Последните машинации в света на международните финанси дадоха нов живот на тезата на Франсис Фукуяма или нещо подобно на нея. Политическият философ публикува "Краят на историята и последният човек" през 1992 г., пише the American Conservative.

Книгата твърди, че историята е решила, че либералната демокрация е по-висшият начин на управление след падането на Съветския съюз.

Изглежда, че логически следва, че придвижвайки се в бъдещето, останалият свят ще приеме този начин на управление и когато целият свят бъде обърнат, историческият процес ще приключи. Всички щяхме да бъдем либерални демократи от тук до вечността.

В ретроспекция тезата на Фукуяма изглежда едновременно арогантна и наивна. С появата на алтернативни режими в страни като Русия и Китай стана ясно, че либералната демокрация не е логичната крайна точка на историческото развитие.

Преминавайки към 21-ви век, изглежда, че политическата еволюция - и може би, в някои случаи, децентрализацията - ще продължи както винаги.

Историческият процес, поне доколкото се отнася до правителствените режими, е по-скоро цикличен, отколкото линеен. През февруари 2022 г., в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, правителството на Съединените щати, заедно с правителствата на своите съюзници, замразиха руските валутни резерви.

По този начин американското правителство започна верижна реакция от събития, които в крайна сметка може да доведат до края на господството на щатския долар в световната икономика.

Чрез изземването на руските валутни резерви Съединените щати сигнализираха на останалия свят, че резервите в щатски долари – дотогава смятани за толкова добри, колкото златото – са безопасни само доколкото външната политика на дадена страна не е неодобрена от Съединените щати.

Страните по света осъзнаха, че държането на резерви и активи в щатски долари сега е свързано със сериозни рискове и започнаха да търсят алтернативи. Скоро след това започнаха дискусии за създаването на валута на БРИКС.

Говоренето за спад на щатския долар вече е толкова шумно, че е невъзможно да се пренебрегне. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призна това развитие, като каза, че трябва да очакваме постепенно намаляване на дела на долара в световните резерви.

Отговорът на онези, които искат да поемат господството на долара в бъдещето, беше връщане към Фукуяма. Те описват долара като исторически уникален и базираната на долари глобална система като нещо като „края на финансовата история“.

Те твърдят, че докато доларът не се появи на сцената след Втората световна война, установяването на световната търговия е било объркан процес, често включващ злато и други „варварски реликви“.

Появата на долара с неговите дълбоко ликвидни капиталови пазари и неговата сложна правна система промени всичко това завинаги. И така човечеството стигна до края на финансовата история.

Най-изтънченият защитник на тази гледна точка е икономистът Майкъл Петис. Петис твърди, че щатският долар всъщност е първата истинска резервна валута в света.

„Въпреки че лирата наистина беше използвана повече от други валути в Европа за уреждане на търговията“, пише Петис за времето на Великобритания като владетел на световната икономика, „и доверието в превръщането й в злато беше трудно спечелено от Банката на Англия след Наполеоновите войни, всеки път, когато претенциите в лири нарастваха спрямо количеството злато, държано от Банката на Англия, доверието в нея беше подкопано".

"В този случай чужденците бяха склонни да обърнат употребата си на лири, принуждавайки Банката на Англия да повиши лихвените проценти и да коригира търсенето, за да си възвърне златните резерви", пише още той.

Доларът е различен, твърдят Петис и други, защото от 1971 г., когато президентът Никсън затвори златния прозорец, той е чисто фиатна валута. Това означава, че Америка може да управлява потенциално неограничени търговски дисбаланси с останалия свят.

Това беше отклонение от миналото, когато, ако една държава имаше търговски дефицит с търговските си партньори, златото щеше да тече от страната с дефицит към страната с излишък. Това би провокирало дефицита да обезцени тяхната валута спрямо златото и търговският дефицит би се затворил.

Не е така в ерата на хегемонията на щатския долар. Търговските дефицити на Америка – и дори тези на американски съюзници като Великобритания – могат да бъдат финансирани или чрез даване на хартиени пари на чужденци, или като им се позволи да рециклират тези хартиени пари в американски активи.

Докато Петис оставя отворен въпроса дали тази система може някога да приключи, по-нетърпеливите привърженици на края на финансовата история представят тази изключително мощна система като толкова глобално вградена, че да бъде непобедима.

Тази реакция не е нищо повече от странна. Не е нужно човек да е икономист, за да признае, че има нещо нередно в тази система. Защо други държави трябва да изпращат ценни стоки и услуги на Съединените щати и други западни страни в замяна на това, което в крайна сметка се равнява на безполезна хартия?

Поддръжниците на края на финансовата история обикновено се позовават на американската военна мощ. Този аргумент е повдигнат направо от твърдата левица, която отдавна описва системата на щатския долар като израстък на американския империализъм.

И все пак тази изключително опростена гледна точка не е по-вярна, когато защитниците на Америка я формулират, отколкото когато противниците на Америка го правят.

Няма връзка, фактическа или логическа, между американската военна мощ и господството на щатския долар. Ако една страна реши да спре да държи долари, американският флот няма заповед да блокира техните пристанища; нито трябва, тъй като подобен ход би бил пълна лудост.

Този побелял стар наратив просто показва изключително наивния възглед на някои за това как се разпределя и упражнява военната и геополитическата мощ.

Реалността е, че системата на щатския долар остава в сила, докато други страни играят в рамките й. Защо играят? Доскоро играеха и участваха, най-вече защото им беше от полза. През 90-те и 2000-те развиващите се страни, водени от Китай, използваха системата на щатския долар, за да изградят своите икономики.

Те разбраха, че като продават произведени продукти на Съединените щати и други западни страни, те могат да се развиват бързо - и в акт на класически меркантилизъм се възползваха от това.

И все пак това никога нямаше да бъде постоянно споразумение. След като тези страни са вдигнали икономиките си от прахта, те винаги ще се отвърнат от тази система, независимо дали постепенно или внезапно.

Фактът, че западните лидери не осъзнаха играта, която се играеше, е доказателство за това какъв странен период в историята бяха 90-те и 2000-те години с техния твърд оптимизъм за Фукуяман.

След финансовата криза от 2008 г. системата на хегемония на щатския долар съществува в нещо като състояние на неопределеност. През 2010 г. китайците спряха да разчитат на големи търговски излишъци, за да захранят икономиката си, вместо това се обърнаха към вътрешни инвестиции.

След блокирането през 2020 г., вероятно в отговор на протекционистката реторика, която се разпространи в администрацията на Тръмп, Китай отклони търговията си от Съединените щати и към развиващите се страни.

Дори интелигентни мислители като Петис изглежда са пропуснали тези важни промени.

„Краят на господството на долара не означава глобална търговска система, която просто и без прекъсване преминава от деноминиране на търговията в долари към деноминиране в друга валута“, пише той.

„Вместо това означава края на настоящата глобална търговска система", заявява Петис.

В много голяма степен „настоящата глобална търговска система“ – под която Петис изглежда има предвид тази, която доминираше през 90-те и 2000-те – вече е приключила. Това означава ли предстоящ колапс на щатския долар? Вероятно не.

Конфискуването на руските валутни резерви – политика, която вероятно ще си отиде в историята, заедно с връщането на Чърчил към златния стандарт през 20-те години на миналия век, като едно от най-лошите икономически решения в историята – значително ускори процеса, но това не означава предстоящ апокалипсис.

Хегемонията на щатския долар вероятно ще отслабне постепенно през следващите десет или двадесет години. Други страни ще се опипат наоколо, като в лошо осветена стая, за това какво работи и какво не. В крайна сметка ще бъде постигнато ново равновесие, при което щатският долар е една от многото световни валути за търговия.

Това означава, че западните страни трябва незабавно да подредят дома си. Те вече не могат да разчитат на големи търговски дефицити с развиващите се страни.

Ако го направят, може един ден да се събудят и да открият, че тези продукти вече не се предлагат на разумни цени и че нямат капацитет да ги произвеждат сами.

Поради тази причина е необходима сериозна индустриална политика. Не е преувеличено да се каже, че наистина имаме само един шанс да направим такава политика правилна. И все пак енергията в момента я няма.

Все още замаяни от приспивателния край на историята, западните лидери въвеждат политики, които претендират, че са индустриални политики, но всъщност са политики за зелена енергия.

Законът за намаляване на инфлацията на администрацията на Байдън изразходва шест долара за зелена енергия и екологични субсидии за всеки долар, изразходван за субсидии за производство.

И агресивните протекционистични ходове, предприети както от администрациите на Тръмп, така и от администрацията на Байдън главно срещу Китай, са саморазрушителни в своята наивност. Те се основават на предположението, че западните страни контролират търговските потоци. Но те не ги контролират и никой никога не е забранявал пътя им към просперитет.

Единствената ни възможност е да преизградим наново. Трябва да признаем, че светът се променя и че Западът вече няма контрол върху световната икономическа ситуация. Имаме истински контрол само върху вътрешните си работи. Но вместо да се опитваме да възстановим нашите производствени бази, ние преследваме зелени мечти и се насищаме със слава, която отдавна е отминала.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук