Преди седмица с документи и на базата на комплексна експертиза се потвърди, че проваленият правосъден министър Христо Иванов е допуснал невиждан административен хаос в краткия период, в който оглавяваше Министерството на правосъдието.

Оказа се, че не само подписите на Иванов върху официални документи на министерството са били фабрикувани, но обект на фалшификация са били парафите и на половин дузина държавни служители. И макар Иванов отдавна да е далеч от правосъдното министерство, отзвукът от злополучния му мандат продължава да кънти. Само в последния месец три решения на Върховния административен съд потвърдиха и друга истина за бившия министър – с атаките си срещу отделни магистрати и цели институции в съдебната власт, Иванов целеустремено се е опитвал да ерозира доверието към държавността. Прийом, познат от годините на криминалната приватизация – първо сриваш финансовото състояние на готвеното за продажба държавно предприятие и след това го купуваш на безценица. Година и половина Иванов се опитваше да демонизира прокуратурата и отделни съдии, за да може олигархичните му кукловоди да овладеят държавното обвинение и ключови съдебни инстанции, които да им осигурят индулгенция за извършените закононарушения. И макар частично сценарият да сработи, в крайна сметка, консервативна система като правосъдната, бързо изгради имунитет срещу арогантните набези по превземането й.

След три години закъснение, истината все пак победи, а извършителите на “атентатите” срещу правосъдието отново са заедно, в това, че са все “бивши”. Преди точно три зими, по това време, един бивш посланик в София влезе в ролята на атентатор срещу независимостта на българската съдебна система. Френският амбасадор Ксавие Лапер дьо Кабан хвърли бомбата с обвиненията за “гнилите ябълки” в съда, начело със съдийката Румяна Ченалова. Година по-късно “гнилата ябълка” бе превърната в “знаме на реформата” на провалилия се Иванов, което е показателен пример за моралните ценности на същите тези “реформатори”. Факт е, че точно атаката на посланика даде самочувствието на послушника на олигархичните кукловоди – тогавашния правосъден министър, да стартира чистка срещу неудобни съдии. Сред мишените му попаднаха и магистратите Ивайло Родопски и Богдана Желявска от Софийския градски съд.

Иванов много се гордееше, че е първият правосъден министър, който е поискал образуването на дисциплинарни проверки срещу магистрати, без да си дава сметката, че така прекрачва линията на разделеност между властите. Недопустимото поведение, което един дипломат може да си позволи, доведе до същински “възход” в кариерата на амбасадора на родните олигарси, които удобно го ползваха, за да овладяват ключовата съдебна инстанция, като Софийския градски съд. Но и възмездието не закъсня – три години по-късно Дьо Кабан е посланик в Буркина Фасо, макар осанката му да остана почти незабелязана при неотдавнашното посещение в африканската държава на френския президент Еманюел Макрон.

Държавният глава на Френската република е в прекрасни отношения с българските президент и премиер, демонстрирани и тази седмица. И едва ли някой от държавниците си спомня онзи срамен за българо-френските отношения период, в който Дьо Кабан се бе превърнал в дипломат “на повикване” от олигархията. Три години по-късно, две години след позорното си абдикиране от правителството след пореден провал за унищожаване независимостта на правосъдието и година след неуспешния опит да играе ролята на партиен лидер, Христо Иванов получава сметката за своето арогантно поведение спрямо неудобните му магистрати. Петчленен съдебен състав на ВАС направи на пух и прах опитите на Иванов за разправа със съдия Родопски. Името на магистрата днес е изчистено от петното, което олигархията се опита да му залепи.

На първа инстанция делото си са спечелили и Богдана Желявска, която също беше обект на искане за образуване на дисциплинарка от Иванов. Пред тричленен състав на ВАС делото си е спечелил и съдия Иво Дачев, който пък беше обект на гонения от страна на избягалия от поста си председател на СГС Калоян Топалов и на гуруто му – Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд.

Опитите през разправата с неколцина съдии от СГС да се всее страх сред останалите над 2200 магистрати от цялата страна се провалиха, а справедливостта възтържествува, макар това да се крие от същите “медии”-бухалки, които бяха инструмент в кампаниите по омаскаряване на неудобните. Сигурно е, че ако съдът бе решил в полза на бившия правосъден министър, днес той щеше да се гордее с това. Сега се изразяват в среднощно облепяне на офиси и омаскаряването на българска компания, даваща работа на хиляди български граждани и плащаща десетки милиони лева данъци. Пропадналият като министър, а и като партиен лидер не се свени да доносничи срещу български компании пред Европейската служба за борба с финансовите измами, докато зад гърба му стои лице, разследвано за злоупотреби именно от ОЛАФ – Надежда Йорданова.

Всъщност, днешната служителка на политическото ГМО на олигархията би трябвало да е сред лицата, които трябва да понесат отговорност и за безусловно най-голямото падение в 138-годишната история на Министерството на правосъдието. Йорданова бе началник на кабинета на Иванов в проваления му министерски мандат и със сигурност знае добре кой е фалшифицирал подписа на 6 държавни служители и на един министър, за когото след още три години помним само прякора му – “Пинокио”, заради всичките неистини, които е изговорил.

Източник: Труд