Служебният кабинет трябва да бъде независим от партийни интереси, за да организира безпристрастно честни и свободни избори, което е основната му функция.
Това е на теория ролята на служебните правителства, зададена като дух от авторите на съвременната Конституция на България.
Подчертаваме фразата „на теория“, защото на практика, от вече близо 10 години, президентската институция, която отговаря за назначаването на служебните кабинети, тенденциозно ги превръщаше в основен играч в изборния процес в полза на конкретни играчи на политическата сцена.
Порочна практика, която намери своята еманация и в сряда, 18 февруари, когато новият държавен глава Илияна Йотова демонстрира приемственост с меко казано заобикалящите Конституцията методи на предшественика си Румен Радев и одобри проектосъстава на служебния кабинет, предложен от лично избрания от нея премиер Андрей Гюров.
Проектосъстав, който е не просто спорен. И не просто дълбоко партиен, предвид факта, че половината лица в него са знакови лица на конкретни парламентарни партии. А реално вкарва през парадния вход на изпълнителната власт задкулисието в страната.
Така Йотова връчи кормилото на държавата в ръцете на хора, носещи основна отговорност за минирането на демокрацията и денонсирането на законността у нас.
При това в момент, в който обществото ни продължава да се тресе от трагедията „Петрохан“, чието съществуване нямаше да е възможно, ако не беше трасирано именно от това задкулисие, което от утре ще се вихри на „Дондуков“1.
Но да започнем с партийното
Една пета от министерския състав на кабинета „Гюров“, в това число и самия служебен премиер са бивши депутати, а един – и настоящ. Поне половината пък са знакови партийни лица.
Ако се чудите от коя сила, отговорът е ясен – ПП-ДБ. Депутатските банки от редиците на коалицията на „Продължаваме промяната“ с „Демократична България“ например са търкали Андрей Гюров и новият земеделски шеф – Иван Христанов.
А също транспортният Корман Исмаилов. Той е бивш народен представител от ДПС от времената, в които партията се владееше от Ахмед Доган. И Хасан Адемов – посоченият за социален министър депутат от настоящата формация на Доган - АПС.
Подчертаваме тези имена, защото това ясно демонстрира вече очертания негласен съюз между ПП-ДБ и Доган, който е един от политиците, превърнали се в символ на задкулисието през десетилетията на Прехода.
Членове на втория ешелон на изпълнителната и местната власт от редиците на ПП-ДБ пък са цяла поредица от останалите служебни министри. В това число енергийният - Трайчо Трайков, който в момента е районен кмет на София именно от листите на тази коалиция, а беше и кандидат за президент на кръга около ДБ.
Финансовият – Георги Клисурски, който е заместник по финансите на издигнатия от ПП-ДБ кмет на София Васил Терзиев. Вътрешният министър Емил Дечев е бивш зам.-министър на правосъдието в два кабинета, единият от които – на бившия съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.
Партийните зависимости обаче са само върхът на айсберга в този кабинет, който е всичко друго, но не и безпристрастен и неутрален спрямо политическите сили. Те са симптоматика за далеч по огромни зависимости – тези на задкулисната мрежа, оплела политиката, медиите и НПО сектора от десетилетия, изградена от „Отворено общество“ на Джордж Сорос и наместника му в България – Иво Прокопиев и неговият корпоративно-олигархичен кръг „Капитал“.
В мрежата на Сорос и Прокопиев
Биографиите на почти всички членове на предложения от Андрей Гюров състав на служебното правителство са свързани с тази мрежа, като сред тях има и знакови нейни лица. Като екоминистърът Юлиян Попов.
Образователният Сергей Игнатов. Стоил Цицелков – членът на гражданския съвет на ЦИК, който е натоварен със задачата да отговаря за честното провеждане на изборите - същият днес вече е история предвид многото му други прегрешения.
Вече споменатият МВР шеф Емил Дечев, който е и председател на Съюза на съдиите в България – НПО-то, през което тандемът Сорос-Прокопиев от години се опитва да овладее цялата съдебна система.
Вицепремиерът и правосъден министър Андрей Янкулов, който е сред създателите на личното НПО-бухалка на кръга „Капитал“ – Антикорупционния фонд. И не на последно място – Румяна Бъчварова.
Бившият вицепремиер и вътрешен министър във втория кабинет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и бивш посланик в Израел, която ще е началник на кабинета на Андрей Гюров. Бъчварова е човекът, сочен за основен кадровик на Прокопиев във властта и на нея дължат възхода си в политиката основните лица на ПП и ДБ като Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов.
Всички тези факти ясно показват, че работата на служебния кабинет през следващите месеци ще е всичко друго, но не и безпристрастна.
Показват обаче и друго – че сред основните му дейности ще бъде замитането на следите по колаборацията между ПП-ДБ и псевдогуруто-педофил Ивайло Калушев, довела до трагедията „Петрохан“.
Замитане на следите
Защото лесно може да си представим колко „обективна“ ще е тази дейност, при положение, че ден преди да стане ясен проектосъставът на кабинета, от доклад за направената вътрешна проверка в МВР стана ясно, че не друг, а именно вече споменатият „Антикорупционен фонд“, от който идва вицето и правосъден министър Андрей Янкулов, е играл ролята на адвокат на групировката на Калушев.
И е притискал МВР да не я разследва с мотива, че били морални хора, изпълняващи „отговорна държавна дейност“.
На този фон е ясно какви ще са първите бъдещи действия на самия Янкулов, когато поеме правосъдното министерство.
Дали пък няма да са свързани с образуваната от предшественика му на поста Георги Георгиев проверка, която да установи защо при престоя в министерството по времето на настоящата депутатка от ПП-ДБ Надежда Йорданова Агенцията по вписванията е дала светкавична регистрация на организацията на Калушев въпреки наименованието й, дублиращо държавни функции – „Национална агенция по контрол на защитените територии“?
Същото впрочем се отнася и за МВР шефа Емил Дечев, който е назначен за заместник на Йорданова по същото време. Доколко впрочем той ще разследва съучастието на друг настоящ депутат от ПП-ДБ и бивш вътрешен министър в кабинета на Кирил Петков – Бойко Рашков, във въоръжаването на групировката и разчистването за нея на територията около хижата й в Петрохан е също риторичен въпрос.
Процесът по замитането на следите от трагедията „Петрохан“, водещи ясно към ПП-ДБ обаче далеч не е единственото, върху което ще се фокусират вече споменатите лица. Също толкова голям проблем е, че през тях задкулисието получава лостове, с които да постигне заветната си цел да овладее и МВР, и съдебната система като цяло.
Податките вече ги даде самият Андрей Гюров, който обясни, че очаква от Янкулов да поиска смяната на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, а от Дечев – да „реформира“, разбирай-разчисти МВР. В чия полза? На задкулисието, разбира се, в чийто ръце току що беше връчено кормилото на държавата и неговите пионки, довели до трагедията „Петрохан“, а сега търсещи начин да си осигурят индулгенция за нея.
Да си спомним и думите на Асен Василев, който искаше да прави избори с „наше МВР“ и благодарение на президента Йотова сега го получи.
