Тодор Живков е българският държавник с най-здравословна биография. Петко Каравелов е гладувал, а Александър Стамболийски преяждал. Георги Димитров е прекалявал с алкохола и никотина. „Умереност във всичко!“, беше житейското правило на мъдреца от Правец. Той е и първият наш политик, сложил маска, за да защити себе си от вредна среда, пише историкът Росен Тахов в "Труд".

Като ученик в Ботевградската гимназия Тодор е активист във Въздържателното дружество. Вместо със „Здравей!“, неговите членове се поздравявали с „Трезвей!“. Веднъж обаче двама слабоволеви куснали греяна ракия на сватба. Хванати в глътка, те се оправдали, че при греяната алкохолът се изпарява.

„Дали се изпарява алкохолът, или не от греяната ракия, това не знам, но вие сигурно ще се изпарите от нашето дружество, ако продължавате така“, предупреждава ги Живков.

„Да ги изключим, това е най-лесното - разсъждава той, - да им помогнем е трудното. Наш дълг е да ги предпазим от увлечения и да ги спасим за движението. Както всички знаем, те са едни от най-добрите ученици. Предлагам да им дадем възможност да се поправят, да разберат, че са сбъркали и са виновни.“

През 1932 г. момъкът завършва Графическото училище и постъпва букволеяр в Държавната печатница. Един ден се появява с маска. Докато работниците се превиват от смях, той им обяснява вредата от вдишваното олово. На другата сутрин още шестима са с покрити лица.
От 1938 г. Тодор Живков следва съпругата си Мара Малеева.

Тя е разпределяна като участъков лекар в различни точки на родината. Първо са в търновското село Дъскот, после в пазарджишкото Лесичево. Тук Живков се маскира като Хан Татар, режисира и изпълнява главната роля в едноименната пиеса. Вестник „Подем“ отразява събитието:

На 23. ХII. 1939 год. сформираният местен любителско-артистичен ансамбъл изнесе с небивал и завиден успех пиесата „Хан Татар“ от Никола Икономов.

Пиесата е битова и успешно издържана и допада еднак­во както за градска, така и за селска публика. Естестве­ната, непринудена и вдъхновена игра на люб. артисти бе­ше изслушана със затаен дъх от публиката и възнаградена с възторжени овации и чести аплодисменти от страна на публиката.

Дадоха отлични игри г-жа Стибенка Ф. Софронова (у-ка при прогимназията) и г-н Тодор Живков в ролите: „Меглена“ и „Хан Татар“.
Същите извикаха от публиката спонтанни адмирации и изтръгнаха затрогващи сълзи от умиление.

Ний възхваля­ваме почина да се изнасят чести театрални спектакли на селската сцена, а също така и непосилния труд и създадено­то дело на младия и енергичен режисьор г-н Живков.

След сценичния успех семейство Живкови се мести в самоковското село Говедарци. Съпругът крачи из боровия озон на Рила и прочиства дробовете си. Онова, което е останало от букволеярната!

Така Тодор Живков влиза в съпротивата срещу фашизма със здрав дух в здраво тяло. През октомври 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда „Чавдар“. Веселин Андреев е впечатлен от пратеника на партията:

„Дигаше показалец над главата си, внезапно го забиваше надолу, разперваше убеждаващо длани, призивно ги стискаше в юмруци, обръщаше се да срещне очите на всеки, едни живи, устремени движения. Очевидно имаше опит на трибунар, искаше с всичко да увлича.“

След народната победа Живков е избран за народен представител. Първата му работа в парламента е широко да отвори прозорците и проветри пленарната зала от миризмите на миналото. Невъзможно, защото вътре още диша злонамерена опозиция. Налага се отново да демонстрира актьорския си талант.

„Има думата народният представител Тодор Живков“, обявява на 4 февруари 1947 г. председателят Васил Коларов. С ювеналовски патос Живков рисува столицата като гнездо на политическия разврат. Както някога в балкана, вдига показалец над главата си и внезапно го забива надолу. „Тук - сочи той - са щабовете на продажната опозиция, които фабрикуват и разпространяват злостни слухове и лъжливи речи.

Тук са международните шпионски служби, които фактически ръководят централите на Никола Петков и Коста Лулчев; тук са финансовите източници, чуждото злато, за съжаление, което прави от българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск.“

Червеното мнозинство ръкопляска, а Никола Петков допълва от място: „Тук е огромната ти глупост!“

Живков игнорира Петков и минава в конкретика: „Ще ви съобщя само някои от провокациите на опозицията в София. Опозицията оглуши света със своя предизборен митинг.

Даже и тук се заяви лично от Никола Петков, че това е най-грандиозният митинг, който е ставал в България.“
„Браво! Браво!“, скандира залата. Живков бърше потно чело и надвиква овациите: „При свършване на митинга опозиционерите подеха манифестации по улиците „Раковски“, „Дондуков“, Съдебната палата и непрестанно викаха: „Долу диктатурата!“, „Смърт на Сталин, Тито, Димитров!“

„Тук вече явно лъжеш“, обажда се пак Никола Петков. Тодор Живков разперва убеждаващо длани и продължава да играе: „През цялото време милицията ги охраня­ваше, като им осигуряваше възможността да излеят цялото съдържание на своята програма чрез лозунгите си.

След оттеглянето на хулиганите хилядите любопитни граждани ос­танаха на площада. Те чакаха някой от тях да стане изразител на голямото им възмущение. На трибуната застана млад слу­жител от трамваите и произнесе пламенна реч.“

„Тодор Живков“, уточнява кой е бил ораторът Никола Петков. Оказва се, че на въпросния митинг Живков се е маскирал като ватман. С маска срещу вирусите, които пръска опозицията!

По-късно, когато е с цялата власт в ръцете, от кухнята на Първия свидетелстват, че той е избягвал месото и предпочитал вегетарианско меню. На официални и частни срещи си позволявал по чаша вино и едно коняче. Кафето също било под контрол.

Свален с преврат на 10 ноември 1989 г., Тодор Живков получава стрес, но бързо се възстановява. „Не съм лекувал Тодор Живков, защото нямаше болест по себе си - декларира акад. Йордан Иванов. - Той не че си „отиде“, ами политиците решиха да го „отидат“.

Една седмица полежа в Правителствена болница, приет заради едното кръвно налягане, и си отиде.“ Денят е 5 август 1998 г., Тодор Живков е на 86 години.