Христо Иванов, бивш министър в кабинета Борисов, обяви началото на нова партия. Тя е подкрепена от няколко фигури, които познаваме добре. Там са така наречените протестъри, поне няколко от тях, семейството Прокопиеви, семейството Берберян - Малееви, Дайнов и вероятно подобни други говорители, още един бивш министър на Борисов и кандидат-президент, Трайчо Трайков, Кристиан Таков, който е съветник на Плевнелиев и преподавател в СУ. Това пише в свой анализ Емил Кошлуков, цитиран от Демокрация днес.

Общото между тези хора е Прокопиев. Това е група за лично ползване, създадена от него и подкрепяна в неговите медии. Каквито и програми да пишат, каквото и да обясняват, няма как да излязат от този образ на частна, поръчкова формация.

Вероятно те разбират това, когато твърдят, че не са нито дясна, нито лява партия, а нещо като група за натиск върху съдебната система. Те няма как да се представят за политическа партия, особено пред демократите в България.

Прекалено обвързани са всички с един олигарх, за да претендират за дясното. Изобщо да бориш корупцията начело с Прокопиев, е доста смешно. А идеята да включат и Дончева вътре ще окомплектова новата формация брилянтно. Разбира се, те имат немалко ресурси и влияние, така че вероятно е възможно да минат 4-те процента на следващите избори.

В никакъв случай обаче не могат да разчитат на десния вот, на гласовете на демократичните българи. Дори избирателите на ДСБ, които Радан Кънев вероятно ще кара да подкрепят Прокопиев, след като направят коалиция с тази нова партия, ще имат затруднения да гласуват за подобно нещо.

Затова въпросът за представителството на десните хора остава нерешен. След разпада на Реформаторския блок, след колебливата политика на десните лидери, сега още повече е важно как десницата ще се яви на предсрочните избори. Как ще намери решение на този проблем.

Десницата през годините получи много удари, направи доста грешки. Този опит, макар и горчив, може също да бъде полезен, ако се извлекат поуките. Сега е времето да седнат на масата заедно десните партии и техните лидери, да намерят пътя един към друг и заедно да предложат политика за България, която могат да правят.

Този разговор, на който неизбежно ще присъстват призраците от миналото, съмненията и раните от обидите, е належащ и неизбежен. Няма как да се постигне обединение и единство, ако не погледнем проблемите очи в очи.

Време е десницата да реши въпросите, които се влачат от години с нейното минало. Да приеме - или отхвърли, както преценят тези водачи в дясно - своята история и своите лица. Да се определи със ясни принципи, които са важни за всички, а останалото да превърне в диалог за намиране на решения.

В България левицата има своите избиратели, ние знаем колко са те. Резултатите за БСП на изборите са в протоколите на ЦИК, всеки може да ги види. Останалите гласове, които редовно се движат между популистки и десни партии, са много повече. Те пак ще търсят своите представители в парламента, от десницата зависи дали ще им даде възможност да гласуват за нея, или ще ги остави да се отлеят в новите националисти, Марешки, дори в тази партия на Прокопиев.

ГЕРБ ще освободи още гласове, това вече се вижда от последните избори. Хората, които видяха в Борисов десен лидер, сега не са толкова сигурни вече. А и самото износване от властта, след десет години победи на ГЕРБ, ще си каже думата. Десницата, ако е умна и на място, трябва точно сега да предложи своята алтернатива.

Давам си сметка колко е трудно подобно начинание в дясното. Съзнавам всички критики, недоверие, натрупани разочарования и обиди. Не се залъгвам за състоянието на самите десни партии, които като брой и структури на членовете са малки и слаби. Недоверието сред хората е огромно, желанието за нови лица и промяна е на всяка цена. Този процес, на възстановяване на десницата, не е лесен, нито сигурен. Но какво друго остава?

Изправени пред провала на глобалните, левичарски и мултикултурни идеологии, хората все повече ще търсят упование в традиционните ценности, в собствената си идентичност. Почтеност, честност, семейство ще стават важни думи. Ако десницата не си ги върне, защото това са нейните изконни принципи, тя ще ги остави на популистите. Ако десницата не пази свободния пазар и конкуренцията, то олигарсите ще превърнат политиката в бизнес, както виждаме вече. Огромната част от българите искат това, което десницата по презумпция е призвана да прави.

Въпросът е как да спечели доверието на тези хора. Как да убеди българите, че си е научила урока, че е запазила своята мисия и основни принципи. На политическия пазар ще излизат все повече продукти, като този на Прокопиев, вече видяхме подобните на Бареков, на Ковачки, на Марешки. Никак няма да е лесно да се открои нещо друго, когато какафонията е пълна и хората са с предубеждения за качеството на самата традиционна десница.

Пътят към тази цел минава през обединение, взаимни отстъпки, ясни политики. Вероятно ще мине и през персонални промени, колкото и да са болезнени. Ще е нужно да се привличат всеки ден все повече личности, макар че всеки лидер се страхува именно от силни фигури. Ще трябва да се примирят бивши врагове, в името на общата цел, да надмогнат персоналните си отношения. Хич не е лек този път, но другото е пропаст.

Днес задачата на СДС е да започне това. Като най-старата и опитна партия вдясно, СДС може да сложи началото на голяма десница. И колкото по-скоро тръгне този разговор, толкова по-добре. Няма време за губене.

Източник: Демокрация днес