Признанието на премиера Бойко Борисов за лидерската позиция на Иво Прокопиев в българското задкулисие, не е изненада за политически информираните. Но подейства стресиращо на президента Плевнелиев. Не бил той сред петимата министри, които според внезапното откровение на Борисов били назначени по препоръка на кръга „Капитал“, не бил част от това задкулисие и никога не е бил.
Дали и него някога ще го споходи подобен пристъп на откровеност, не знаем, макар да не го изключваме. Не му е за пръв път да се представя за света вода ненапита обаче. Преди пет години нееднократно и напоително едва ли не с ръка на гърдите уверяваше, че не ще да е кандидат за президент и дори за кмет, но стана обратното. И други подобни клетвени декларации имаше.

Така беше през 2011 г. по повод изявление на депутата Георги Божинов за едни 500 000 евро, които били искани от предприемача  Плевнелиев за придобиване на терен за строителство в София. „Никога не мога да замълча и да прикрия истината“, каза той, отричайки възмутено. Теоретически е невъзможно на грешната земя да има такъв кристален човек, навършил седемгодишна възраст. Особено у нас, особено бизнесмен, чиито фирми две десетилетия печелят знакови проекти и взимат  апетитни строителни обекти.

Цветан Цветанов, тогава вътрешен министър, сподели публично, че самият Плевнелиев го е информирал конкретно за този опит за искане на подкуп, а също отлично знае кои са били и въпросните три лица, отдавна подозирани в участия в корупционни практики. Сподели и важни подробности, с които напълно обезсмисли последвалите опровержения и бръщолевения откъм ГЕРБ и Столичната община.

Някой ще попита – как така бизнес кариерата на журналиста Иво Прокопиев остава незабележима за медиите, писа тези дни една от тях, „24 часа“. Не е вярно! Още в края на 90-те години и началото на новия век в „Монитор“ имаше много материали за клиентелизма в кабинета на СДС, за „агнешките главички“ и партийните „касички“, за кръга „Капитал“ и конкретно за Прокопиев и компания като ценни кадри на организаторите и извършителите на приватизационния грабеж.

През 2001 г. писахме там за лицето Прокопиев и отбраните млади юнаци като него, които са имали огромната привилегия да са отлично информирани кои отрасли ще се ликвидират и кои остават перспективни; кога и какво ще се приватизира, кой е определен да спечели най-сладките търгове, по кое време и в кои посоки ще инвестира; кой е тесният кръг на обречените да приватизират, управляват,забогатяват и осигуряват своето бъдеще в нашата България“.

Когато прокуратурата реши да надникне в схемите на приватизацията, юнаците и кадруващите ги „братовчеди“ на премиера Костов изпаднаха в истерия. В парламента депутатите от СДС просто забраниха на прокуратурата да наднича в далаверите, а капиталци подеха яростна кампания по сатанизирането на главния прокурор Филчев.  През октомври 2002 г. писахме: „Юнаците от кръга „Капитал“, наричан още „агнешки главички“, вече не се задоволяват да са просто партийни бизнесмени и „касички“ в СДС. Те изглежда вече са овладели контрола върху нея и я ползват за оцеляването си.“

Когато през 2011 г. ГЕРБ извадиха кандидатурата си за президент, беше написано: „Плевнелиев принадлежи към кръга „България 2020“, където основни фигури бяха банкерката Цветелина Бориславова и бизнесменът Иво Прокопиев. Тримата са съседи по къщи южно от България, съпругата на кандидат-президента работи в издание на Прокопиев. Около тази групичка стартира проектът за контрол над обществените настроения „Типинг пойнт“… схемата се прилага с Росен Плевнелиев.“

Преди това групичката за масови манипулации вкарва своя човек за член на борда на директорите на Американската камара. Това е другият начин Прокопиев, еволюирал от ценен бизнес кадър на СДС до важен политически кадровик, да заинтересува Борисов да вкара довереното му лице в първото си правителство, после и да го уреди за президент. По-късно и да подкрепя протестърски изцепки, да вкара ГЕРБ в коалиция с противните му „реформатори“ , да постави и търпи за министри вредни за управлението некадърници.

Пред фактите и боговете мълчат, но не и лицата от задкулисието.

Източник: "Труд"