Трите гилотини на улицата: От "Никога вече комунизъм" до "Национализация"

<span style="font-size: 12px;">Вълненията започнаха съвсем скоро, след като Тодор Живков бе свален с безкръвен придворен преврат в началото на ноември 1989 г. С оставката на диктатора БКП иззе инициативата по демонтажа на комунистическата система.&nbsp;</span><span style="font-size: 12px;">Първият по-голям протест избухна на 14 декември, когато тогавашните дисиденти начело на хилядно множество поискаха тоталитарният парламент да отмени член 1-ви от конституцията, който определяше ръководната роля на партията. Под уличния диктат депутатите гласуваха желаното, но една реплика на президента Петър Младенов се оказа фатална за неговата кариера.&nbsp;<br /> </span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">Първите демократични избори за Велико народно събрание протекоха в натегната атмосфера, но напрежението ескалира, когато синята опозиция разбра, че БКП печели вота с 47 на сто. На улицата излязоха ядосани хора, които крещяха &quot;Социалистическа мафия!&quot; и &quot;Няма да работим за червените!&quot;. Положението се нажежи докрай, след като бе пуснат запис от митинга на 14 декември, на който Младенов казва: &quot;Да дойдат танковете!&quot; Сините тръгнаха на щурм да искат оставката на държавния глава, а той предприе глуха защита. Стигна се разпъването на палатков лагер на жълтите павета, кръстен &quot;Град на истината&quot;, и вълна от нестихващи протести и барикади, преди Младенов да се оттегли и на негово място за президент и вице да бъдат избрани синият лидер Желю Желев и червеният генерал Ангел Семерджиев.&nbsp;<br /> </span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">Авангардът на разбунтувалата се младеж е Федерацията на независимите студентски дружества начело с Емил Кошлуков. В тези паметни дни се устройват нощни бдения със свещи през мавзолея, водени от Фори Светулката, както и клади, на които се горят партийни книжки и литература от класиците на марксизма.<br /> </span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">През нощта на 26 август 1990 г. тълпата подпалва Партийния дом, което отново вдига градуса на конфронтацията. И досега се спори дали пияни лумпени са драснали клечката на мрачната сграда, или това е инсценировка на комунистите. През есента вълненията не утихват, а премиерът Андрей Луканов действа колебливо и на всяка крачка иска подкрепата на опозицията, което неизменно му се отказва. През октомври и ноември набира сила ново движение срещу червения кабинет.&nbsp;<br /> </span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">Студенти организират митинги, седящи и гладни стачки, докато икономическото положение се влошава. Изчезват стоки от първа необходимост, жителите на големите градове се редят на километрични опашки, за да си купят с купони хляб, олио и сирене.&nbsp;</span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">Кабинетът на Луканов хвърля пешкира на ринга след седмици на улична блокада и национална стачка, обявена от КТ &quot;Подкрепа&quot;.&nbsp;</span><br style="padding: 0px; margin: 0px; font-size: 12px;" /> <span style="font-size: 12px;">От тези размирици ще останат лозунгите &quot;Кой не скача, е ченге&quot;, &quot;Червени боклуци&quot; и &quot;За да има мир - БКП в Сибир&quot;, които влязоха в употреба и при втората улична гилотина срещу властта - през 1996-1997 г. /БЛИЦ</span>