Съдбата на света зависи от изхода на борбата на Тръмп с "дълбоката държава" в САЩ
Вътрешна политическа борба съществува във всички страни. Като борбата за власт между „Кулите на Кремъл“. Но степента на изостряне на борбата и фактът, че това се случва на територията на световния хегемон, прави борбата между крилата на Белия дом много по-важна за света, отколкото борбата за власт между „Кулите на Кремъл“, въпреки че това също е важно. Този процес не е ограничен до територията на САЩ, а намира отзвук в целия свят. Годишната равносметка от президентството на Тръмп сега се обобщава от опонентите му и неговите поддръжници.
„Историческата дисфункция в американската политика е определена от президентството на Тръмп.“ Така изглежда първата година на Тръмп в очите на противниците му. Но неговото президентство е не само нарушени функции на държавния апарат, въпреки че те съществуват. Има обективни изисквания в развитието на съвременния американски свят и в този момент това е борбата между двете политически сили: традиционния ляв либерализъм и консерватизма.
Границата на конфликта вече не е между републиканци и демократи, както е нормално за реално съществуваща двупартийната политическа система. Идва краят на тази ера и тя вече не може да изтласка своите кандидати до висшите държавни постове не само в Америка. Цялата бутафорност на системата е, че не успя дори нея да опази. Изборът на Доналд Тръмп е точният резултат на този нов, напълно обективен политически процес. Нов в смисъл, че този процес всъщност разруши традиционната двупартийна система, която вече не отразява истинската политическа действителност и не отговаря на истинските политически процеси. Дори не е представителна.
Отхвърлянето на старата двупартийна система е спешно изискване на историческия момент, а Тръмп, съзнателно или не, отговори на това изискване… Критиците на Тръмп вярват, че в дългосрочен план това ще доведе до загуба на лидерство на САЩ на световната сцена и смятат, че „Тръмп е вреден, не само за Републиканската партия и за консерватизма, но и за конституционната система за управление на САЩ. Той нарушава неписаните (!) закони, а действията му на международната сцена са вредни за държавата”.
В действителност, ситуацията и причинно-следствените връзки в нея изглеждат точно наобратно. Най-голямата вреда на държавата носи борбата на загубилия ляв либерален клан срещу легитимно и законно избрания президент. Борба, която загубилата партия, не се отвращава да използва, дори и абсурдните обвинения, че Тръмп е бил избран, благодарение на чужда намеса. Именно тази идеология за външна манипулация носи вреда на държавата, подкопава вярата на гражданите в способността на Вашингтон да се изправи срещу всяка чужда намеса и да защити правата и свободите на гражданите на САЩ.
И това е основната функция на всяка държава. Да се противопоставя на всякакви опити за намеса в нейните вътрешни работи. А неспособността на световния лидер да изпълнява това подкопава лидерската му позиция и международния му авторитет. „Студената гражданска война“ вътре в американския елит парализира държавната машина и спира нейните функции, както това се случи след спирането на финансирането й. Заради изгоди в политическата борба бяха заложени интересите на държавата.
Противниците на Тръмп също вярват, че „основният проблем на президенството на Тръмп е слабата бюрокрация. Той не обръща внимание на малките детайли на публичната администрация, които са важни за политическия процес.“ Но как неговата бюрокрация ще стане силна, ако срещу нея се използват всички възможни методи за унищожаването й? И как Тръмп да обръща внимание на „малките детайли на държавната администрация“, когато не му е дадена възможност да се занимава с големите детайли на държавната администрация? „Поведението на Тръмп обезцени значението на поста президент на САЩ … и след три години на управление, вероятно за възстановяване няма да има нищо“ според „Вашингтон пост”.
Противниците на Тръмп се държат така, сякаш света е в застой и всичко трябва да бъде „като от времето на баба ми““. Но в света има радикална промяна във вектора на развитието на обществото от индустриална към развлекателна индустрия. От производството като цяло към потреблението като цяло. Светът се е преместил в различна парадигма на съществуване. В центъра на обществото застанаха цели, като потреблението и забавленията на отделни лица и страни. Измерва се нивото на потребление и величието на шоуто и с него се гордеят. Ето защо президенти и премиери стават професионални шоумени като Доналд Тръмп и професионални красавци като Макрон.
И тази световна тенденция ще продължи да се задълбочава и ще бъде лесно да се предвидят резултатите от предстоящите западни, а и незападни демократични процедури. Времето на „сериозните“ политици мина, идва времето на шоумените и тв звездите като Опра Уинфри, единодушно посочена за наследник на Тръмп и отговаряща на правилната политическа тенденция.
Глобализацията не направи света единен. Напротив, раздели го на йерархични нива за достъп до суровини, енергия и кредити и на всички нива тече борба. И докато американският елит не намери нови инструменти за възстановяване на контрола върху вътрешната си политика, тази борба ще се влошава. Но какви ще са новите инструменти за управление, все още не е ясно.
Последвайте ни
0 Коментара: