Това е резултатът от гласуването на предложението на “Демократична България” за предоставяне на военна помощ. Не се прие. Ще коментирам решението, което Народното събрание ПРИЕ и ще го направя в духа на самото решение, в подточки.

Това написа Елисавета Белобрадова, известна още в интернет пространството като Летящата козила Ерато.

Ето какво написа тя: 

а) Това, което НС прие, не отразява ясното желание да застанем твърдо редом с евроатлантическите си партньори. Разкрачени, като във вица, с едното изречение в миналото, а с другото в бъдещето, между краката ни остана неспособността ни като кажем “А”, да кажем и “Ай, сиктир”.

б) Решението, което беше прието, притежава чудодейното свойство да убеди тези, които подкрепят отпускането на военна помощ, че не сме отпуснали военна помощ, а тези, които не подкрепят това решение - че сме отпуснали. Този ефект ще има опустошителни последствия за доверието на хората.

в) Това решение беше подкрепено от всички политически сили без “Възраждане”. Ние, от “Демократична България” го подкрепихме, защото бяхме принудени в желанието си да помогнем, да помогнем с каквото можем, при условие че явно с конкретика няма да се получи. Защото и някакво проевропейско, пронатовско поведение пак е нещо. Защото сме почтени хора и в това никога не е имало съмнение.

И защото ще подкрепим всичко, което държавата ни направи за Украйна.

Но признавам, че за мен лично това е много тежък ден. Много. Безспорно, най-тежкият откакто съм народен представител.

И г) Когато, колеги, стигнем дотам да “спасяваме” с гимнастики текст на решение, така че да можем да гласуваме едно ЕДВАМ проевропейско решение, ЕДВАМ проатлантическо решение, което ЕДВАМ ни оставя в  цивилизования свят, трябва да се замислим къде се намираме в този исторически момент.

Аз ще помисля върху това идните дни.