Цялото поведение на Северна Македония доведе до това решение на Брюксел. Всички действия дотук, всички предупреждения от ЕК не бяха чути. Дали не чуха, дали нарочно ескалираха скандала с България от миналата седмица.

Според мен скандалът целеше да намери врага извън РСМ. Доказването пред Белград изигра лоша шега на политиците в Скопие. Те мислеха, че ЕС ще приеме ролята им на жертва, ще са снизходителни към тях.

Това заяви журналистът Милена Милотинова в ефира на БНТ.

Вчера стана ясно, че Албания и Република Северна Македония ще бъдат разделени по пътя си към членство в Европейския съюз.

„Унгарската политика провокира ЕС до голяма степен. Огромният заем, който дадоха на РСМ, говори за това. Не знам дали доволно потриват ръце, но рухна идеята, че имат лоби в ЕС. Албания много дръпна напред в последните години, изпълниха всички изисквания на ЕС. Надявам се това решение да накара премиерът Еди Рама да говори по-малко против България”, коментира от своя страна Христо Матанов, историк.

Според него има македонци, които смятат, че пътят на РСМ е към ЕС, а не към Сърбия и Москва.

„След като управляващите не искат да вкарат македонските българи в ЕС, нека България го направи. Нека отприщим процедурите за гражданство и да получат европейски паспорти”, призова Милотинова.

„Това е първият случай, в който сдвоени страни се разделят по пътя към ЕС”, каза още историкът Матанов.

Червена светлина от ЕС за Северна Македония

В четвъртък постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС на вчерашното си заседание в Брюксел. Стартът ще бъде даден на 15 октомври в рамките на междуправителствена конференция.

На практика това означава разделяне на Албания и Северна Македония, уточняват дипломатически източници в Брюксел.

Според журналиста Николай Кръстев това е донякъде предизвестен сценарий, защото от няколко месеца се е работило в тази посока. "ВМРО-ДПНЕ" имат мнозинство, но не се съсредоточиха върху въпросите за решаване, а създаваха проблеми с България.

Вината за разделянето на РС Македония от Албания е именно в ръцете на управляващата партия, която държи властта от три месеца. България няма вина, въпреки че в Скопие вече се говори така", коментира той пред nova.bg.

Първите междуправителствени конференции, които поставиха началото на преговорите със Северна Македония и Албания, бяха през юли 2022 година.

Оттогава насам Европейската комисия извършва скрининг или проверка дали страните са готови да започнат да преговарят като започнат да отварят преговорните клъстъри, които са 35 на брой. Вчера посланиците от ЕС решиха, че Албания е готова за това.

Президентът на РСМ удари по България след секирата от ЕС

Президентът на РСМ Гордана Силяновска-Давкова каза, че не би могла да отговори точно дали могат да бъдат изпълнени "френското предложение плюс" и позицията на правителството, представена наскоро в Брюксел, съобщава A1 On.

Гордана Силяновска-Давкова повтори, че в Договора за добросъседство и приятелство с България няма предвидена промяна на Конституцията и подчерта, че няма как да има, защото е обвързано с историческите комисии и техните разговори. Въпреки това, казва тя, можем да подходим към споразумението по друг начин.

"Не бих могла да отговоря точно, въпреки че имах приятелска среща с президента на България г-н Радев. Най-повтаряната фраза от всички е, че трябва да спазваме споразуменията.

Разбира се, всеки, който познава международното право и правото като цяло знае, че в Договора за добросъседство и приятелство няма разпоредба, която да казва, че трябва да се промени Конституцията.

И няма как да има – това е обвързано с известните исторически комисии и техните разговори и преговори. Това, което посочвам, не е директен отговор на въпроса дали ще променяме преговорната рамка – а това не може да се случи.

Тогава това, което правим, всъщност е да напомняме на ЕС за основните ценности и принципи на конституционното право на Общността.

Всичко, за което говоря, културна идентичност, национална идентичност, споразумения, основани на реципрочност, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на достойнството и почтеността, е част от европейското конституционно право. Тогава можем да подходим по друг начин към споразумението”, заяви още Гордана Силяновска-Давкова.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!