Вчера бе основана фондация на името на Радостина Константинова. Който не я познава – няма смисъл да обяснявам. Отиде си преди година, вчера трябваше да навърши 50. А който я познаваше, я обичаше. Само тези, които обичат занаята, могат да обичат Радостина. И мнозина от тези, които обичаха Радостина, повярваха в занаята.
Журналистиката е тежка професия и мнозина, попаднали случайно в нея я упражняват без да си мият ръцете. Радостина ни караше да търкаме всяка дописка със сапуна на истината докато лъсне до бяло. Учеше и млади и стари да стават и да си лягат с истината. Без компромиси и консерванти. Така започна, разви се и завърши нейният професионален път. За да продължи и когато вече не е между нас. <br /> <br /> Ето затова е тази фондация. За истината, за откритото чело на занаята и за подписа под всяка дописка без срам и угризения. Затова тази фондация ще подкрепя всяко младо перо, което иска да се жертва в името на правото слово, срещу сурогатите, платените съвести и сивата бездарност.<br /> <br /> Като четвърта власт ни трябва една по-добра журналистика, както ни трябва един по-добър парламент, по-добро правителство и по-добра съдебна система. А за тях ни трябват хора със съвест и морал, каквито ни завеща Радостина.<br /> <br /> За мен беше чест да я познавам и да работя с нея.<br /> <br /> <strong>Евгени Петров</strong>