"Добре си отпразнувахме, нали? Ние в Москва – присъединяването на украинските територии, а в Киев – освобождението на Ямпол и други населени места. А след това  оставиха/предадоха Лиман“, пише популярното руско специализирано издание "Военное обозрение“ в материал за последните загуби на Русия на бойното поле и ситуацията в армията й, предаден, без редакторска намеса, от "Фокус".

Да, сега ще излязат десетки "експерти“, които ще кажат, че "Лиман си е изпълнил задачата“, "Нямаше смисъл“. и тем подобни. А пресслужбата на Министерството на прегрупирането ще започне да разказва колко украинска техника и жива сила е била унищожена, като за стотен рисуват непотвърдени с нищо цифрички в докладите си.

А украинският интернет вече е пълен с видеоклипове на легнали руски войници, които никога повече няма да се вдигнат, и пленена техника, която след известно време ще влезе в битка, но вече срещу нас.

И за първи път след Великата отечествена война руски град е предаден на врага. Той беше приет в състава заедно с ДНР вчера. А днес той бе предаден, защото вчера се говори, че поредното незабелязано настъпление на украинските войски е застрашило руските части в Красни Лиман.

Всички празнуваха, а оттам дойде напълно неприятна новина, че въоръжените сили на Украйна превземат един след друг КПП. До вечерта мнозина въздъхнаха с облекчение, когато излезе информацията, че резервите са пристигнали и се водят битки за Лиманск.

И това е. Загубиха интерес.

Можем само да поздравим руския Генерален щаб за поредното поражение. Само че сега към това трябва да добавим изтеглянето от руски град.

И предадоха не както преди 80 години, на прекрасно подготвената и превзела цяла Европа германска армия, а на същия "укроп“, когото мнозина отидоха да "косят“. Укропът, който сега сваля руски знамена и публикува в интернет как се използват като парцали на входа на помещенията на доблестните войници от Въоръжените сили на Украйна.

Това е заслуга и на нашите орденоносни и героични генерали. И това трябва да се вземе предвид, когато дойде време отново да ги наградим за успешната им служба на Русия. Звания, звезди, ордени...

За втори път за два дни (Москва, за кого бият твоите камбани?) питам почти в празното: кога ще започне ликвидирането на бъркотията, разпалена във водовъртежа на висшите командни кадри? Кога най-после вместо назначените по родство и познанства генерали от Арбатския военен окръг ще бъдат сменени от военните полковници, воювали в Чечня и Грузия?

Кога ще спрат нагло да ни лъжат? Не вярвате? Само погледнете докладите на MO. Всеки ден там можете да срещнете числото "200“. Всеки ден някъде доблестната руска армия, воюваща в седмото измерение, унищожава 200 войници и офицери от въоръжените сили на Украйна. Видовете войски се променят, местата се променят, цифрата "до 200“ остава непроменена.

Между другото, много голям брой топ канали в Телеграм спряха да публикуват тази ненаучна фантастика. А това е индикатор, не ли?

Последният пример за работата на отдела на Конашенков:

"Въпреки понесените загуби, имайки значително превъзходство в силите и средствата, противникът привлече резерви и продължи настъплението в това направление. Във връзка със създаването на заплаха от обкръжение, съюзническите войски бяха изтеглени от селището Красни Лиман към по-изгодни линии“.

Изглежда нормално, нали? Въпреки факта, че всеки ден се унищожават просто огромни (според съобщенията на ПС на Министерството на отбраната на РФ) количества жива сила и техника, ВСУ имат значително превъзходство.

И какво беше съобщено преди около месец, след бягството от Харковска област?

"За постигане на поставените цели на специалната военна операция за освобождаване на Донбас беше взето решение за прегрупиране на руските войски, дислоцирани в района на Балаклея и Изюм, за увеличаване на усилията на Донецко направление. В рамките на три дни беше проведена операция за ограничаване и организиране на прехвърлянето на Изюмско-Балаклейската група войски на територията на ДНР.

Нормално прехвърляне, нали? И това обаче се оказа недостатъчно но въпросът е в това: какво, да не би целта на "специалната военна операция“ да е била изоставянето на поредния град? Само за по-голяма красота на момента градът беше руски.

И вторият въпрос: какво а тези "по-изгодни линии“, къде са? Близо до Воронеж или (много разчитам на това) близо до Рубльовка?

Време е да зададем въпроси на тези, които са разработили тези цели и тези, които са организирали тяхното изпълнение. В края на краищата колко дълго можеш да пееш една и съща песен за малоумници? Ние сме хора, все пак сме граждани, ние сме тези, които утре ще отидем там като мобилизирани.

Имаме право. Видяхме всичко, което се случи, мълчахме. Не всички, но почти. Почти мълчахме. Време е първо да си припомним:

-Вкарването на войските на девет направления с многокилометрови колони, по които стреляше противникът. Безполезните загуби на нашите въздушно-десантни войски от 45 дивизия.

Мълчахме. Сега не е моментът да търсим виновните. Надявахме се изводите да бъдат направени. В Генералния щаб глупаци няма. Ще се разберем, след като спечелим.

- Изтегляне на войските от Киевска, Черниговска и Сумска области. С големи загуби, ако не в хора, то в техника. Оставяне на разтерзание жителите, на които им беше казано, че "Русия е дошла завинаги“.

Мълчахме. Сега не е моментът да търсим виновните. Надявахме се изводите да бъдат направени. В Генералния щаб глупаци няма.

-Оставиха Змийския остров. Загубиха ракетния крайцер Москва, големия десантен кораб Саратов и много самолети от авиацията на Черноморския флот на летището в Новофьодоровка.

Мълчим. Сега не е моментът да търсим виновните, основният виновен командир на флота е отстранен, с останалите ще се оправим след победата. В Генералния щаб глупаци няма.

-Срамното "прегрупиране“ в Харковска област. Бяха изоставени Купянск, Балаклея и куп други населени места. Със загуба на хора, загуба на оборудване. С изоставянето на хиляди жители на милостта на СБУ. Най-добре бягаха елитните придворни дивизии, дарявайки щедро въоръжените сили на Украйна с танкове Т-90М и самоходни артилерийски установки (САУ) "Мста-С“.

Ние мълчим. Сега не е моментът да търсим виновните. Надяваме се изводите да бъдат направени. В Генералния щаб глупаци няма.

- Оставяне на руския град Красни Лиман със загуба на хора и техника. Нови кадри с пленници, убити, пленена техника, свалени и потъпкани руски знамена.

Сега не е моментът да търсим виновните. Въоръжените сили на Украйна имат ужасни загуби, там всичко е осеяно с трупове. Високоточните ракетни удари причиниха ужасни щети на 100 автобуса в Днепър, свалиха 100-ия Су-25 на украинските ВВС.

Няма ли нито един човек в Министерството на отбраната на Руската федерация, който да знае как да използва и интернет, и калкулатор? Е, ако обобщите ВСИЧКИ Су-25 в Европа, включително Украйна, тогава не може да има повече от 60 от тях.

Ние мълчим. Ние балансираме на ръба, тъй като никой не е отменил закона за очерняне. Да, мълчим. Опитваме се да измърморим нещо толерантно, очаквайки остър вик "На място!“. На тези в Телеграм им е по-лесно.

Но търпението ни свърши. Намери се един човек, който за пореден път не замълча и каза какво мисли по повода. Отново ще цитирам наравно с мнозина:

"Винаги съм казвал: няма нищо по-добро от изречената истина, макар и горчива, обидна, но истината. Това е единственият начин да продължим напред. Затова не мога да премълча какво се случи в Красни лиман.

Отбраната на този участък се ръководи от командващия Централния военен окръг генерал-полковник Александър Лапин. Същият Лапин, който получи звездата на Герой на Русия за превземането на Лисичанск, въпреки че де факто не беше там и не беше наоколо. На Лапин също са предадени войските на Западния военен окръг.

Генерал-полковникът разположи мобилизирани бойци от ЛНР и други части по всички граници на Лиманското направление, но не им осигури необходимите комуникации, взаимодействие и доставка на боеприпаси. Преди две седмици генерал-майор, командващ специалните сили на Ахмат, моят скъп БРАТ Апти Алаудинов, лично ми докладва, че нашите бойци могат да станат лесна мишена. На свой ред уведомих Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, за опасността. Но генералът ме увери, че не се съмнява в лидерския талант на Лапин и не вярва, че е възможно отстъпление в Красни Лиман и околностите му.

Седмица по-късно Лапин премества щаба си в Старобелск, на сто километра от подчинените си, докато самият той седи в Луганск. Как можете бързо да управлявате единици, като сте на 150 км от тях? Поради липса на елементарна военна логистика, днес сме напуснали няколко населени места и голяма територия.

Обидното е не, че Лапин е бездарник. А това, че го покриват отгоре ръководители в Генералния щаб, Ако зависеше от мен, щях да понижа Лапин в чин редник, щях да го лиша от наградите му и с автомат в ръце щях да го изпратя на фронта, за да измие с кръв позора си.

