Скочиха гневно на Христо Иванов: Ходи като надут пуяк и проваля дясното
Заради маниащината му 295 568 десни избиратели останаха без представителство в парламента през 2017 г., написа бивш шеф на парламента от СДС във Фейсбук
И все пак се чудя, че не се намери един журналист, който да попита Иванов и Атанасов, а защо не и другите изживяващи се като протестъри: Румен Петков, Дончева и прочие, най-логичното нещо: А, бе драги ми протестиращи, защо вие, като имаше избори преди три години и половина, не влязохте в парламента? Защо хората не гласуваха за вас?
Изборите, за които припомням, се проведоха на 26 март 2017 г. Тогава партията „Да, България!” на Иванов се яви в коалиция със Зелените и ДЕОС и заедно взеха мижавите 2,96 %. Партията „Демократична България” на Кънев и Атанасов, също си направи тогава коалицийка – „Нова република”, и я докара до култовите за нея 2,54%.
Партиите на Румен Петков и Татяна Дончева – АБВ и „Движение 21“, постигнаха висотата от 1,59%. Имаше тогава и „Коалиция на недоволните”, включваща сюрия от партии, която събра 0,17%. СДС тогава, срещу което днес мнозина, както от глупост, така и от неблагодарност, говорят, взе повече проценти от гореспоменатите неудачници – 3,14%. Недостатъчно, но показателно.
А защо всички тези партии не успяха да влязат в парламента?
За Петков и Дончева е ясно защо. Но за Христо Иванов, Радан Кънев и ген. Атанасов? Защо хората не гласуваха за тях? Ще ви опресня паметта, като припомня, че Христо Иванов и неговата „Да, България !” бяха тези, които отказаха обединението на т.нар. демократична общност. Иванов и тогава, както и сега, ходеше надут като пуяк и ръсеше все бамбашка приказки.
Той практически провали възможността в настоящия парламент да присъства мощна парламентарна група от СДС, ДСБ и неговата партия. И тогава най-вероятно правителството щеше да бъде от тези три партии и ГЕРБ. Защото е ясно, че СДС с БСП никога не е бил и няма да бъде.
Заради маниащината на Иванов близо 295 568 десни избиратели останаха без представителство в парламента.
След това Радан Кънев – другият накокошинил се тогава „лидер”, а днес в резултат на „осъзнатата грешка”, колега в Европарламента, подаде оставка като председател на ДСБ, но Иванов се ослуша, забрави за демократичното правило и започна да стяга „нов политически проект”. Което още тогава ми подсказа, че политическият гьонсуратлък не е напуснал българската политическа сцена.
Като си припомням случилото се на изборите през 2017 г., не мога да премълча и една любопитна среща със същия Иванов, която се проведе в ресторанта на Народния театър. Тогава, спомням си това добре, новоизбраният лидер на „Да, България!” бе поканил известни интелектуалци – политолози, културни дейци и десни политици с опит, за да се консултира с нас как новата партия да се яви на избори.
Масата и това ми направи странно впечатление, защото бе обедно време, бе отрупана с бутилки уиски, ракия и вино.
Явно, че Иванов си представяше влизането в парламента като голям „работен обяд”.
Обърнах му внимание, че не е редно по обедно време да се шльока уиски и ракия, особено когато трябва да водим сериозен разговор. Не ме разбра. А поръчните блюда бяха като в приказките: средиземноморска салата с морски дарове, агнешки флейки, френски сиренца. Изобщо бе видно, че домакинът си е надвил на масрафа и не го притеснява огромната сметка.
На мен това ми се стори странно, защото същият Иванов непрестанно говореше колко е зле положението в страната, каква безработица има, какви ниски доходи, как има хора, които няма какво да сложат вечер на трапезата си и изведнъж – баир от раци, скариди, агнешки флейки и скъпият алкохол се лее като буен планински поток. Но както и да е.
Почна разговорът и бързо стана ясно, че всички поканени и без дори да сме разговаряли помежду си, посъветвахме Христо неговата партия да се обедини в коалиция с ДСБ и СДС, и заедно да се явят на изборите, защото това е сигурният начин да влязат в парламента и да участват в управлението на страната. Помня какво ми отвърна: нашият проект, каза ми тогава Иванов, е дългосрочен. Отговорих му, че много хора няма да доживеят тази му дългосрочност.
И не съм имал предвид пандемията от коронавирус. Пази, Боже! Просто ми бе ясно, че за да се промени каквото и да било нещо в една държава, да се осъществяват реформи, мераклиите затова трябва да участват в изпълнителната власт, т.е. опозиция държава не оправя.
А пък, ако остане и извън парламента, направо си е въздух под налягане. Простичко обясних всичко това на Христо, та белким го схване. И останалите участници в приказния обяд му обясниха същото. Той не схвана. И партията му остана извън парламента.
Сега го гледам как миткосва, и то баш в августовските горещини, по напечените от жегата софийски булеварди, разнася бира и вода на другарите си, с Доган закачка си направи, с надеждата, че след като се е събрал с генерал Атанасов, ще му се отвори парашута. Но пък сега му тежи друго.
Твърде се сближи той в говоренето си с проруския ни президент, както и с бесовщината на избягали от правосъдието лица. А и контактите му с олигарси лека полека започнаха да се осветяват. Лошо Христо, лошо!
Та причината да наблюдаваме днес протестърско шоу трябва да се търси в 2017 година.
Там е „заровено кучето”. Заровено е то в мерака без покритие, в личностния и партиен нарцисизъм и егоизъм, в посредствеността на политическия ум и в обидното отношение към избирателите.
Разбира се, менят се времената. Възможно е сега коалицията „Демократична България”, чийто лидер е Христо Иванов, да влезе в следващия парламент. Но там тя ще бъде изправена пред дилемата: да участва ли в управлението, или да остане в опозиция. Възможностите за участие ще бъдат две: в коалиция с ГЕРБ и СДС или в коалиция с БСП. Трети вариант няма.
Въможността ДБ да остане в опозиция е също реална. Което ще рече, че това, което днес Иванов говори, ще увисне като „прани гащи на простор”, както се изразяваше покойният талантлив публицист и колега от 7-то Велико Народно събрание Христо Марков, който също съветваше през 2017 г.
Иванов да не си вири дългоносието, а да се обедини с останалите демократични сили.
Та това е въпросът, който журналистите не задават на Иванов. Защо, драги Иванов, си извън парламента вече близо четири години. Защо разцепи демократичните сили през 2017 година? И не излизай с номера, че си „дългосрочен проект”. Дългосрочни са само Божиите дела. А твоето дело е безкрайно краткосрочно. Дори и да разтягаш хармониката на протеста не 40, а 240 дни.
Коментар на Александър Йорданов във Фейсбук
Последвайте ни
18 Коментара: