"Труд": Ехото от “Панамските досиета” застигна и Иво Прокопиев

Когато в началото на месец април тази година светът разбра за прелюбопитните клиенти на панамската кантора “Мосак Фонсека”, мнозина си казаха, че най-тежките последици ще са за руския президент. По-смелите дори вещаеха края на ерата Путин в Москва. Оказа се, че далеч по-засегнат във вътрешно политически план бе британският премиер Дейвид Камерън, а за исландския министър-председател разкритията бяха фатални и той загуби поста си. Подобна е картината и в София. Несбъднати останаха очакванията от списъците да изскочат имената на обичайните мишени, които самообявилите се за ментори на гражданския глас не пропускат да атакуват, за да оправдаят собственото си съществувание. Още при първите разкрития от Панамски досиета, опитни експерти в боравенето с чувствителни документи призоваха да не се прибързва с изводите, защото тепърва ще излизат факти и взаимовръзки, за които мнозина дори не са подозирали.

“Когато гръм удари, как ехото заглъхва…” Това е популярна пиеса на Пейо Яворов, писана през 1912 г. В нея се проследяват терзанията на водещия персонаж и борбата му да съществува между истината и лъжата. Един век след Яворов се оказва, че ехото от гръмовния Панамски гейт, е на път да застигне именно този, който вече над две десетилетия скандално приватизира, задкулисно дирижира обществени и политически процеси, с което си осигурява недосегаемост и печалби от публични средства, лобистки комисионерства, представящият себе си като единствения “честен” и “праведен” капиталист на Прехода, “бялата якичка” на Разградския комсомол, “добрият” олигарх – Иво Прокопиев.

Ето как “Досиетата от Панама” застигнаха именно главата на олигархичния кръг “Капитал”: 

На 21 декември 2014 г., в навечерието на Бъдни вечер, седмичникът “Капитал” излиза с обширен материал, озаглавен “Казусът “Белведере: Сейшелската връзка”. Статията е поредната от мащабната кампания по дискредитиране на тогавашното ръководство на Софийския градски съд, с което се цели овладяването на ключовата съдебна инстанция. Началото на атаката срещу ръководството на СГС е поставено от особено близкия до Прокопиев бивш френски посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан, който заради казуса “Белведере” нарича съдийката Румяна Ченалова “гнила ябълка”. В публикацията на “Капитал” по темата особено внимание е отделено на малко известния у нас “Алфред от Сейшелите”. Според автора, представляваната от Алфред Виктор Брустър офшорна компания Laivalia Busines Ltd. също е подала молба за конституирането й като кредитор на защитаваната от френския дипломат фирма “Белведере”. Алфред е представен като класически международен аферист, представител на десетки офшорни компании, свързан с финансова пирамида в Русия и машинации в България. Съществена подробност е решението на изданието на Иво Прокопиев публикацията да не бъде подписана от реалния й автор, а той да остане скрит зад псевдонима “Димитър Пеев”. За бивши и настоящи журналисти на “Икономедиа” не е тайна, че псевдонимът често се използва за отразяване на позицията на издателя на “Капитал”.

Прокопиев и “Алфред от Сейшелите” в сделка за няколко (десетки) милиона 

На 11 април т.г. в поредицата на в-к “24 часа”, чийто журналист Алексения Димитрова има достъп до данните на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), публикува поредното име на българин, което изтича от базата данни на Panama papers – притежателят на две офшорки на Сейшелските острови, енергийният търговец Ангел Божилов, нашумял като работодателя на бившия председател на ДАНС Петко Сертов при неговото загадъчно изчезване. По повод присъствието му в Panama leaks Божилов твърди, че фирмите “Анком Ентърпрайсиз” и “АБ Интернешънъл” не са работили и нямат нито дейност, нито банкови сметки. Признава само, че същите компании са съдружници в американско дружество, което от своя страна е акционер в притежаваното от Ангел Божилов дружество “Обединени енергийни търговци”, макар и само с 2%.

От обясненията на Божилов за присъствието му в Панамските досиета се оказва, че през 2011 г. той е имал сделка с компании, свързани с Иво Прокопиев и същия този “Алфред от Сейшелите”. Именно тази сделка прави Алфред така добре познат за “Димитър Пеев”. Прокопиев действа като същински двулик Янус. Ако за “Димитър Пеев” през 2014 г. “Алфред от Сейшелите” е международен аферист, то през 2011 г. за търговеца Иво Прокопиев същият Алфред е бизнесмен, с когото няма нищо нередно да се правят сделки за няколко (десетки) милиона.

Сделката

От интервюто на Ангел Божилов за в-к “24 часа” става ясно още, че една от компаниите му за търговия с електроенергия “Вивид Пауър” в миналото е била “основна собственост на “Алфа Финанс” на г-н Иво Прокопиев”, а “по поръчка на американско дружество, което представлявам, трябваше да купя лицензи (даващи право да продава електроенергия-бел. ред.) за Сърбия и Македония”, коментира през април тази година Божилов.

Справката за собствеността на “Вивид Пауър” ЕАД се оказва доста дълга. Неин едноличен собственик е “Вивид Пи Джи” ЕАД, на което собственик е “Вилно селише Аклади” ЕАД. Зад въпросното вилно селище изниква “Алфа Финанс Холдинг” АД, собственост на Иво Прокопиев. До 11 октомври 2011 г. “Алфа Финанс Холдинг” дори е мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” ЕАД. Впоследствие акциите са прехвърлени на “Вилно селище Аклади”. Зад плетеницата от свързани фирми се оказва, че “Вивид Пауър” всъщност е била собственост именно на Иво Прокопиев.

В публикация на в-к “Труд” от 2009 г., озаглавена “Посредници с милиони от електричество”, изпълнителният директор на “Вивид Пауър” Румяна Георгиева обявява, че печалбата на дружеството не е тайна. От 113 млн. лв. оборот през 2008 г., чистата реализирана печалба възлиза на 4,8 млн. лв. По това време Георгиева разкрива и друго любопитно обстоятелство – един от големите клиенти на “Вивид Пауър” е и фирма “Каолин”, също собственост на Иво Прокопиев. Получава се така, че Прокопиев купува евтин ток от АЕЦ “Козлодуй”, който продава на…себе си. Фиктивна дейност, без разходи, като се изключи изготвянето на фактури, но нужна, за да си осигуриш притежанието на ценната лицензия за търговец на електрическа енергия, особено, ако искаш да продадеш “Вивид Пауър” на чуждестранен инвеститор, пък бил той и “Алфред от Сейшелите”.

И той се появява, през 2011 г. Тогава Ангел Божилов е пълномощник на американската компания “Глоуб Инвестмънтс”, чийто директор е именно Алфред Виктор Брустър – същият, който ще бъде обявен за международен спекулант и аферист в края на 2014 г. от страниците на “Капитал”. Разбира се, изданието на Прокопиев пропуска да уточни, че компанията “Глоуб Инвестмънтс”, в която директор е Брустър, придобива всички акции от капитала на “Вивид Пауър”, зад която, както вече стана ясно, през поредица от свързани компании всъщност прозират интересите на самия издател на “Капитал”. Формално “Глоуб Инвестмънтс” придобива “Вивид Пауър” от изпълнителните директори на “Вивид Пи Джи” – Румяна Георгиева и Георги Пулев. А двете офшорки, с които Ангел Божилов присъства в изтеклите документи от Панама, всъщност се оказват собственици именно в “Глоуб Инвестмънтс”.

За момента Ангел Божилов не разкрива каква е цената на сделката. Тя остава скрита и защото контролираните от иначе зовящия за прозрачни бизнес практики Иво Прокопиев компании, които са стояли зад собствеността на енергийния търговец “Вивид Пауър”, едва ли само по чиста случайност спират да публикуват финансови отчети от 2010 г. насам. Единствено “Вилно селище Аклади” публикува Годишен финансов отчет през 2011 г., от който е видно, че дружеството е придобило акции на стойност 9,8 млн. лв. и съответно се е задължило със същата сума към свързано лице. Въпреки опитите да се прикрият финансовите параметри на сделката, енергийният търговец “Вивид Пауър”  няма как да е продаден за по-малко от няколко десетки милиона лева. Преди продажбата компанията е имала гарантирана чиста годишна печалба в размер от поне 5 000 000 лв. Притежавала е и действащи лицензи на търговец на електроенергия в България и в съседните страни на Балканите.

През 2011 г. едва ли Прокопиев е очаквал, че през 2016 г. името му ще изплува покрай сделката на “Алфред от Сейшелите” за придобиването на “Вивид Пауър”, макар и през бизнесмена Ангел Божилов. Така или иначе, още преди пет години Прокопиев е трябвало да бъде наясно, че Алфред Виктор Брустър е британски пенсионер, по професия счетоводител, свързан с поне 356 офшорни компании, живеещ от години на Сейшелите. Това поне показва справка в сайта checkcompany.co.uk и базата данни Offshore leaks. И очевидно е бил, ако съдим по публикацията на “Димитър Пеев” от края на 2014 г.

Прокопиев обаче трябва да обясни къде са парите, които са прибрани за продажбата на “Вивид Пауър”. На ход са институциите, още повече, че през април Националната агенция по приходите изиска официално документите за българите, чиито имена изникват покрай Панамските досиета. НАП, ДАНС и прокуратурата би следвало да установят – платени ли са всички данъци и дали парите от продажбата на енергийния търговец не са потънали в офшорки, не чак в Панама, а съвсем близо до България.

Кипърските досиета

Оказва се, че кипърски офшорки са били доста активни покрай сделката с участниците Ангел Божилов, “Алфред от Сейшелите” и свързани с Иво Прокопиев лица. Към момента на продажбата на енергийния търговец “Вивид Пауър” на “Глоуб Инвестмънтс”, мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” е “Алфа Финанс Холдинг”. Три месеца преди сделката с Ангел Божилов, по партидата на “Вилно селище Аклади” е вписан нов едноличен собственик – кипърското офшорно дружество “Ломпок Инвестмънт Лимитид”, на която “Алфа Финанс Холдинг” продава дяловете си за неизвестна сума. Впоследствие, през октомври 2011 г. “Вилно селище Аклади” ще придобие и директно собствеността във “Вивид Пи Джи”, заплащайки само 39 000 лв., при положение, че в дружеството вече следва да са акумулирани милионите от продажбата на Божилов.

Директори на кипърската офшорка “Ломпок Инвестмънтс” са Фрозо Хаджисава и Стела Хризостому, която е директор и на други две кипърски офшорки – “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Двете дружества са “оборотните”, през които потъват милионите и от продажбата на “Каолин”. Офшорните дружества могат да бъдат открити и при изграждането на Бизнес парк “София”, в който пряко се преплитат интересите на Прокопиев и на президента Росен Плевнелиев до влизането му в политиката през 2009 г.

Още една връзка води към Прокопиев. Кипърските офшорки са представлявани при сделките си в България от проверените от олигарха през годините съвместна работа – Десислава Недкова, бивша негова секретарка, по-късно управител на множество свързани с него дружества, както и Меглена Антонова Тушева. Самата Тушева е управител и на Hanford Consultancy (Overseas), което до 2010 г. е собственик на “Грийн ейкърс”, през което Иво Прокопиев е държал 6% от ПОК “Доверие”.

Още през 2013 г. стана ясно, че Прокопиев е ползвал услугите на кипърските офшорки. На 31 май 2013 г. през Българската фондова борса бе изтъргуван основният пакет с акции на “Каолин”, като купувач бе немската “Кварцверке”, а продавач отново “Алфа Финанс Холдинт”, собственост на Иво Прокопиев, през която той на практика е контролирал до 2011 г. и “Вивид Пауър”.

Да ощетиш акционерите

Четири дни преди сделката на борсата, “Кварцверке” купува точно 6,6% от акциите на “Каолин”, на цена 4 лв. на акция. Продавачите са добре познатите кипърски офшорки “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Логично следва въпрос: как тези две неизвестни кипърски компании придобиват акции на “Каолин”? Оказва се, че малко преди сделката именно “Алфа Финанс Холдинг” е купила на извънборсов пазар 3,5 млн. акции от капитала на “Каолин”, но на цена от 1,73 лв. на акция, след което веднага препродава същите на кипърските фирми, които на свой ред ги продават на “Кварцверке”, но вече на двойно по-високата цена от 4 лв. В крайна сметка загубите за акционерите на “Каолин” са поне 5 млн. лв., а печалбата, реализирана само за няколко часа, отново “потъва” в кипърските офшорни сметки на “добрия” разградски олигарх.

През 2013 г. при сделката за “Каолин” всъщност прави римейк на това, което е сторил и през 2011 г. при продажбата на “Вивид Пауър” на Сейшелския британец с име Алфред. Прехвърляйки “Вилно селище Аклади” на офшорката “Ломпок Инвестмънтс”, респективно “Вивид Пи Джи” на “Вилно селище Аклади”, Прокопиев на практика търси начин формално да “излезе” от веригата на собствеността, преди да бъдат разпределени парите от сделката с “Алфред от Сейшелите”. В крайна сметка и полученото от продажбата на “Вивид Пауър” остава скрито в кипърската офшорка. Така, Прокопиев се оказва свързан не само с изтеклия от “Панамските досиета” Ангел Божилов, но очевидно прикриващ печалбите си и през офшорни компании в Кипър.

И понеже неизменна и основна теза на ментора на олигархичното задкулисие е липсата на действия от страна на институциите при наличието на достатъчно факти за нарушения и злоупотреби, то много важно е сега да се проследи как Иво Прокопиев и неговите политически, икономически, магистратски и протестърски протежета ще реагират и дали ще опитат да опънат “чадър” срещу разследванията и проверките, които следва да се предприемат от компетентните държавни органи. Проверки, които с голяма вероятност ще докажат, че “бялата якичка” на олигархия всъщност през цялото време е била мръсна. Изводът от всичко това е, че ехото понякога е доста по-важно от гръмотевицата. Както и това, че най-шумните защитници на моралните ценности, много често всъщност са най-големите им противници.

Източник: "Труд"