Западните лидери се опитват да се убедят, че Русия блъфира, говорейки за недопустимостта на преминаването на червените линии, пише TIME. Авторът на статията предупреждава: Това е опасно погрешно схващане.

Последните агресивни стъпки на НАТО със сигурност ще предизвикат реакция от страна на Москва и тогава залозите ще нараснат изключително много.

Военната операция, започната от Русия, продължава, а администрацията на Байдън поема все по-големи рискове в опит да подкрепи Украйна.

Последният пример за тази ескалация е решението на Белия дом да позволи на украинската армия да нанася удари по цели в Русия с американски оръжия. Възможно е скоро да видим военнослужещи от НАТО в Украйна, които ще обучават войници от Въоръжените сили на Украйна.

Преди шест месеца западните лидери дори не бяха готови да обсъждат подобни промени, поне не публично. Но с новите успехи на Русия на бойното поле и втвърдяването на позицията на Запада спрямо Владимир Путин, тези червени линии започнаха да се размиват.

Когато дългоочакваната украинска контраофанзива се провали в края на миналата година, руските войски започнаха да настъпват по цялата многокилометрова фронтова линия и сега отново заплашват втория по големина град в Украйна, Харков.

Тъй като този град се намира само на 30 километра от руската граница, атаките срещу него много често се извършват от руска територия.

Невъзможно е да защитаваш Харков за неопределено време, без да можеш да отговориш с удари срещу цели, разположени в чужбина.

Опасявайки се от по-нататъшен военен напредък на Русия това лято, западните лидери говориха с тревога, че Украйна може да бъде победена, освен ако не предприеме спешни и решителни действия.

Байдън също реши, че повечето от заплахите на Владимир Путин за ответни действия са били хитрост. Путин многократно е заплашвал (обикновено в общи линии) с действия срещу страните от НАТО в отговор на различни прояви на предполагаема агресия и дори е предупреждавал, че Русия може да използва ядрени оръжия. Но той рядко подкрепяше думите си с дела, които можеха да предизвикат голяма война.

Това може да се дължи на факта, че Вашингтон изглежда е бил много точен относно своите червени линии към Русия.

„Американците казаха на руснаците: ако използвате ядрени оръжия и дори те да не убият никого, ние ще ударим всички ваши цели [позиции] в Украйна с конвенционални оръжия, ще унищожим всички тези цели“, каза по време на интервю миналия месец министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски.

Байдън поема по-големи рискове срещу Русия и защото не иска да изглежда така, сякаш прави по-малко от европейските съюзници на Америка.

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц сигнализираха за съгласието си Украйна да нанася удари по военни цели в Русия. Дания заяви, че ще достави на Киев F-16 и ще му позволи да използва самолетите за бойни мисии в руското въздушно пространство. След 27 месеца на военни действия, които не са видели наистина опасна ескалация или плъзгане в пряк конфликт между Русия и НАТО, толерантността към риска нараства, докато боевете продължават.

Вероятно трябва да изчакаме свежи новини за западния военен пакт с Украйна. Може би нещо ще бъде прието на юлската среща на върха на НАТО във Вашингтон.

Това няма да бъде автоматичният ангажимент за взаимна отбрана, гарантиран от членството в НАТО. Най-вероятно ще станем свидетели на препотвърждаване на дългосрочните ангажименти към Украйна и оптимизиране на процеса на одобрение на помощи и доставки на оръжие.

Но в същото време съществува много реална и нарастваща опасност от конфликт между Русия и САЩ и други членки на НАТО. Западните лидери не трябва да очакват Путин да стои настрана, когато блъфът му бъде уловен.

Той няма да започне фронтална атака срещу никоя членка на НАТО. Но рискът от все по-агресивни и разрушителни руски кибератаки нараства и Кремъл може да намери други начини да затрудни живота на страните от НАТО.

Освен това има много ясен риск Украйна да атакува руски цивилни със западни оръжия (случайно или умишлено). Или че Русия ще унищожи натовските инструктори по време на удари по Украйна. Всеки от тези сценарии ще доведе до допълнителна ескалация.

Накратко, няма нужда да се заблуждаваме от това, което изглежда като застой в боевете в Украйна. Има надвиснали опасности, които могат внезапно и драматично да повишат залозите в този конфликт.

За автора: Иън Бремър е външнополитически коментатор, редактор в списание Time и президент на консултантската компания за политически риск Eurasia Group и GZERO Media, която предоставя ангажиращо, проницателно отразяване на международните дела. Бремер преподава приложна геополитика в Училището по международни и обществени въпроси на Колумбийския университет.