Несъмнено един от най-противоречивите кандидати за пост в администрацията на САЩ при новия президент Доналд Тръмп е Рекс Тилърсън, досегашният изпълнителен директор на американския петролен мастодонт “Ексон Мобил”. Той е само един от дузината мултимилионери и милиардери, на които предстои да определят бъднините на най-мощната държава на планетата. А оттам и на всички по света, пише "Труд".

И ако различните тесногръди генерали и безочливи банкери, подбрани от президента Тръмп, не са ви достатъчни или не ви правят толкова впечатление, предполагаемият бъдещ първи дипломат на САЩ е търговец от най-висш ешелон, който със сигурност ще ви изненада с някои качества.

От професионална гледна точка Тилърсън е прекарал цялата си кариера (разбирайте 41 години) в “Ексон” – компания, актуално оценявана на над 370 млрд. долара и една от наследниците на глобалния петролен монополист от ХIХ и началото на ХХ век “Стандарт ойл” на Джон Рокфелер. Роден в Тексас на 23 март 1952 г. и започнал работа в компанията през 1975 г. на базова инженерна позиция, бъдещият държавен секретар ще върви неотклонно по стълбицата на йерархията на петролния мастодонт, за да заеме в крайна сметка мястото си сред едни от 30-те най-скъпоплатени мениджъри в САЩ. Годишната заплата на Рекс Тилърсън за миналата 2015 г. е 24,3 млн. долара, а личното му богатство в банкови активи възлиза на около 218 млн. долара по официални данни. При пенсиониране ще вземе допълнително 70 млн. долара. Шапки долу за кратката биография! А сега по същество!

През цялата си бляскава кариера Тилърсън изпъква най-вече с бизнес нюх и с афинитета си към Русия, която той промотира като основно поле за експанзия на компанията още като младши директор през 90-те години, когато необятните руски резерви бяха почти напълно открити за всякакви потенциални чужди инвеститори. Пътят му натам все пак преминава през по-традиционна дестинация – Йемен, където през 1995 г. оглавява местните производствени и търговски мощности на “Ексон”.

През втората половина на 90-те години обаче САЩ започват да губят позициите си в арабската страна, която, обхваната от трайна вътрешна нестабилност, постепенно се превръща в един от първите плацдарми на терористичната мрежа “Ал Кайда” на Арабския полуостров. По това време – 1998 г., Рекс Тилърсън е назначен за директор на холдинговите дружества на “Ексон” в Русия и в частност разработваните от компанията находища в региона на Каспийско море. Още тогава става известен с тесните контакти, които завързва в Кремъл.

От една страна, с тогавашния руски президент Борис Елцин, но от друга, най-вече с последния му министър-председател, Владимир Путин, с когото директно договарят инвестициите, които американският петролен конгломерат прави в “голямата страна” в края на миналия и началото на този век. Нещо повече – директорът на престижния американски мозъчен тръст – Центъра за стратегически и международни изследвания към Университета “Джорджтаун”, Джон Хамри казва, че Тилърсън е американецът, прекарал повече време в разговори с Путин от когото и да било друг в историята на двустранните отношения САЩ – Русия на каквото и да било ниво. Повече и от бившия държавен секретар и гуру на международните отношения Хенри Кисинджър, който през годините е създавал усещането, че говори с Москва “всяка сряда”.

През 1999 г. двете дъщерни компании на Рокфелеровата “Стандарт ойл” – “Ексон” и “Мобил”, се сливат и Рекс Тилърсън заема и поста на изпълнителен вицепрезидент по въпросите на технологично развитие на новообразувания (добър стар) енергиен мастодонт. През 2004 г. е избран от борда на директорите на компанията за неин президент, а две години по-късно и за изпълнителен директор на “Ексон Мобил”. През цялото това време връзките с Русия си остават основен приоритет за Тилърсън. Промените в администрацията на САЩ от Буш-младши към Обама през 2008 г. не нанасят никаква вреда на връзките му с Кремъл. Още преди края на първия мандат на Обама, през 2011 г., директорът на “Ексон Мобил” подписва договор за разработването на мащабни находища в Арктика на стойност 300 милиарда долара с тогавашния премиер Владимир Путин. Така е – историята е циклична! След връщането на Путин в Кремъл през 2013 г. на Рекс Тилърсън е даден Орден за приятелство с Русия.

Макар и единственият разпознаваем от шестимата американци носители на отличието през годините, директорът на “Ексон” определено прави впечатление. Още повече че след въвеждането на санкциите срещу Русия заради инвазията в Източна Украйна през лятото на 2014 г. компанията на Тилърсън е единствената с “отсрочка” до октомври, през което време “открива” петролно находище с капацитет до 750 млн. барела за Москва. Разбирайте – хората около “човека” разчитат на много печалба, заложена в бъдещите отношения между “петродипломата” и света.

Приятелю Сечин!

Руският вицепремериер Игор Сечин се смята за водещия фактор във фракцията “силоваци” – високопостовени бивши офицери от съветските тайни служби, прокарали пътеката на разпада на СССР и актуално управляващи страната чрез Кремъл. И големият приятел на Тилърсън на Червения площад. Сечин е и основен партньор в сделките на “Ексон” с руската държавна компания “Роснефт”, на която е генерален директор. С изключение на едни международни санкции, изгубените от американ-ците стотици милиарди в руски петрол в последните години може да се окажат на върха на пръстите му.

За него

“Тръмпизмът” пред света

Тилърсън е ужасяващ избор. Представяте ли си, ако трябва да представлява Америка? Възможно ли е да получим по-добри условия за работни места в САЩ? Представяте ли си, ако той е човекът, който ще намери начин да обоснове “тръмпизма” пред света.

Нют Гингрич, републиканец, бивш председател на Конгреса на САЩ

Ще караме мотори

Една от най-големите ми амбиции е да карам мотори заедно с Рекс Тилърсън по големите магистрали на САЩ.

Игор Сечин, вицепремиер на Русия

Познава играчите

За мен най-голямото му предимство е, че познава достатъчно от играчите по света и ги познава добре. Работи за сделки, които са не само в негов интерес, но в интерес на държавата, за която работи.

Доналд Тръмп, новият президент на САЩ

Тревожно и абсурдно

Изборът на Рекс Тилърсън за държавен секретар е тревожен и абсурден. Това означава руското ръководство да определя нашата външна политика.

Боб Менендес, сенатор