“Ще чуете моето мнение за номинирания за главен прокурор Иван Гешев, след като разберем каква е неговата концепция и визия за развитието на прокуратурата оттук нататък”.

Тези думи на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов са по повод единодушно издигната кандидатура от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за следващ “обвинител №1”, пише в анализ в. "Труд".

Вероятно още този четвъртък ще научим какво мисли Панов за Гешев, но то няма да е изненадващо. Защото Панов няма да направи професионален анализ, а ще даде политическа оценка. Все пак отдавна се изявява като гастролиращ политик в съдебната власт.

Самият Панов добре знае, че няма дори моралното право да оценява намеренията на кандидата за главен прокурор, защото в петата година от мандата си начело на ВКС той дори не е започнал да изпълнява собствената си концепция.

Достатъчно е само да си припомним как две седмици преди избора на нов председател на ВКС през януари 2015 г., в-к “Капитал” излезе с препечатка, озаглавена недвусмислено: “Върховните съдии разобличиха спорни моменти в концепцията на съдия Лозан Панов”. Куриозното в случая е, че тогава Панов говори за връщането на “човечността в съдебната система” и за “по-адекватна медийна политика”.

Два детайла, които намират място и в намеренията на Иван Гешев за управление на държавното обвинение в следващите седем години, с тази разлика, че към днешна дата председателят на ВКС отдавна се е отказал да ги следва – собствената му съпруга обижда действащи съдии, съди и атакува медии, докато Лозан Панов използва тълкувателната дейност на съда, който ръководи, за да бламира търсенето на отговорност от богати българи, които имат проблем с доказването на произхода на средствата си.

Няма да сбъркаме, ако кажем, че изглежда го прави и от личен интерес – все пак за първи път имаме действащ председател на ВКС, който ползва съдебната система, за да обжалва наложен от приходната агенция акт за неплатени 16 000 лв. данъци, а съпругата му така и не е дала адекватен отговор как се купува просторен апартамент в луксозна кооперация за “жълти стотинки”, пък било и от бъдещите кумове.

И когато председателят на ВКС припомни клишето как в концепцията на Гешев отсъства “революционната идея”, а всъщност погазваща независимостта на правосъдието, за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, това няма да има никакво значение, защото ще бъде казано от външен за държавното обвинение магистрат с политически зависимости.

Всъщност, Лозан Панов си остана външен и за ВКС, макар да продължава да употребява институцията в изпълнение на поставените му икономически, лобистки и политически цели.

Отделянето на толкова внимание на репликата на Панов е необходимо, защото е ясно, че той и още 1-2-ма кадровици във ВСС ще са гласовете на политическите лилипути и най-вече на богатите “клиенти” на прокуратурата, които имат цели два месеца, за да продължат опитите по саботиране на кандидатурата на Гешев за главен прокурор.

Това ще е причината и голяма част от интересуващите се от темата да не успеят да разберат на кого говори и какво всъщност казва номинираният за следващ “обвинител №1” в онези 32 страници концепция и приложените към нея още 57 страници с таблици, съдържащи статистическа информация.

Концепцията на Иван Гешев е обърната на първо място към обикновените хора, с чиито данъци се издържа съдебната система, на второ място към колегите професионалисти, защото той е един от тях, а на трето – към останалите институции в съдебната власт, а и към останалите власти в държавата – законодателна, изпълнителна, ако щете и към “четвъртата власт” – медиите.

“При упражняване на предоставените ми правомощия и при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите, ще насърчавам съвместните усилия на ръководството на Прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост”. С тези думи завършва концепцията на настоящия заместник-главен прокурор и те не са случайни.

Не само, защото с тях Гешев иска да внесе успокоение в мислите и чувствата на онези спекуланти, които използваха единственото му интервю след номинацията, за да го обвинят, че не почитал разделението на властите, а и защото думите му казват това, което отдавна обществото очаква да получи – справедливост.

И колкото да се опитват атакуващите прокуратурата да внушат със средствата на пропагандата, че гражданите имали критично ниско доверие към правоохранителните институции, безспорен факт е, че държавното обвинение все по-често се оказва единствената и/или последната институция в държавата, с чието сезиране хората се надяват да получат справедливост.

И това е много добре уловено в концепцията на кандидата, в която ясно се посочва, че множество държавни институции трябва да си влязат в ролята и да изпълняват своите нормативни задължения.

Ако има нещо, което противниците на кандидатурата на Иван Гешев не могат да превъзмогнат, е това, че тя притежава всички онези принципни компоненти, които в друга ситуация бяха изтъквани като предимства. И концепцията само затвърждава това.

Защото Гешев е “човекът от системата”, с повече от 23 години стаж в следствието и държавното обвинение, преминал през всичките нива и по тази причина знаещ проблемите и, вероятно, възможностите за тяхното решаване. Само и единствено това прави номинацията на Иван Гешев безалтернативна.

