Разрушителната атака на Русия срещу Украйна беше неоправдана и си спечели порицанието за Москва в целия свят. Фактът, че тя имаше някои законни оплаквания срещу САЩ и НАТО, не извинява бруталното военно нападение на Москва срещу нейния съсед.

Това пише Дъг Бандоу за The American Conservative, цитиран от вестник "Труд".

Нямаше непосредствена военна заплаха, която да бъде предотвратена. А руският президент Владимир Путин не беше изчерпал алтернативните стратегии. Решението за началото на войната беше на Путин и той завинаги ще носи вината за вкарването на двете най-големи европейски държави в катастрофален конфликт.

Всъщност войната почти със сигурност ще бъде запомнена като една от големите военни грешки в историята.

Дори крайната победа за Русия би била скъпо изкупена с десетките хиляди загинали, стотиците милиарди долари похарчени, стотиците хиляди руснаци в изгнание и бягството на млади хора, което поставя бъдещето на тази страна като неясно след като по-голямата част от икономиката u е под тежки западни санкции и ограничения, създаващи потенциално постоянни бариери пред високотехнологичния растеж.

Конфликтът също така наруши историческите връзки със Запада и потвърди статута на Москва като младшия партньор на Китай, като същевременно подкопа руското влияние на други места, особено в Централна Азия. Глобалната репутация на Москва се влоши.

Комбинацията от злонамерените намерения на Русия и лошите последствия от този конфликт оправдава част от американската и още повече европейската помощ за Украйна. Отслабването на руската армия и запазването на украинския суверенитет са ценни цели, но все пак те са ограничени. Също толкова важно е, че тези цели трябва да бъдат балансирани спрямо разходите и рисковете, особено от един разширен конфликт, изпълнен с рискове от ескалация.

Уви, и Запада, преливащ от своето високомерие и лицемерие, е не по-малко пропаганден от Русия, след като се опитва да раздуе важността на този конфликт и да превърне една иначе ограничена регионална битка в потенциално катастрофален световен пожар.

Русия не представлява глобална заплаха, и със сигурност не и военна. Москва традиционно е номер две, но представянето u в Грузия през 2008 г. и в Украйна досега с нищо не впечатлява. Нещо повече, конвенционалните възможности на Русия са доста под тези на Америка, особено в комбинацията с европейските сили.

И все пак колкото повече военна мощ натрупаха политиците на САЩ, толкова по-голяма беше тяхната параноя. Владимир Путин и неговото управляващо обкръжение са злонамерени актьори, но неговата Русия не е същата като Съветския съюз на Йосиф Сталин. Във военно отношение Москва не представлява заплаха за САЩ, освен ядрена, което е аргумент, който трябва да се избягва, а не да се започва конфликта.

Освен това Америка и Русия нямат забележителни териториални спорове, нито има доказателства, че Путин или друг сериозен човек в Москва желае война със САЩ, въпреки че може да е непопулярно да се признае, че Вашингтон е най-агресивната военна сила след Края на Студената война, и е причинила много по-големи щети и е убила много повече хора, отколкото всяка друга държава. Нищо, което Русия е направила, не е заплашило Америка по някакъв значим начин.

Наистина, Путин, въпреки многото си недостатъци, не встъпи в длъжност с видимо враждебно отношение към Америка.

Офицерите от КГБ се отличаваха със своя цинизъм и светски характер, а не с идеологическа лоялност. Той беше първият чуждестранен лидер, който се свърза с президента Джордж У. Буш след 11 септември и даде забележително любезна реч пред Бундестага две седмици по-късно. За съжаление поведението на Америка с разширяването на НАТО, с разпадането на Сърбия, с цветните революции на границата с Русия е това, което най-много накара Путин да промени своите възгледи.

Очевидно е че, лошото поведение на съюзниците не оправдава действията на Русия, но е невъзможно двуличието и лицемерието на Запада да се приемат сериозно. Повечето от действията на Москва, макар и често ужасни, не заплашват САЩ, колкото и обидни да са те. Най-добрият отговор би бил да се избягват същите практики, като същевременно се заклеймяват тези на Русия, като например, да се обещае ненамесата в изборите на други нации, като същевременно се настоява пред другите правителства да стоят настрана от американската политика.

Във всеки случай Русия не представлява конвенционална заплаха за Европа. Индустриализираните държави с обща икономика над десет пъти и население над три пъти по-голямо от това на Русия трябва да могат сами да се защитят. Жалките военни сили на европейския континент отразяват десетилетията на отбранителна зависимост от САЩ, която беше насърчавана и понякога налагана от страна на Вашингтон.

Но тази необходимост предлага мощни стимули и атаката срещу Украйна беше драматичен сигнал за събуждането на Европа, който трябваше да бъде подсилена от САЩ, вместо да се прекрати евтината военна акция на континента. Във всеки случай Москва не е проявила интерес да се придвижва на запад към Атлантическия океан, а неуспешната война на Русия срещу Украйна показва, че тя не може да завладее и да управлява Европа. Най-добрата противопожарна пропаст на НАТО срещу конфликта би било избягването на военна конфронтация с Русия по нейната граница.

Може би най-опасният аргумент за намесата на Запада в настоящия конфликт е да се отслаби, ако не и да се разруши Русия чрез свалянето на Путин и на сегашния режим и разчленяването на страната. Това звучи като цел, докато човек не обмисли вероятните последствия. Всеки наследник на Путин почти сигурно би споделил неговите възгледи. По-голяма вероятност има да го наследят твърдолинейните националисти, отколкото либералите.

Постоянното изолиране на Русия, я превръщат в една гигантска Северна Корея, само че по-добре въоръжена, което може да има плашещи последствия. Дори и нещо по-лошо ако това насилствено и объркано разпадане на тази страна с хиляди ядрени оръжия и изобилни конвенционални военни арсенали, отворени за плячкосване и с една гражданска война в зародиш.

Агресията на Русия срещу Украйна е морално погрешна и на практика е катастрофална. Западните съюзници са прави да вземат страната на Украйна. Но основното задължение на Вашингтон е към американския народ, а не към Европа или Киев. Политиката на САЩ и Европа трябва да бъде насочена към прекратяването, а не към разпалването на войната.

Екстравагантните твърдения за глобалното значение на Украйна и че бъдещето на света зависи от изхода на настоящия конфликт, са обикновени глупости.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук