 г. Стартов период, подозрително съвпадащ с момента, в който се очаква парите от ЕС по Плана най-сетне да започнат да идват у нас. Заради закъснението на страната ни с внасянето на плана - закъснение, явно дължащо се заради насочването на паричните потоци към проекти, удобни за менторите на ПП и кабинета на „промяната“, очакванията са това да стане най-рано през лятото на 2022 г. Съвпаденията обаче далеч не спират дотук. Плановете също толкова странно съвпадат с идеалния кандидат за средствата, описан от финансовия министър Асен Василев при представянето миналата седмица на крайния вариант на внесения от България документ.

Всъщност най-големите промени в Плана за възстановяване, които правителството на Кирил Петков е направило, са именно в сектор eнергетика. Според представения преди броени дни последен проект отпада единият милиард лева финансиране за парогазови мощности в Маришкия басейн, ангажимент за затваряне на въглищните централи няма да има, а основната част от средствата са насочени към ВЕИ сектора и производството на батерии. Освен това енергийният министър Александър Николов и финансовият гуру на кабинета „Петков“ Асен Василев гордо съобщават, че се запазва финансирането за модернизация на мрежата на ЕСО - за да се осигури възможност за присъединяване на нови мощности - поне 4500 мВт.

Само седмица по-рано изданието на Прокопиев „Капитал“ остро критикува, че в страната са се нароили „115 инвеститора за присъединяване на нови ВЕИ централи с обща инсталиранамощност от 8465 мВт.“, но ЕСО системата нямала да издържи на новите мощности без модернизацията u. Освен това в същия материал изданието на Прокопиев сочи с пръст и друг камък в обувката на „бъдещите ВЕИ инвеститори“ - преди няколко месеца КЕВР е решило големите проекти от възобновяеми източници с мощност над 500 киловатчаса. Затова държавата е намерила начин чрез Плана за възстановяване „да компенсира инвеститорите“

Като им даде пари за батерии.
„Това е най-агресивният нов проект“, заявява преди дни министър Василев и продължава: „Но ако успеем да го направим, ще имаме най-добрата цена на тока“. Целта е да бъдат инсталирани батерии с капацитет 6000 мегаватчаса. Като мащаб това е сравнимо с един нов ПАВЕЦ „Чаира“. Те ще бъдат монтирани при подстанциите на ЕСО, за да може директно на това ниво системата да се балансира.

И с гордост Николов допълва: „Имаме огромни предвидени проекти и средства за нови мощности - соларни и вятърни. Но няма почти нищо за балансирането им. Това, което правим с този проект, е България да стане първият пазар, който сам си балансира изцяло зелената енергия. И освен това през фонда за справедлив преход ще направим завод за батерии в Стара Загора“.

Така става ясно, че правителството предлага като част от Плана, а и със средства от Фонда за справедлив преход България да стане една от първите държави, които ще произвеждат батерии. За целта ще бъде организиран търг за привличане на инвеститори, като по думите на министър Николов условията ще са технологично неутрални - ще спечели този, който предлага най-доброто решение и иска най-малко субсидия.

Темата за батериите пък е добре описана в сайта на „Соларпро“, където изрично се подчертава, че най-добрата система е тази, при която се инсталира фотоволтаик, а под него акумулаторна батерия, която да съхранява излишната към момента произведена енергия. Кой ще строи завода в Стара Загора все още не е ясно, но е ясно, че който успее да ги осигури ще вземе много голяма част от парите за енергетика, заложени в Плана.

В същото време според официалните данни, съществуващите към момента ВЕИ-та у нас са 2,5 гигавата, като най-голям в сектора е именно Прокопиев. При това - без бъдещата централа край Тенево и останалите проекти, които вероятно ще бъдат правени от новия му параван „ЕУРА енерджи“. На този фон, не е нужно да си гений в математиката, за да изчислиш каква част от бъдещите европари по Плана за възстановяване, а и не само, ще отидат в джоба му. Да - лъвският пай.

От предишния вариант на Плана отпада изграждането на парогазова централа. Вместо това се предвижда изграждане на инсталация на батерии с мощност 6000 MWh, инфраструктура за нея и финансиране на геофизични проучвания в 6 региона за изграждане на геотермални централи. За сравнение мощността на най-голямата електроцентрала в България, АЕЦ „Козлодуй“, е малко над 2000 MW. А защо са му на Прокопиев солари колкото един, че в последствие и два АЕЦ-а? Отговорът е прост и много болезнен: За пари. Български и европейски, който видимо прокситата му във властта са готови да му осигурят без колебание.

