Захари Стоянов казва, че българите най-много обичат да плачат на чужд гроб. Седмица след референдума на Острова Брекзит продължава да бъде най-коментираната тема у нас, която, както обикновено, раздели всичко живо на два фанатични лагера, чакащи повод да се хванат за гушите, пише "Стандарт".

Общите синдроми, от които българи и англичани страдат, обаче са немалко и се проявиха съвсем видно в последните няколко дни.

Ето кои са 10-те неща, по които британци и нашенци си приличат.

1. Акълът ни идва по-късно

Останалите балкански страни имат една поговорка: "Де да имах на българите сетнешния акъл!" Само ден след Брекзита на Острова започнаха всячески да подписват петиции и да събират бройки за нов референдум, който да поправи неправдата. Много хора заявиха, че "ако знаели, че така ще стане, нямало да гласуват така, ами иначе". А Гугъл улови сериозно повишение на интереса в търсачката от страна на британците спрямо това какво точно представлява Европейският съюз. Сетнешният акъл е особено явление: той е свързан с леност и безхаберие в най-съдбоносния момент, последвани от мощна сеизмична мозъчна активност, когато той премине. Сетнешният акъл е и нещо като обратното на акъл - доколкото едно от качествата му е да реагира на мига, вместо да се сеща, когато вече е късно.

2. Волен Фарадж и Найджъл Сидеров

Наскоро Волен Сидеров откри, че с напускането на ЕС "в далечна Великобритания приеха тезите на "Атака". И се самообяви за политически пророк: бил скептичен към Европейския съюз още през 2007-а, когато сме се радвали, че влизаме там. Като всеки гений не можел да бъде оценен от съвременниците и сънародниците си, та се налага по друго време и в друго държава да дозреят за идеите му. По същия начин Найджъл Фарадж заяви в Европарламента, че преди 17 години, когато се докопал до Брюксел, му се смеели на лудориите, а сега се смеел той. И двамата изглежда страдат от българския синдром, при който измежду многото удоволствия в този живот най-висшето е да можеш кажеш със злорада усмивка: "Аз казах ли ти, бе! Казах ли ти, а!?"
Големият плюс на Брекзит изглежда е, че най-сетне ни е станало ясно какво би се случило, ако "Атака" имаше по-голяма власт, отколкото получи през годините.

3. Политици жертват страната в името на кариерата си...

Навсякъде тревожно отчитат, че Дейвид Камерън бил жертвал бъдещето на страната в името на политическата си кариера. Това е изключително непознато явление по нашите ширини! Дейвид бил против референдума, но пък обещал да го направи, ходът му бил от чист популизъм, а иначе изобщо не очаквал подобен развой, трябвало да си закрепи имиджа, а не да докара страната до бедствие... Всички тези криволичещи пътеки на непредвидим политически субект са ни толкова добре познати, че тук ги приемаме само с равнодушно свиване на раменете и чувство за дежавю.
Коя е все пак разликата между двете страни? Правилно - Камерън поне си подаде оставката. Тук все пак има какво да догонваме.

4. Мислим, че мач се печели с безкрайни центрирания

Да минем към втория голям брекзит от Европа. В мача срещу Исландия англичаните демонстрираха тъкмо онова, което нашите футболисти от години налагат: безкрайна, безидейна и безпомощна канонада от центрирания. Късият пас, двойното подаване, комбинативната игра с мисъл и изненада е чужда и на двата отбора. Футболът се свежда до истерично бягане като въртоглав по тъч линията и после маниакално пращане на топката високо-високо в чуждото наказателно, барем в мелето се случи нещо. Голът, ако изобщо падне, идва или от дузпа, или от някаква нечувана поредица от рикошети, при които дори на няколко камери не може да се види кой точно последно е ритнал топката.

5. Кефим се на Слънчев бряг

Какво по-сигурно доказателство за родствеността между две прасета от това, че споделят една обща кочина? Любовта към Слънчев бряг е изповядвана и от двата братски народа. Странната метаморфоза, която започва още в самолета от Лондон към Бургас и прераства в двуседмичен делириум в Слънчев бряг, води до подозрението, че във всеки англичанин като в матрьошка е завинтен един българин, който проявява природата си само когато подуши, че е на балканска територия.

6. Най-възрастните определят бъдещето на страната

Демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра, мъдро е рекъл Чърчил. Но дори и неговата далновидност не е могла да предвиди, че десетилетия по-късно в една застаряваща Европа това просто ще означава диктатура на най-възрастните. Вотът от Брекзит много напомня на една тукашна ситуация, при която най-мощният политически ресурс е носталгията по миналото и цели партии благоденстват върху уменията си да я експлоатират. Това, че голяма част от англичаните, гласували за излизането от ЕС, тъжат за "добрата, стара Англия", съвсем прилича на една тукашна картинка, от която няма отърване вече 25 години.

7. Хейт за еврочиновниците

Бюрокрацията на ЕС е една от основните причини Великобритания да гласува "вън". В това отношение сме съгласни. И нас много ни товари мисълта, че незнаещият английски Николай Бареков, който бе обявил, че ще изслушва "един, два, свободен глас от Иран опозиция", се радва на охолен и скандално добре осигурен живот в Брюксел - особено на фона на "приноса" му към българската политическа сцена.

8. Вярваме, че Путин дърпа конците

Далечната ръка на Путин се привижда на цяла Европа. За българи и англичани той е много повече от управник, фантом, чиято сянка се спуска над континента и постоянно го заплашва или изкушава с разни работи, за които най-вероятно Владимир Владимирович си няма и понятие. Путин е нещо като Торбалан за възрастни, той е задължителният полюс на онзи необходим антагонизъм, без който Европа изобщо не може да интерпретира себе си.

9. Ванга го е предрекла

Има ли изобщо нещо важно, което да не е било предречено от тази велика жена? Освен 11 септември, бедствието с цунамито през 2004 г., потъването на "Курск", войната в Сирия и бежанската криза пророчицата видяла и Брекзита, писа тази седмица "Сън". Според баба Ванга Европа ще престане да съществува до края на 2016 г., допълва таблоидът и цитира предсказание на гадателката, според което континентът ще се изпразни и ще се превърне в пустош кажи-речи до края на годината. Колко му е! Вярата в това, че точка първа - бъдещето е предопределено, и точка втора - разкрило се е единствено на точно определена жена от Рупите, изглежда започва да покълва и на Острова.

10. Берем ягоди

Това изглежда неизбежно. Излизането от ЕС ще доведе до ограничаване на потоците от източноевропейци на Острова. А това пък неминуемо ще доведе до разкриването на всякакви и съвсем привлекателни работни места за британците. Брането на ягоди, миенето на чинии, и бачкането в автомивка тепърва ще трябва да бъдат научени от островитяните, ако искат все пак страната им да продължи да функционира. Тази много странна и много българска фраза - "че няма срамна работа", тепърва безсрамно ще покори нови и далечни територии.