Още 48 ч. и може светът да стане по-различен. Това, което ще се случи през следващите два дни, вероятно ще има последствия. За глобалните пазари и, следователно, за нашите пари, съобщава "Канал 3", цитирайки анализи и прогнози на световните информационни агенции. За немската политика, която е възможно да се сблъска с безпрецедентни предизвикателства. Европа може да промени лицето си, а световна държава рискува да банкрутира.
Започва Brexit

За Brexit се говори от юни 2016 г., но в действителност той още не съществува. Има само народна воля, изразена на референдум: британците имат намерение да напуснат Европейския съюз. Официалната заявка за излизане на страната от ЕС, в съответствие с чл. 50, досега не е подадена. Но сега ситуацията става по-сериозна. Процесът започва. Британският парламент прие закон за Brexit, в съответствие с който правителството може да започне излизане от ЕС. Когато кралицата на Великобритания Елизабет II одобри закона, премиерът Тереза Мей може да подаде искане за излизане в Съвета на ЕС. Мнозинството експерти прогнозират, че Мей ще започне официалните преговори за излизане не преди изборите в Холандия, а чак в края на март.
"Сега започва труден етап", каза Джеймс Маккормик от рейтинговата агенция Fitch.

Британците се оказаха в сложна ситуация. "Те не контролират нито предмета на преговори, нито тяхното подреждане". Също така е неизвестно каква сметка ще представи Европа на британците за напускане. Днес вече дълговете станаха проблем за Острова. Правителството и частните домакинства живеят над пределите на възможностите си. Държавният дълг представлява около 90% от производството на икономиката. Частните стопани също имат огромни задължения.

В резултат в текущия баланс на страната се стигна до несъответствие - примерно 5% от производството на икономиката.Необходимо е то да бъде запълнено с помощта на чуждестранен капитал. Ако инвеститорите загубят доверие, възниква опасност от финансова криза както през 70-те години, когато се наложи намеса на Международния валутен фонд. Поради това много ще зависи от това как инвеститорите ще реагират на Brexit. От Deutsche Bank, например, очакват, че след подаването на искане за излизане стойността на лирата стерлинга може да падне с 6%.

Нестабилната Холандия

Гласуването в Холандия е начало на европейската година на избори. Резултатът ще определи тона през близките седмици и месеци. Неотдавна действащия премиер Марк Рюте водеше с малко, но сега десният популист Геерт Вилдерс с неговата Партия на свободата извлича ползи от открития конфликт с Турция.

И дори да победи на изборите, Вилдерс, в крайна сметка, се очаква да не получи мнозинство, но в ЕС се опасяват от ефекта на доминото. Ако популистът получи най-голям брой гласове в страната, която е един от основателите на ЕС, той ще допусне до властта десницата. Тогава идеята за президентство на Марин льо Пен във Франция ще плаши още по-малко.

Политическата ситуация в Холандия е нестабилна и без Вилдерс. Съгласно скорошни допитвания до общественото мнение три водещи партии заедно ще получат едва 40%, а на изборите преди четири години те можеха да разчитат на 60%. Поради това за новото правителство ще са необходими най-малко четири партии. В продължение на много години Холандия беше смятана за гарант на стабилността, но сега всичко се промени. Това показва т. нар. индекс Nexit на аналитичната компания Senjix. Според него проучващите оценяват вероятността за излизане на Холандия от Еврозоната на 3,6%. Това е значително повече от дългогодишните средни показатели, които бяха под 1%.

Проклятието на ФРС

В сряда вечер, в 19 ч. средноевропейско време, Джанет Йелън ще направи нещо, което може да не се хареса на света: ще повиши лихвените проценти. Защото помощен материал за световната икономика - това са евтините пари. Ако най-важната централна банка в света вдигне цената на най-важната валута в света, не са изключени нежелани ефекти.

Финансовите пазари наричат това проклятието на ФРС (Федералната резервна система на САЩ - бел. ред.), имайки предвид, че преди всеки крах на фондовите пазари е имало повишаване на лихвените проценти. 1974, 1987, 2000 и 2008 г. - всеки път, когато ФРС вдига лихвите, рано или късно се стига да интензивна разпродажба. Днес рисковете са особено високи. Преди всичко пазарът на САЩ след финансова криза се сблъсква само с ръст на цените.
Инвеститорите се успокояват с напразни илюзии. Индексът на страха Vix приближава своя дългогодишен минимум. Но това може скоро да доведе до разочарование, особено в случай че централната банка подава сигнал за повече от три последващи повишения тази година.

Това също така може да срине политическите планове на президента Доналд Тръмп, на които в значителна степен се основава борсовият бум. Програмата за стимулиране на икономика от трилиони долари, която трябва да се финансира основно от кредити, може да бъде реализирана само с помощта на евтини пари.

Забрана за дългове на Америка

Всъщност в четвъртък Тръмп повече няма да може да направи дълг и за един цент. В сряда изтича важен срок. След това в сила влиза официалната граница на дълга, която в настоящето представлява над 18 трилиона долара. При това днес дефицитът е почти 20 трилиона долара. Освен това въвеждането на границата на дълга беше отложено през октомври 2015 г. за 15 март 2017 г.

От четвъртък финансовото министерство на САЩ няма да може да продава повече нови облигации, т.е. правителството ще трябва да се справя с пари от текущите доходи. Това не е първият път, когато дълговият праг се повдига не навреме. Границата на дълга и нейното повишаване винаги е политически въпрос. В миналото дори се е налагало правителството да бъде затваряно, тъй като то не е можело да плаща на своите служители.

Макар никога да не се е стигало до това американците да не успеят да платят дълговете си навреме, т.е. да банкрутират. Независимо от тона спорът за границата на дълга през 2011 г. се изостри толкова, че рейтинговата агенция S&P преразгледа висшата оценка за американците. Конгресът повиши границата на дълга през август - два дена преди в министерството на финансите да свършат парите за изпълнение на задълженията.