Държи „Реналфа“ през новорегистрирани компании в САЩ и Литва

През две нови компании, регистрирани в САЩ и Литва, държи Иво Прокопиев “Реналфа”, в чието портфолио, както е посочено в съобщенията е компанията за соларни инсталации “Соларпро холдинг”. Според данните в българския търговски регистър, “Реналфа” АД е учредена през декември 2016 г. с акционери Иво Прокопиев (около 50% от дяловете) и Константин Ненов и Иван Ненков (по приблизително 25% от дяловете).

Според данните в регистъра от 2019 г. обаче се оказва, че Прокопиев вече държи контрола над нея през две новоучредени, нефигуриращи в доклада на КПКОНПИ компании зад граница. Пряко през регистрираното във Вилнюс, Литва дружество UAB RenalfaEurope, чийто законен представител според документите в регистъра е дясната ръка на Прокопиев Юри Катанов. И непряко - пред регистрираната във Флорида, САЩ фирма Renalfa International LLC. Първата компания е учредена на 18 декември 2018 г.

Втората - на 15 октомври 2018 г. със законни представители според регистъра на Флорида Прокопиев, Ненов и Ненков. Флорида е сред предпочитаните от чуждестранни лица места в САЩ за учредяване на дружества заради облекчената и бърза процедура. Любопитно е също така, че според федералното данъчно облагане в САЩ, дружествата с ограничена отговорност, каквото е и Renalfa International LLC, които не извършват бизнес в САЩ и нямат доход от американски източник, не подлежат на облагане с федерален данък върху доходите и не са длъжни да подават декларация в САЩ за данък върху дохода.

Въпросните две дружества - литовското UAB RenalfaEurope и регистрираното във Флорида Renalfa International LLC, са съсобственици според британските регистри на учредената през 2018 г. в Лондон също нова компания в задграничната мрежа на Прокопиев - Solarpro Holding PLC. Литовската фирма държи 98,87% от нея, а американската - 1,13% от нея. И тук идва прелюбопитният момент, че според записите от юли 2020 г. в българския регистър, вторият по дял съакционер в Соларпро холдинг България е британският му съименник. Solarpro Holding PLC има 31,46% от акциите в Соларпро холдинг АД, България.

Ползва фирмата за завод, който трябва да „копае“ биткойни

Мегазавод, който да “копае” биткойни и други форми на т. нар. криптовалути, ще се появи край Разлог, гръмнаха преди 5 години медиите. Проектът е именно на “Реналфа” на Иво Прокопиев и трябваше да се реализира край Разлог.

Дали това се е случило, можем само да гадаем, защото и до днес няма данни тази дейност да се е реализирала. Освен данните, че “Булброкърс” включиха и биткойните в портфолиото си от инструменти.

В същото време обаче видимо “Реналфа” се е завърнала към любимите на каолиновия бос солари. Иначе преди петилетка бе съобщено още, че край Разлог се преустройва един от заводите на Иво Прокопиев за копаене на биткойни. Преди време там се е произвеждала хартия. Върху 800-те декара на бившия някога завод за хартия, тогава се разполагаха слънчеви панели, които обаче трябвало да служат за осигуряване на ток за завода за биткойни. Идеята е била да се закупят чипове за видеокарти, които да бъдат поставени в огромни халета и ще са свързани в мрежа, за да работят заедно.

“Реналфа” е създадена, за да поеме странични проекти, заявява преди 5 години пред национален всекидневник Иван Ненков - съдружник в компанията на Иво Прокопиев. Той допълни, че край Разлог се изграждал соларен парк, който да продава ток на свободния пазар - т. е. не в микса на НЕК и не по преференциални цени.

Имаме интерес към блокчейн технологията зад криптовалутите и бихме инвестирали в тях, но не и в биткойн, защото смятаме, че той вече е изчерпал потенциала си”, допълва Ненков. В материала се подчертава също, че по принцип досега слънчев ток на свободния пазар няма заради сравнително високата себестойност. За да е ефективна подобна инвестиция, трябва в близост да се намира голям консуматор на електричество, който да се захранва директно от соларния парк. Така подобна инвестиция би била рентабилна.