Втора седмица представители на две от партиите в Четворната коалиция – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ мълчат за разкритието, че е постигнато споразумение между ръководствата им - настоящият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) - Атанаска Дишева да бъде номинирана за едно от двете вакантни места в Конституционния съд (КС)., пише "Труд".

Народното събрание бави избора на нови конституционни съдии вече повече от три месеца, именно по причина липсата на разбирателство в управляващото мнозинство, макар че изборът на двама нови членове на КС не би следвало да е проблем за управляващите, защото за него е нужно обикновено мнозинство. Междуособиците във властта обаче блокират и този кадрови казус.

От ПП и ДБ първоначално са се обявили срещу номинацията от „Има такъв народ“ на бившия председател на парламента Ива Митева. Мотивът е повече от странен – Митева нямала достатъчен юридически опит, извън ролята ѝ на експерт по законодателство в парламента от повече от 20 години. Така срещу кандидатурата на Митева били лансирани други две – на адвокатите Даниела Доковска и Михаил Екимджиев. И двамата обаче отказали, защото не желаели да се разделят с адвокатската си практика.

В крайна сметка от ПП и ДБ стигнали до номинацията на Атанаска Дишева, която пред обществото щяла да бъде представена като магистрат и най-вече като опозиционер на квотата на прокуратурата във ВСС. Последното, макар и вярно, не отразява в точност реалността. А тя е тази, че на издигането на Дишева за член на КС трябва да се гледа преди всичко като номинация на олигархичния кръг „Капитал“, стоящ зад двете партии във властта – „промяната“ и градската десница.

И докато Четворната коалиция мъдрува кой да е другият номиниран като кандидат за Конституционния съд, който не трябва да зависи от гласовете на трите опозиционни формации и същевременно да бъде избран бързо, то е добре да се отговори на въпроса – защо избирането на юрист като Атанаска Дишева за конституционен съдия не е добра новина за конституционализма у нас.

На първо място, макар и добър юрист, с пет годишен опит като кадровик, а преди това дългогодишен съдия във Върховния административен съд, влизането на Дишева в КС е еквивалент на вкарването на политкомисар по идеологическата част в деполитизираната армия.

В този смисъл, всякакви внушения, че номинацията на Атанаска Дишева е поради нейните безспорни качества като юрист, бледнеят пред основната ѝ роля, която е изпълнявала в последните пет години във ВСС – на проводник на политико-икономическите интереси в съдебната власт на олигарха Иво Прокопиев. Далеч не случайно е,  че, докато Дишева влизаше в кадровия орган, през 2017 г. съпругът ѝ – адвокат Генади Дишев учредяваше партията „Да, България“ и дори се кандидатура за депутат.

В исторически план, за да станеш конституционен съдия не стига само да си добър юрист. Вярно е, че по-голямата част от членовете на КС  са номинирани и избрани от президента и от Народното събрание – тоест се смятат за политически номинации, но истината е, че всеки един от тях е  успял да се дистанцира и да надскочи политическите си пристрастия.

Единици са тези конституционни съдии, които може да видим открито да коментират съдебната власт, още по-малко да изразяват мнения по определени законопроекти, а напълно изключено по теми, свързани с Конституцията. И това е нормално, тъй като те са призвани да бранят основния закон, а оттам и държавността, дори с цената на конфронтация по стратегически въпроси като членството на България в Европейския съюз.

Пример в тази посока е позицията на конституционните съдии, които не допуснаха ратифицирането на Истанбулската конвенция, въпреки безцеремонния лобистки и външен натиск, прокарван у нас през медиите от кръга „Капитал“, а и от политически от формации като „Да, България“.

Дори само този пример е достатъчен, за да покаже, че място в Конституционния съд трябва да намират преди всичко уважавани юристи, които в работата си са демонстрирали пълна неутралност и най-малкото не са се застъпвали за определени интереси. Точно обратното демонстрира в почти всяко заседание на Съдийската колегия и на Племуна на ВСС в изминалите пет години Атанаска Дишева.

Позициите ѝ често са били предшествани от публикации в изданията на Прокопиев или са се припокривали стилистично и съдържателно с тези на политическите сили, зад които стои именно кръга „Капитал“. Сякаш, за да потвърди всичко това, медийната активност на Дишева почти без изключения се е свеждала до интервюта в медии, гравитиращи около олигарха.