Армейският непотизъм няма да доведе до добро. В армията е необходимо да се назначат хора със силен характер, смели, принципни, които се грижат за своите бойци, които ще разкъсват със зъбите си за своите войници, които знаят, че подчинен не може да бъде оставен без помощ и подкрепа. В армията няма място за непотизъм, особено в трудни времена.

Изюм не беше ли достатъчен? Още тогава казах: стреляйте по концентрациите на жива сила в превзетия от фашистите Изюм, особено след като нашата артилерия по това време имаше такава възможност. Щяха да ликвидират на един път главните сатанисти и фашисти. Трябва да проведем СВО в пълния смисъл на думата, а не да флиртуваме. Използвайте всяка възможност и всяко оръжие, за да защитите НАШАТА територия. Донецк продължава да се обстрелва. Жителите на обединените 4 територии искат да бъдат защитени.

Не знам какво докладва Министерството на отбраната на Руската федерация на Върховния главнокомандващ, но лично според мен трябва да се вземат по-драстични мерки, чак до обявяването на военно положение в граничните райони и използването на ядрени оръжия с малък заряд. Не е необходимо всяко решение да се взема с поглед върху западноамериканската общност - тя и така каза и направи много срещу нас.

Вчера имаше парад в Изюм, днес знаме в Лиман, а утре какво? Всичко щеше да е наред, ако не беше толкова зле“.

Ако не беше пасажът за ядрени оръжия - просто поклон и пълно уважение към Рамзан Ахматович. Генерал-лейтенант от руската гвардия Р. А. Кадиров, разбира се, имаше пълното право да изрази мнението си, запознат със ситуацията дори въз основа на докладите на своите сънародници, които се бият днес в СВО.

Няма да бързаме

Как след Кадиров и Пригожин блогърите се втурнаха да заклеймяват генерал Лапин, говори много, но не прави чест на никого, който сега повтаря след Кадиров и Пригожин. Ние можем да видим днес това, което не забелязвахме под носа си вчера.

Това, че Лапин е много "странен" Герой на Русия - е, все пак не е първият. Имаме много такива героични генерали, които получиха желаните звезди без причина. Тук въпросът е и към този, който състави докладите за Лапин и ги занесе на Путин за подпис.

В Сирия Лапин беше сменен със Суровикин, който оправи ситуацията след Лапин, а сега също някой ще трябва да я променя.

В защита на Лапин мога да кажа следното: той изобщо не познаваше частите на Западния военен окръг, с които имаше работа. Трудно е да се изисква от генерала, командващ Централния военен окръг, познаване на спецификата на частите на Западния военен окръг, а още повече да се изгради нормално взаимодействие. Особено такива специфични като паркетната гвардия.

Министерството на отбраната мълчи. Както винаги. Дали Лапин е виновен или не, най-вероятно никога няма да разберем. В края на краищата всичко е наред с Министерството на отбраната: всеки ден се унищожават 200 военнослужещи от въоръжените сили на Украйна, удрят автобуси с висока точност, редовно се свалят Су-25.

Не трябва да обвинявате за всичко Лапин. Той е лицето на сегашната ни армия. Армията, която е много болна, наистина е в треска. Не само Лапин е виновен за това, което се случва днес в новите руски територии.

Много са виновни, тук е необходимо да се оцени ситуацията като цяло.

Проблемите са навсякъде: в организацията, управлението, комуникацията, взаимодействието, системата за издигане на кадрите (особено над бригада), осигуряването и така нататък до изчерпване.

Армията в дълбока криза

И това, за съжаление, става ясно едва сега. И никакви ядрени оръжия не могат да оправят ситуацията, като цяло това е пълна глупост - всъщност решаването на вътрешен конфликт с помощта на тактически ядрени заряди, това не се вписва в никакви рамки.

Там, в Кремъл, все пак трябва да разберат: ако искаме да запазим (за начало) и да защитим избора на новите субекти на федерацията, просто спешно се нуждаем не от хартиена, а от истинска реформа на армията. Когато вместо паркетни героични генерали ще дойдат бойни полковници и ще започнат да обръщат нещата в наша полза.

Руската армия получи оглушителен шамар. Но в никакъв случай мобилизираните не трябва да бъдат хвърляни на заколение заради гръмки героични доклади. Необходимо е ясно преосмисляне на степента, в която съществуващите генерали като цяло са способни да променят ситуацията. Да, най-вероятно шансовете за успех са много малки.

Много неща трябва да се променят. Но да се сменя много спокойно и обмислено, без да се линчуват нарочените виновници. Но и да не чакаме, както казват някои, победата. При това развитие на ситуацията такава може и да няма.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук