Как се случи така, че вместо Великден за дясното политическо пространство след последните парламентарни избори у нас, настъпи Апокалипсисът? Това се питат в навечерието на Страстната седмица над четвърт милион българи, пише "Стандарт".

Всички те - излъгани, измамени, унизени, предадени от собствените си лидери. И накрая - останали без представителство на своите идеи в новото Народно събрание. Разтреслият държавата скандал АРГОгейт извади на повърхността едно апокрифно Евангелие, което дава шокиращи отговори за страстите десни в днешната ни политика. Евангелие, известно като – Стенограмите от заговора на припозналите те се като градска десница, а всъщност една групичка заговорници за разклащане устоите на държавността и монополизиране на синята политическа идея в България.

В контекста на библейския размисъл за страстите десни в родната политика, няма как да не се стигне до въпроса – кой се оказа лъжепророкът, лъжемесията, лъжеспасителят, повел групичката към погрешната Голгота? Както във всяко Евангелие, в конкретния случай, стенограмите на АРГОгейт дават еднозначен отговор на този фундаментален въпрос. "Аз бих участвал активно в гражданската част, с всичко, което знам, и много и с целия ресурс, с който разполагам, в структуриране на отношения и т.н..." Това признава в изтеклите разговори човекът, който години наред се опитва да използва властта в държавата в интерес на тесния си олигархичен кръг - Иво Прокопиев. Изповядвайки още от зората на демокрацията философията, че спекулацията с интересите на гражданското общество е най-печелившата инвестиция в бизнеса. Паметта на злополучния български преход пази достатъчно доказателства за сделката на този Лъжемесия на нашенския капитализъм със Сатаната на българската приватизация, ако приложим библейското сравнение спрямо експремиера Иван Костов. Ясно е като бял ден, че Прокопиев не е устоял на онази примамлива сатанинска строфа: "На Тебе ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое"(Лука 4:6,7)

Така влиза в своя Йерусалим днешният ни Лъжемесия - на гърба на изтерзаната ослица на българската десница и провъзгласява, видно от стенограмата: "... най-голям брой хора трябва да казват – вървят широки консултации за цялостна промяна на политическата система...". Като поставя и първата задача: "... на първо време манифест, подписан от 200-400 имена..."

Втората стъпка на Лъжемесията естествено е да се запъти към Храма. Следващата го екзалтирана тълпа обаче, едва ли подозира, че целта му е не изгонването на търговците, а създаването на нов, негов си политически проект: "... как да канализираме енергията в политически проект и как да максимилизираме резултата... трябва ни НПО, която да започне да се занимава с първата част на задачата, да държи връзка с чувствителността..." – разкриват намеренията му стенограмите.

Лъжемесията нахлува в Храма със самочувствието на стопанин на дълго мечтан дом. Спасителният за него дом – политиката, властта, институциите. Онова мечтано от него "Кесаровото Кесарю, Божието Богу", интерпретирано от съзнанието му като – сливането на бизнеса с политиката. Защото под краката на тази емблематична за провала на българския преход фигура от няколко години са се разгорели сериозни въглени – разпадаща се финансово-икономическа групировка, банково ембарго, разгневени жертви на неудачни борсови спекулации, изискуеми ипотеки, губеща чуждестранните си донори медийна империя, проблеми с правосъдието, оредяваща протестна мрежа и прочие неудачности. Какво разочарование за Сатаната, нали!

Не е за завиждане Страстната седмица, която очаква Лъжемесията, сътворил Армагедона на българската десница. Какви ли чудеса ще трябва да сътвори, за да обясни на десния електорат, че други са виновни за провала му. Как да му повярват отново, че някакво си ново НПО щяло да промени политическата система. Особено след като в последните урни, обезверената "градска десница" пусна за прокопиевците, радановците, ивановците и сие – десетократно по-малко бюлетини от общия брой на жълтите павета в столицата. Труден въпрос за един Лъжемесия през Страстната седмица.