Професорът от военноморския колеж на САЩ Николас Гвоздев, бивш редактор в списание The National Interest, счита, че след като бъде ликвидирана общата заплаха от ИД за Русия и САЩ, вероятността от изостряне на конфронтацията между двете държави в Сирия съществено ще нарасне.
Далеч преди окончателно да бъде разгромена армията на Хитлер, лидерите на западните съюзници Ф. Рузвелт, У. Чърчил и Й. Сталин започнали да се срещат в Техеран и Ялта, за да обсъждат съдбата на следвоенна Европа.
 

Удивително е, че когато вече очевидно е ясен разгромът на „Халифата” като географско образувание, дискусията за бъдещето на Сирия постоянно се отлага, пише x-true.info.
 
Кюрдската криза е само първото сериозно проявление на съществуващите проблеми, тъй като най-важните въпроси за бъдещето на Сирия все още нямат отговор.
 
Още по-сериозен повод за тревога е очерталата се перспектива за сблъскване между двете основни коалиции (САЩ и РФ) по повод съдбата на Сирия.
 
Преди администрацията на Барак Обама се залъгваше с надеждата, че Русия рано или късно ще се „осъзнае” и ще изпълни категоричното предварително условие „Асад трябва да си отиде”. Също така се предполагаше Москва по някакъв начин да убеди или да застави Иран да приеме тази реалност. Тогава САЩ биха могли да стартират процес на формиране на бъдещо опозиционно правителство на Сирия на широка основа.
 
Тези надежди се натъкнаха на две мощни препятствия: Първо, непредвидената готовност на Иран и Русия да задействат във войната мощни силови ресурси и да поемат всички разходи и загуби, свързани със защита на Асад; Второто препятствие се състоеше в неспособността на САЩ да сформира в Сирия ефективна опозиционна сила, която да води войната против Асад, и да се избегне необходимостта САЩ да въвеждат в страната значителни по брой войски. Затова Вашингтон се принуди да прехвърли голяма част от своите политически задачи на отрядите на сирийските кюрди с всички произтичащи последствия от риска от пълен разрив на отношенията с Турция, пише x-true.info.
 
Освен това Москва се оказа по-изкусна в многостранната дипломация, отколкото САЩ очакваха. Накрая Русия направи сговорчива Анкара и арабските емирати от Персийския залив, като постигна предпочитания от нея вариант за запазване на Асад като официален глава на Сирия.
 
Руският подход за политическо уреждане на конфликта обаче в близко време го очакват сериозни изпитания: Първо, каква ще е съдбата на провинция Дейр ез-Зор източно от Ефрат, където по същество е нефтената индустрия? Кой ще контролира тези възлови активи – сирийското правителство или сирийските опозиционни сили с подкрепата на САЩ? И двете страни ще струпат войски. Макар руските и американските военни да се намират в постоянен конструктивен контакт, не трябва се изключва възникване на катастрофална случайност.
 
Второто изпитание е как сирийското правителство ще си върне контрола над възлови гранични постове по границата с Ирак – това по същество е съдбата на иранския „шиитски коридор към Средиземноморието”. Това всъщност беше основната цел на участието на Техеран във войната.
 
Отчитайки измененията в политиката на администрацията на Тръмп по отношение на Иран към по-конфронтационен подход, за САЩ ще бъде въпрос от стратегическа важност да не допусне този коридор. Опитите обаче за блокиране на достъпа на сирийските войски до границата с Ирак, както и връщането на позициите на опозиционните военизирани групи, свързани със САЩ, също са свързани с риск за случайно сблъскване с руснаците.
 
Накрая не трябва да се забравя и за съдбата на Башар Асад. Администрацията на Тръмп никога официално не се е отказала от позицията „Асад трябва да си отиде”, припомня x-true.info. Москва обаче по всичко изглежда е решила: Асад остава президент на Сирия! Вашингтон едва ли ще се примири с това и няма да счита гражданската война за завършена, нито въпросът за бъдещето на страна да е уреден.
 
Що се отнася до Русия, която вече официално обяви за завършена военната й намеса в Сирия, продължаващото активно участие в конфликта на САЩ не само няма да позволи извеждането на руските войски и пренасяне на освободените военни ресурси за решаване на други проблеми, но и ще означава, че Сирия остава зона на потенциален конфликт между Москва и Вашингтон. Макар предстои окончателното ликвидиране на заплахата от ИД, вероятността от изостряне на конфронтацията на двете държави в Сирия съществено нараства, обобщава x-true.info.
 
Превод и редакция: БЛИЦ