Олигархът на олигарсите у нас – Иво Прокопиев, най-сетне разбра, че и пропагандата си има бъгове. И независимо от прокламираното от Гьобелс, една лъжа не става истина, дори да е повторена сто пъти. А в случая на каолиновия бос – направо мултиплицирана хиляди пъти. Повтаряна до втръсване години наред от над 25-те контролирани от него медии (според авторитетното брюкселско издание Ню Юръп), десетките му политически проксита и НПО-та, които държи на къса каишка.
Последните седмици демонстрираха нагледно това.
 
През ден се пукаха балони, надувани със спускания от него въздух
 
под формата на опорки. То не беше прекратеното от съда в Ню Йорк дело по закона РИКО заради липса на доказателства срещу основния враг на разградския олигарх – депутата от ДПС Делян Пеевски. Пук!

То не беше т.нар. български списък по „Магнитски“, обявен от два състава на ВАС за незаконен и газещ правата на гражданите. Пук, пук!
Да не говорим за списъка на 20-те души, които уж държали на плещите си корупцията в страната, развяван от политическото прокси на Прокопиев начело на държавата – премиера Кирил Петков. Отрочето на „промяната“ се оказа ни повече, ни по-малко справка от „Гугъл“. Явно филтрирана единствено по статиите на „Капитал“ и останалите медии на Прокопиев, както и от публикуваните фантасмагории във Фейсбук страницата на НПО-то бухалка на друг виден олигарх Цветан Василев – БОЕЦ.

Затова не е изненада признанието на Кирил Петков от петък (от парламентарната трибуна) и от събота (в ефира на NOVA), че във въпросния списък не фигурира Прокопиев. Въпреки хилядите разследвания срещу него, уличаващи го в корупция и запорите за над 200 млн. лева на придобито от него имущество, поискани от КПКОНПИ и потвърдени от няколко съдебни състави. Не фигурира и Цветан Василев. Въпреки доказаното (в това число и от арбитражния съд във Вашингтон) източване на милиардите от КТБ. Пук, пук, пук!
 
На този фон изскочи и пропорционална зависимост.
 
Колкото повече балони се пукат и опорки спихват, колкото по-наяве излиза истинската му същност на олигарх и мрежата от зависимости, с които точи държавата и обществото вече десетилетия, толкова по-изнервен, креслив и напълно забравящ „западното си лустро“ става Прокопиев.

Така, вбесен и от спихването на манипулациите си, и от постоянното разобличаване на олигархичната му задкулисна същност от страна на ДПС, Прокопиев пусна кърваво писмо. В него призова председателя на движението Мустафа Карадайъ и трима от депутатите от ДПС – Йордан Цонев, Хамид Хамид и Станислав Анастасов, да се откажат от имунитетите си, за да можел да ги съди, „ако са толкова ербап“.
Оставяме настрана изненадата си от избора на езикови средства от страна на Прокопиев и рязкото изчезване на западния му речник. Но няма как да не му припомним, че депутатският имунитет по никакъв начин не пречи да си търси правата в съда, ако наистина мисли, че са казали лъжи по негов адрес. Да не говорим, че
 
разградският олигарх е оплел в такива мрежи съдебната власт,
 
а съвсем доскоро имаше и свое прокси в Темида в лицето на съдия №1 - досегашния шеф на ВКС Лозан Панов, че вероятно напълно спокойно може да си осигури каквато присъда иска. Друг е въпросът, че пределно добре знае, че твърденията на четиримата депутати са не лъжа, а истина. Като например че е олигарх. Ако не вярвате, просто проверете дефиницията на думата. Човек, който е съсредоточил под свой контрол икономическа, медийна и политическа власт. Дори да е под формата на проксита. Справка – стенограмите от АРГОгейт, чиято истинност впрочем нито Прокопиев, нито останалите участници в тайните сбирки опровергаха.

Както знае и друго – че започна да се пропуква не само „западното му лустро“, а и фасадата на най-новото му политическо ГМО „Продължаваме промяната“. А през пукнатините започва да се вижда все по-изкривената, омръзнала до втръсване физиономия на подмяната. Подмяна в лицето на Кирил Петков, който освен че се записа в историята като първия премиер на тази държава, уличен в лъжа от Конституционния съд, с признанията си от петък и събота сам доказа, че е наместник на Прокопиев и останалите олигарси в страната начело на държавата.