Напълно резонно, един от акцентите в концепцията е нуждата от нова наказателна политика у нас. Вместо да се приеме изцяло нов, колко още кърпежи трябва да се правят на Наказателния кодекс, за да бъде той пригоден към реалностите на 2019-та година, при положение, че е изготвен през 1968-ма година.

В сега действащия НК има куп престъпления, за които отдавна наказателното преследване следваше да е заменено с административна санкция. И обратното – много трудно се доказва корупцията, особено по високите етажи на властта, когато законодателството не е пригодено към реалностите, а това много добре се знае от извършителите на тези престъпления и техните адвокати.

От отпадането на наказателната отговорност при провокацията за подкуп, до своеобразното “амнистиране” на участници в мафиотски структури, които сътрудничат на властите, са все идеи, чието приложение отдавна щеше да е довело до значителен ръст на успешните разследвания на този вид така трудно доказуеми престъпления.

И тук идваме до още една тема, която като доскорошен ръководител на Специализираната прокуратура, а в последната година и като заместник на главния прокурор, Иван Гешев многократно е развивал – тежкият формализъм на българския наказателен процес и нуждата от неговото оптимизиране.

Проблемът е ясен, още повече, че той отдавна ни е посочван и от Европейската комисия в годишните й доклади по т.нар. “Мониторингов механизъм”, а и от групата европейски прокурори, които преди две години бяха у нас за изготвянето на цялостен анализ на състоянието на българската прокуратура.

Ако в много европейски страни са нужни определен брой доказателства, за да има осъдителна присъда, то в българския наказателен процес този обем от материали е десетократно по-голям и, съответно, често в тези детайли се крие истинската причина за усещането в обществото, че у нас няма справедливост за “криминалния преход”.

И ако Гешев знае и би искал да приложи испански или френски модел на работа, то противниците на това ще са на първо място всички онези, които им е угодно разследващите да имат ограничени правомощия и, съответно, доста трудни процедури, за да докажат престъпно деяние пред съда, а на второ място – адвокатите на извършителите на престъпленията, които биха били най-ощетените.



Кандидатът дава много показателен пример за формализма в българския наказателен процес. В приложението към концепцията си Иван Гешев представя обвинителен акт, внесен в съда в Лийдс от британската прокуратура по разследване за пране на пари, който съдържа точно 2 (две) страници. Можете да си представите колко стотин, а вероятно и над хиляда страници, трябва да изпишат българските прокурори за подобно деяние у нас.

И преди дежурните критици да почнат да обясняват колко различни са правните системи на Великобритания и на България, нека направят съпоставката и с други страни от ЕС – със сигурност ще установят, че ако предложенията на Гешев се реализират, то обществото вече ще е наясно – какво ще рече истинска съдебна реформа.

Дали актьорите в евтиния сценарий с протести срещу кандидатурата на Иван Гешев всъщност си дават сметка, че му правят изключително голяма услуга? За обикновения човек е напълно ясно защо определени медии, партии и икономически кръгове не искат работеща прокуратура, каквито амбиции да продължи има заместникът на настоящия “обвинител №1” Сотир Цацаров.

Остава единствено Гешев да използва този период от време, за да представи концепцията си и на обикновените граждани, за които е важно телефонните измамници, откраднали спестяванията на пенсионер, да не успяват да избегнат затвора, защото ползват “мулета” или защото телефоните, от които вършат измамите, не се водят на тяхно име или пък адвокатите на “белите якички” да намират удобно оставени вратички в закона, за да е трудно доказването на ощетяването на публичния интерес, макар за всички да е ясно, че определена приватизационна сделка е сключена по престъпен начин.

В този смисъл, защо да се изненадваме, че определена група адвокати не харесва Гешев? Вероятно, защото голяма част от клиентите им са в арестите, други са на подсъдимата скамейка, а кандидатът ясно заяви, че има намерението това да е само началото.

Апропо, преди седем години част от същите адвокати не харесваха и пловдивския съдия Сотир Цацаров, пак по причина търсенето на справедливост. Защото преди да стане главен прокурор, Цацаров бе известен като съдията от Пловдив, чиито ефективни присъди по наказателни дела почти на 100% бяха потвърждавани от върховната инстанция.

Правилно е намерението на Иван Гешев да надгражда постигнатото в мандата на настоящия главен прокурор. Защото, освен всичко друго, концепцията на заместника на Сотир Цацаров дава много детайлна информация за огромната работа, която в изминалите седем години държавното обвинение успя да свърши. При това на фона на струващата десетки милиони кампания по очерняне на ръководството й.

И тук се крие още една причина, която ще направи коментарите на Лозан Панов по адрес на Гешев по-скоро жалки. Кандидатът има намерение да продължи да оптимизира органите на държавното обвинение там, където демографията отдавна си е казала тежката дума.

Нещо, което последната година, по инициатива на главния прокурор, направи Прокурорската колегия. Съдийската колегия, ръководена от Лозан Панов, не само, че не е стартирала работата по т.нар. “съдебна карта”, но го прави и в погрешна посока – с желанието на председателя на ВКС да ликвидира специфичното военно правосъдие, вероятно, защото той дори не е бил войник.

За сметка на това има подадената ръка от Иван Гешев и по този въпрос. И понеже Панов няма да откликне, на бъдещия главен прокурор ще му се наложи вероятно да изчака още около две години, за да започне същинската реформа и в съдилищата, за да не се получава така, че едни съдии са затрупани с работа, а други ходят на работа до обяд и разглеждат по няколко дела в месеца.

Друг от плюсовете в концепцията на номинирания за главен прокурор е желанието му да защити авторитета и достойнството на колегите си – прокурори и следователи. Като един от тях, той има професионалния поглед къде може да се изисква повече, а там, където има резултати, те да бъдат оценени.

Освен всичко това, Гешев стъпва отново на здрави основи, защото в мандата на Цацаров бе пресечен поредният опит за гилотиниране на независимостта на държавното обвинение, покрай измененията на Конституцията и на ЗСВ през 2015-2016 г.

И разбира се, “бодящите очите” на завистниците резултати на Специализираната прокуратура в последните две години, които е достатъчно да се мултиплицират и в другите структури на държавното обвинение, за да усети обществото, че държавата отново е на мястото си.

Написаното за нуждата от обезпечаване на обвинителите и разследващите не са кухи фрази, а напълно осъзната необходимост, защото само така ще може един следовател и прокурор да се чувства сигурен за себе си и за близките си, когато разследва ръководител на престъпна група за рекет или крупен бизнесмен, който може да е и собственик на медии, да има близки отношения с определени съдии, да разполага с професионални протестъри и ГМО-партии.

А колкото по-голямо е недоволството от намеренията на Иван Гешев да направи работата на прокуратурата публична, в това число при спазване на всички законови ограничения, да представя факти, доказателства и материали по разследвания, за да може обществеността да е наясно с реалността, а не да бъде въвличана в заблуждения, особено по т.нар. дела с “висок обществен интерес”, толкова повече държавните обвинители трябва да настояват точно за това.

Все пак живеем във времената на “фалшивите новини” и на “пост-истината”, на които трябва да се отговаря само с факти и доказателства. И това, че подобна откритост ще постави определена, макар и малка, група съдии в неудобното положение да трябва да обясняват алогичните си решения, не е проблем на обществото или на прокуратурата, а преди всичко на трайното им намерение да се чувстват недосегаеми.

Гешев проблем с медиите няма, ако изключим няколкото зависими от собствениците си издания, чието съществуване е провокирано единствено от нуждата на още един инструмент за натиск срещу опоненти или за чадър срещу дейността на прокуратурата. Но дори и на тях е трудно да признаят, че всъщност за първи път, откакто ВСС избира главен прокурор, процедурата е толкова прозрачна.

Кога друг път сме чували какво пише в концепциите на кандидати, всъщност при цялото уважение към тях – малцина бяха тези, извън професионалните среди, които познаваха Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров преди да оглавят прокуратурата. Дори Лозан Панов стана известен в края на 2014 г. не с кандидатурата си за председател на ВКС, а с това, че беше блъснат от кола и за кратко дори се бе отказал от участие в процедурата.

С концепцията си Иван Гешев дава заявка за откритост и диалог, с което опровергава традиционните внушения за “всесилния” и “безконтролен” главен прокурор, както и актуалната манипулация, че с неговото избиране щяло да бъде наложена диктатура в страна членка на ЕС!?

Тъкмо обратното, Гешев много ясно е дал да се разбере, че няма как да е сам в битката за справедливостта и подава ръка за единодействие, като търси подкрепа в тези си намерения от гражданите, от законотворците, от органите на МВР и специалните служби, от изпълнителната власт, която все пак има отношение към финансирането на правосъдната система, към самите колеги от прокуратурата и следствието, но и към съдиите.

Лицемерно е да твърдението, че съдията не можел да общува с прокурора, защото той бил арбитър, както със сигурност ще чуем от политизирания кръг около Лозан Панов и Съюза на съдиите в България. Никой не говори да се общува по конкретни казуси и дела, а по въпросите, които касаят върховенството на закона и доверието на обществото към следователи, прокурори и съдии.

Оттук насетне трябва да видим кои ще са тези, които ще подкрепят Гешев в изглежда напълно истинските му намерения да възвърне усещането за справедливост.