Като кадровик на съдебната власт Атанаска Дишева, макар и избрана от съдиите и съответно член на Съдийската колегия, никога не е страдала от липсата на самочувствие да поучава колегите си прокурори и следователи. Дори и повече – още при изслушванията на кандидата за главен прокурор Иван Гешев, Дишева не е криела своето пристрастие, както към личността на номинирания, а така също и към представляваната от него институция като цяло.

И точно тези политически пристрастия и преднамерено отношение към част от съдебната власт правят влизането в КС на юрист като Атанаска Дишева абсолютно неприемливо.

Най-малкото, защото всяко дело свързано с третата власт - съдебната, което би гледала като докладчик, а и на всяко нейно гласуване като член на КС, ще се гледа като на преднамерено решени. Това несъмнено ще хвърли негативна светлина върху безпристрастността на Конституционния съд, който в изминалите над 30 години съществуване може да се разглежда като един от малкото останали еталони на държавността.

Достатъчно е да се даде пример с ролята, която Дишева изигра преди два месеца при дебатите в парламента около ликвидирането на спецправосъдието. Заради безпомощността на правосъдния министър Надежда Йорданова да защити собствения си законопроект, макар и качеството  си на кадровик, Дишева бе в ролята на ad hoc министър, за да разяснява смисъла на предложените текстове.

Понастоящем вече има образувано конституционно дело срещу закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, чието решаване вероятно ще се случи най-рано през есента. Ако междувременно Дишева бъде избрана за конституционен съдия с мандат от девет години, то тя ще има възможността да гласува по въпрос, по който вече нееднократно е изразявала позиция, която е далеч от безпристрастна и уповаваща се единствено на законите и духа на Конституцията.

Наред с всичко дотук, на номинацията на Дишева в правните среди се гледа и като жест на благодарност, че почти пет години бранеше във ВСС политическите възгледи на провалилия се като кандидат за президент бивш председател на Върховния касационен съд Лозан Панов.

И, ако от Панов не стана политик, макар той да беше именно в такава роля като съдия №1, то мястото на добър юрист като Атанаска Дишева е именно в политиката. Факт, който обвинител №1 забеляза още през 2019 г. при неговото изслушване във ВСС. Тогава в една от почивките на продължилото над 12 часа заседание, Иван Гешев бе споделил по адрес на Дишева, че „пред нея стои блестяща политическа кариера“.

И макар в тези шеговити думи на Гешев Дишева почти да привидя заплаха, то главният прокурор се оказа прав. Върху този въпрос от „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ е добре да се замислят  напълно сериозно. Видно е, че в партията на Кирил Петков и Асен Василев има сериозен дефицит на подготвени юристи.

Същото е и в партията на Христо Иванов, макар там да имат самочувствието, че разполагат с висока експертиза, видно от публичните изяви на правосъдния министър и член на ръководството Надежда Йорданова, включването на Дишева би било от полза и ще напомня в голяма степен ролята на „Класната“, която Екатерина Михайлова имаше в парламента, когато на Иван Костов не му се налагаше да се коалира с политически ГМО-та на Прокопиев.

Още повече, че Атанаска Дишева, освен добър юрист, е и добър оратор, макар и да говори строго юридически. Така, вместо адвокат Генади Дишев, то Народното събрание може да „спечели“ с бъдещ избор на настоящия член на ВСС. При това Дишева няма да чака, така или иначе, въпрос на седмици е да стане ясно кога ще са следващите предсрочни парламентарни избори.

Със сигурност българският парламент би спечелил, ако има в редиците си представител на юридическата гилдия. От парламентарната трибуна Дишева ще може да громи опозицията, да прокарва поправки в законите или своевременно да предотвратява гласуването на недомислици или лобистки, стига партийната дисциплина да й го позволи.

И обратното, в Конституционния съд юристът Дишева ще в разделение и противостоене, от което в крайна сметка ще загуби държавата. Освен, ако целта на кукловодите не е тази – да разрушат и една от малкото останали институции, която все още се старае да брани държавността и духа на основния закон от 1991 г., стъпил на основните на Търновската конституция.