Руски дневник: Започна ли новата cтудена война?
"Изказът на политиците и високопоставените военноначалници става все по-войнствен, доктрините получават все по-твърди формулировки... наблюдават се всички признаци на една студена война".
Последният лидер на СССР Михаил Горбачов, който вече няколко пъти предупреждаваше за началото на нова студена война, направи това още веднъж. "В определен момент това понятие се превърна във "Вълци! Вълци!" от известната детска приказка", пише политологът Фьодор Лукянов за безкрайните аналогии с образа на студената война. Политологът обаче прави важно уточнение: "Но този път президентът на СССР е прав".
Риториката на представителите на Русия и САЩ наистина стана по-невъздържана, а лидерите говорят за загуба на доверие един към друг. И макар експертите наистина да откриват неутешителни паралели, мнозина твърдят, че в момента ситуацията е още по-нестабилна, отколкото по времето на Студената война.
Нова студена война?
Основната прилика между старата Студена война и това, което се наблюдава в наши дни, се състои в изострянето на геополитическата обстановка в света и в повишаването на напрежението под формата на конфликти в различни точки на света, преди всичко в Сирия и в Украйна.
Но дори и в ситуация, при която недоверието между Русия и САЩ расте, отсъствието на идеологическо противопоставяне не позволява на експертите да говорят сериозно за начало на нова студена война.
"Голямата разлика се състои в това, че тогава двата свята бяха, грубо казано, изолирани един от друг, докато в момента ние <...> до голяма степен приехме общ мироглед", казва за "Руски дневник" Марк Галеоти, старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.
Според експерта днес не може да става дума за начало на нова студена война, независимо от многобройните признаци, които може преждевременно да бъдат разтълкувани като вестители на повтарящото се глобално противопоставяне.
Но това не е единствената отличителна черта между новото време и това, което руснаците и американците преживяха през втората половина на ХХ век. "Русия и САЩ и до ден днешен са най-големите ядрени държави в света, но ролята на военната сила отстъпи на заден план през последните три десетилетия", каза за "Руски дневник" Борис Стремлин, професор по международни отношения, който изучава историята на Студената война.
"Общото ниво на силите на двете страни вече е несъизмеримо, но още по-важното е, че в съвременната международна система действат много играчи, които нито САЩ, нито Русия, могат ефективно да дисциплинират", казва Стремлин.
С други думи, Русия и САЩ не могат ефективно да решават международни проблеми в двустранен порядък – трябва да привличат и други играчи с глобално или регионално влияние. Епохата на решенията, приемани в резултат на преговори тет-а-тет, приключи с разпадането на СССР, а ефективното решаване на кризисни ситуации в наши дни изисква привличането на все по-голям брой заинтересовани страни. Експертите са на мнение, че именно тази специфика внася в нашето съвремие толкова непредсказуемост и риск, че хората неволно се обръщат към времето на Студената война като към своеобразна опорна точка.
Назад в бъдещето
"Иронията в тази ситуацията, е че макар и Западът да се е върнал към използването на стереотипите от времето на Студената война за изобразяване на Русия като заплаха, самата концепция за студена война представлява палиативен инструмент за откриване на опорна точка в свят, който изглежда значително по-объркан и труден за разбиране", каза за "Руски дневник" Антон Федяшин, директор на Института за руска култура и история при Американския университет във Вашингтон.
В съвременния свят, в който над всички без изключение е надвиснала заплахата от тероризъм, "биполярният свят на Студената война се възприема като период на относителна стабилност, в който врагът бе познаваем и достъпен по пътя на дипломацията", казва Федяшин. "Днешните конфликти са значително по-малко ограничени във възможността им за развитие".
Независимо от агресивната риторика, по времето на Студената война САЩ и СССР бяха в съгласие относно това, как колективно да бъде управляван светът, смята Борис Стремлин. "Основната причина в наши дни конфликтът [между САЩ и Русия] да се възобнови се състои в това, че никой не знае как светът да се управлява занапред и това предизвиква напрежение".
Един от най-актуалните въпроси в тази ситуация е дали на съвременните лидери на Запад и в Русия ще им се наложи да преживеят аналог на Карибската криза, за да успеят да изградят нова система за възпиране на кризисните ситуации и – защо не – система за взаимодействие, допълва Лукянов. Но докато учените говорят за необходимост от сътрудничество, политиците, изглежда, продължават да си играят на Студена война 2.0.
Последвайте ни
0 Коментара: