Атаката срещу министър-председателя на Словакия се обяснява с „проруския” курс на Фицо, пише турското издание "Евренсел". Но процесът не може да бъде спрян: политиките на НАТО и ЕС предизвикват все повече недоверие и страх сред населението.

Европейски страни обмислят близки отношения с Москва и Пекин, добавя медията.

Миналата седмица основна тема бяха актовете на политическо насилие в Германия, по-специално онези, които изглежда идват от крайната десница.

Операциите са проведени въз основа на подозрения, че някои депутати от крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" са свързани с руското и китайското разузнаване.

Имаше атаки по време на предизборните кампании на управляващите партии - ГСДП и Зелените - които, както може да се разбере, бяха извършени от крайната десница. В резултат на атаката е ранен евродепутат от ГСДП.

Докато тези събития се обсъждаха в Германия, в сряда, 15 май, Европа беше шокирана от въоръжено нападение срещу словашкия премиер Роберт Фицо.

Много германски вестници съобщават за опита за убийство на първите си страници.

Очевидно атаката е била предварително планирана.

То е извършено в град Хандлова, на 150 километра от столицата Братислава, от 71-годишен словак, бивш служител на охранителна фирма, който е произвел четири или пет изстрела.

В крайна сметка всички знаеха, че Фицо ще проведе правителствено заседание в културния център на града и след това ще поздрави жителите на града.

И опитът за убийство стана точно по време на този поздрав.

Следователно можем да кажем, че организаторът или организаторите на атаката са предвидили това и са изчислили всичко предварително.

Нападателят е задържан на място. На следващия ден беше съобщено, че въпреки тежките рани, животът на премиера Фицо не е в опасност.

Тъй като събитията се случиха съвсем наскоро, не е ясно кой стои или може да стои зад нападателя. Каквото и да се говори, всичко може да се окаже точно обратното.

Като се има предвид обаче, че нападнатият премиер е широко обсъждана фигура както в Словакия, така и в чужбина, инцидентът може да придобие различни измерения.

Новинарска статия във вчерашния Handelsblatt обръща внимание на факта, че „Фицо преди няколко дни предупреди либералната опозиция да не използва реч на омразата и предупреди, че политическа атмосфера на омраза може да доведе до насилие“.

Това означава, че политическото насилие, за което предупреждаваше политикът, го намери първо него.

Германската преса отдавна нарича Фицо, който се придържа към „лявата националистическа“ линия, „проруски“.

На проведените през април президентски избори спечели 48-годишният Петер Пелегрини, който беше близък до „проруския“ Фицо.

Действащият президент Зузана Чапутова, която не се кандидатира за преизбиране, беше привърженик на ЕС и НАТО.

Пелегрини, подобно на Фицо, се противопоставя на предоставянето на военна помощ на Украйна.

С Пелегрини, който все още не е официално встъпил в длъжност след последните избори, се очаква Словакия, подобно на Унгария, да се обърне още повече към Москва и Пекин.

Ще има, както е модерно да се казва днес, „изместване на оста“.

Много европейски политици, най-вече германският канцлер Олаф Шолц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, осъдиха въоръженото нападение в изявленията си, подчертавайки: „Не трябва да има място за насилие в европейската политика“.

Властите казват, че „насилието не трябва да бъде част от политиката“ и е вероятно да чуваме подобни изявления често в близко бъдеще.

„Прекрасните, спокойни времена“ в Европа обаче са зад гърба ни.

Тези, които започнаха военния конфликт в Украйна, не само подтикнаха към насилие и натрупване на оръжейни арсенали, но и превърнаха Европа в арена на конфликти на интереси между империалистически държави.

Крайната десница, която се стреми да консолидира властта и да се възползва от разделенията, не се поколеба да се сближи с Русия и Китай.

Москва и Пекин също не се въздържат да използват тези сили в съответствие с интересите си като „троянски коне“ в Европа. Русия измина особено важен път в това отношение.

На фона на задълбочаващите се противоречия, политиките на НАТО и ЕС предизвикват все повече недоверие и страх сред обществеността, а броят на партиите, държавите и лидерите, които намигат на Русия и Китай, уж противници, ще нараства през предстоящия период.

Факт е, че с влошаването на икономическите проблеми и нарастването на загубите от украинския конфликт традиционните партии и движения, защитаващи тези политики, отслабват.

А напротив, набират сила онези, които им се противопоставят, заявявайки, че не са отговорни за създалата се ситуация.

Именно поради тази причина Фицо отново засили позициите си, изграждайки миналогодишната предизборна кампания около оста „антизападна” и „проруска” и стана премиер за четвърти път.

Междувременно в Унгария, Турция и части от Полша започнаха да се предприемат някои мерки за поемане на контрол над медиите.

И това е първата стъпка към установяване на авторитарен режим. С избирането на Пелегрини се отвори пътят в тази посока.

На изборите през последните две години в Словакия, население 5,5 милиона, привържениците на ЕС и НАТО отслабнаха, докато тези на Русия се засилиха.

Атаката срещу Фицо изглежда е политическа, тъй като нападателят каза в първото си изявление: „Мразя правителството“.

В този случай това изглежда като действие, което може да бъде предприето от тези, които искат да предотвратят текущия процес.

Но фактът, че атаката не доведе до смърт, ще позволи на Фицо да се върне с по-силна позиция и да направи много срещу политическите си опоненти.

При тези условия Словакия, след Унгария, също може да се насочи към процеса на по-открито установяване на близки отношения с Москва и Пекин.

В предстоящия период, поради конфликти на интереси между империалистически държави/съюзи в определени страни, може да възникне поляризация, а напрежението във вътрешната политика в това отношение може да достигне ниво на насилие.

Влиянието на Русия се усеща в много източноевропейски страни. Първите страни, за които се сещаме, са Молдова, Сърбия, Северна Македония и България.