Речта на Путин бележи нов етап от войната в Украйна и посланието му е недвусмислено: Русия се бори да свали това, което вижда като деспотичен световен ред, воден от Запада.

Така западната преса реагира на Георгиевската реч на Владимир Путин, в която президентът на Руската федерация остро осъди САЩ и техните съюзници, споменавайки търговията с роби и ограбването на Африка, геноцида на индианските племена в Америка, атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и килимните бомбардировки над Виетнам.

Руският президент Владимир Путин по време на речта в Кремъл и на митинг-концерта на Червения площад предупреди Запада за готовността да се бори докрай и демонстрира на останалия свят желание да ръководи глобално движение срещу хегемонията на САЩ , според „Ню Йорк Таймс“.

„Путин се обърна към три ключови аудитории. На руснаците той обяснява нарастващите трудности, като настоява, че се борят за оцеляването си. На Запад той показа решимостта си да продължи да се бие въпреки санкциите и доставките на оръжие за Украйна“, смята американският вестник.

„А за останалия свят Путин се представи като лидер на глобално движение срещу „западните расисти“. Той твърди, че Западът не се е променил от времето, когато брутално колонизира други страни и води войни, за да спечели икономическо предимство “, се казва в публикацията на „Ню Йорк Таймс“.

„Истината е зад нас, а в истината е силата, което означава победа! Победата ще бъде наша!", каза Путин по време на митинг на Червения площад, заимствайки крилата фраза от руския криминален филм от 2000 г.“, добавя изданието, намеквайки за култовия филм „Брат-2“ и диалога между главните герои на филма Данила Багров и Ричард Манис за тема за парите, властта и истината.

В друга статия „Ню Йорк нарича обединението на Русия с четирите региона част от екзистенциалната битка на Москва със Запада. „Путин също характеризира конфликта със Запада още по-сурово, отколкото в предишни речи, говорейки за вековните военни действия на Запада. Той осъди водения от Америка световен ред като фундаментално зъл, корумпиран и целящ да унищожи Русия“, допълва изданието.

„Без да го казва директно, Путин също намекна, че мисли за ролята на ядрените оръжия във войната. Описвайки Запада като "измамен и лицемерен от край до край", той отбеляза, че Съединените щати са единствената страна, използвала ядрени оръжия във войната. След това добави: „Между другото, те създават прецедент“, завършва изданието.

„Ядрените заплахи на г-н Путин остават двусмислени. Той не каза директно, че Русия ще използва ядрено оръжие. Но коментарът му от 21 септември изглежда надхвърля руската доктрина, че ядрените оръжия могат да бъдат използвани само ако съществуването на руската държава е застрашено“, отбелязва на свой ред „Уолстрийт Джърнъл“.

„Осем години и половина след като Владимир Путин обяви връщането на Крим, той събра руския елит в Георгиевската зала на Кремъл за друга церемония: този път предявявайки претенции за още четири региона на Украйна“, пише британският „Гардиън“.

„Речта в петък вероятно ще остане в историята като още един крайъгълен камък в дългото управление на Путин в Русия. И въпреки че беше същата зала, същите хора и същото послание като по темата за Крим през март 2014 г., сега контекстът е съвсем различен.

Извън Русия мнозина вярваха, че Путин е прав: как може Западът да чете лекции на другите за нарушаването на суверенитета след Ирак и Либия? Много европейски политици биха искали да се върнат към нормалните отношения с Русия“, добавя изданието, като отбелязва, че този път международната ситуация е много по-неблагоприятна за Москва.

„Те не искат да сме свободни. Те искат да сме колония. Те не искат равностойно партньорство, искат да ни ограбят“, каза той и премина от осъждането на „тоталитаризма, деспотизма и апартейда“ на днешния Запад, историческото разграбване на Индия, бомбардировката на Дрезден в края на света Втората война и „мултиджендърната“ мода на Запад“, посочва „Гардиън“.

На този фон „Си-Ен-Ен“ вижда в Георгиевската реч на Путин готовността на Русия да „сложи край на войната“: „Кърт Волкър, бившият специален пратеник на САЩ за Украйна, смята, че Путин може би се готви за мир.

„Мисля, че той цели да каже, размахвайки ядрени оръжия, че трябва да преговаряме за споразумение. Но да запази това, което вече съм взел.” „Никой не знае какво наистина се случва в главата на Путин. Има съмнения, че Путин е готов да направи компромиси в името на мира, които надхвърлят неговите условия“, добавя телевизионният канал.

В същото време „Нешънъл Интерест“ смята, че „речта на Путин бележи опасен нов етап от войната в Украйна“. Посланието на Путин е недвусмислено:

Русия се бори да свали това, което вижда като изолиран и деспотичен световен ред, воден от Запада. „Това обръщение бележи логичната кулминация на зараждащите се антизападни тенденции, очертани в речта на Путин на конференцията в Мюнхен през 2007 г.“, отбелязва изданието.

„Речта до голяма степен трябва да се разглежда като остро осъждане на западния свят, отнасящо се до търговията с роби и грабежа на Африка, геноцида на индианските племена в Америка, атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и килимните бомбардировки на Виетнам,“ подчертава изданието.

В същото време германската преса оценява главно Георгиевската реч на Путин в контекста на предстоящата зима, енергийната криза и заплахата за либералните ценности. „Путин изглежда става все по-радикален по отношение на идеологията. Той остави настрана ролята на нападател и вместо това влезе в ролята на защитник на Русия и последния бастион на справедливостта в света“, посочва „Зюдойче Цайтунг“.

В същото време полската преса, за разлика от CNN, не вижда място за компромис с Украйна. „За да спаси завоюваните земи, Путин трябва да победи украинската армия. И украинците, за да победят Путин, трябва да ги пуснат. Тук няма място за равенство. Следователно войната ще продължи“, обобщава „Речпосполита“, като мълчи за ролята на Запада и по-специално на Полша в тази конфронтация.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук