Големият провал на досегашните управляващи и големият успех на тяхната алтернатива пораждат големи очаквания за евентуални големи промени и в медийната среда – особено по отношение на т.н. големи медии.
Който е следил деградацията на свободното слово през последните години, няма как да не е забелязал онова, което видяха и външните наблюдатели от &bdquo;Репортери без граница&rdquo;, &bdquo;Фрийдъм хаус&rdquo; и (малко познатата все още у нас) агенция &bdquo;Бъздаш&rdquo;. Констатациите на неправителствените организации за влошаването на медийната среда в България бяха обобщени от тази агенция, прочула се като съавтор на изборната победа на Барак Обама със своите проучвания и съвети. Те бяха подчертани в навечерието на парламентарните избори по следния близък до сензацията начин:<br /> <br /> Цели 97 на сто от участвалите в допитване на &bdquo;Бъздаш&rdquo; български граждани смятат, че българските медии са корумпирани. Само 1 процент нямат мнение, а 2 на сто от анкетираните са на обратното мнение. Това е национален консенсус, какъвто няма май по никакъв друг въпрос.<br /> <br /> &bdquo;Зомбираните&rdquo; от две десетилетия насам български граждани с клишето, че &bdquo;всички са маскари&rdquo;, възприеха урока. И когато ги попитат :&rdquo; какви са всички медии&rdquo;, отговарят по учебник, че всички медии са &bdquo;маскари&rdquo;. Всички.<br /> <br /> Образът на корупцията като универсално зло за българските медии може да е пресилен от хорското въображение. Но е показателен.Издава издайническа миризма. В нея се долавя нещо от мухъла на тоталитарното раболепие и самоцензурата, смесено с парфюмирания модерен натиск на лицензите, рекламните договори и обгрижването на медийните босове от властта. Получава се бойно отровно вещество, използвано за отблъскване на журналисти волнодумци от редакциите и&hellip; на читатели, зрители и слушатели от медийната сергия.<br /> <br /> То е още по-отблъскващо за доста отвратени европейци. Наричаме ги с чувство на неоправдано превъзходство &bdquo; чиновници от Брюксел&rdquo;. Но от тях зависят важни за Българската икономика решения.<br /> <br /> Това положение устройваше властта. По волята на гражданите тя беше пометена. А кой и как ще помете властовите огризки от оргията на големия гуляй на &bdquo;големите&rdquo; медии с големите началници в държавата ? Ще бъде ли някога изобличена или поне обществено порицана договорката между медийните работодатели да си &bdquo;помагат&rdquo; като не дават трибуна и не назначават на работа изгонени от други редакции непокорни журналисти?<br /> <br /> За решаването на тази задача няма нито лесни отговори, нито еднозначни решения. Гузните предприемачи, които изтъргуваха принципите на свободното слово и злоупотребиха с доверието на хората до безобразие, само това и чакат. Петимни са да си измият образа на съглашатели със силните на деня като се направят на жертви на репресии и съответно да се откупят морално за делата си (ако няма начин направо да се качат на новия трамвай на властта, който се задава с пуфтене като пожарна).<br /> <br /> Срещу това петно върху българската журналистика има един почистващ препарат. Нарича се свобода. Колкото повече са свободните медии и журналисти, толкова по-зле ще се почувстват търгашите с авторитета на &bdquo;четвъртата власт&rdquo; в неудобната за тях конкурентна среда.<br /> <br /> &bdquo;Търговците в храма&rdquo; на свободната журналистика са царе на интригите, кампаниите и търговийките, но пред възможността да бъдат изобличавани като интриганти и търгаши биха се стреснали. Биха се спихнали като тиражите на вестниците им, някогашните надути балони на масовите продажби.<br /> <br /> Властта има един легитимен инструмент за въздействие върху точно тези &bdquo;мажоритарни елементи&rdquo; от медийната ни система, която не можем да сменим като избиратели. Към корупцията в средствата за (дез)информация трябва да се подходи по същия начин, по който се търси цаката на провинилите се с грабежите си държавни служители на всички нива. Защото престъпленията на медийния пазар, на който властелините се държат все повече като робовладелци, нанасят щети на обществото в особено големи размери.<br /> <br /> Има и втори начин. В буквалния и в преносния смисъл на думата. Той е добре известен и обикновено хрумва на новите управляващи глави с предимство, защото е най-лесният. А и е най-познатият. Това е замяната на един медиен началник с друг ( и в частните медии може да стане, държавата си има лостове). Или пък просто се свежда до напазаруването на лоялност. Високопоставените медийни слуги са винаги готови да я продадат на новите господари.<br /> <br /> Не е изключено победителите на изборите да потърсят лесните решения за осигуряване на медийния си комфорт. Мога само да им препоръчам да не се опитват да &bdquo;вербуват&rdquo; дискредитирани медийни босове и &bdquo;звезди&rdquo;, които бяха сложили петолъчките, а сега с радост биха се закичили с гербери.<br /> <br /> Хората гласуваха за промяна и няма да простят, ако тя не състои точно в областта, на която приоритетно наблегнаха досегашните властници. Те си мислиха, че чрез своите медии успешно мамят &bdquo;тъпаците&rdquo;, които вече са преметнали веднъж на изборите, а след това могат да будалкат безнаказано години наред от &bdquo;телевизора&rdquo;.<br /> <br /> Властниците са наказани сега от избирателите, които надменно нарекоха &bdquo;циркаджии&rdquo; ( по израза на Станишев).<br /> <br /> Задачата да бъде осъществена промяна в медийното статукво , но не &bdquo;по втория начин&rdquo;, не е проста. Избирателите също не са прости. Те са гласували за хората, които би трябвало да решават сложните проблеми на страната и обществото. Не ми се мисли какво би станало, ако очакванията пак се окажат излъгани.<br /> <br /> Или циниците ще опонират, че ще стане просто &bdquo;като миналия път&rdquo;? Дано не са прави! Защото звучи като доживотна присъда без право на обжалване &ndash; поне в рамките на нашия живот, разкрачен между тоталната тоталитарна цензура и нейните перфидни мутации в днешно време.<br /> <br /> <b>Иво Инджев<br /> </b><i>публикувано във&nbsp; Frog News<br /> </i>