Случаят „Петрохан“ продължава да разтърсва обществото с нови детайли и тежки въпроси.
Журналистът Валерия Велева коментира публично поведението на родителите на загиналите младежи и институционалната рамка, в която е функционирала т.нар. „Национална агенция за контрол на защитените територии“.
Публикуваме коментара и в Епицентър без редакторска намеса:
Гледам интервюто на майката на 22-годишния разстрелян Николай и не проумявам поведението й - няма мъка, няма сълза, обяснява се на фейсбук постове, разказва за сарми и весели преживявания в хижата ...
Чета обясненията на бащата на разстреляния 15-годишен Алекс - и той сякаш не е от този свят, спокоен, че “синът му е в добри ръце” ...
И двамата са подарили децата си на "ламата" Иво - да ги отглежда, да ги възпитава, да се разпорежда с живота им. А Иво хладнокръвно ги е разстрелял, според МВР и Прокуратурата! Защо?
Две деца, захвърлени от родителите си и убити като кучета от човека, на когото са били поверени! Може би в съня си, в молитвите си …
Аутопсията на 15-годишното дете разкрива, че Калушев е застрелял Алекс в гръб, после гръмнал себе си...
Това е тотална лудост!
Всичко в тази ужасяваща трагедия е толкова заплетено, че здравият разум не може да го побере.
Няма отговор на най-важния въпрос - какъв е бил мотивът да се стигне до този кошмар?
Загиналите рейнджъри не са случайни фигури - те са се ползвали с безупречна репутация, имали са широко обществено-политическо признание и съдействие, радвали са се на подчертано медийно внимание - защо не са дали публичност на застрашеното положение, когато са преценили, че „този свят е един много стабилен сън“ и няма смисъл "да го превръщаш в кошмар"?
Част от тях са разполагали със сериозен арсенал от оръжия, макар формално да са с чисто съдебно минало. Защо им е било нужно това оръжие? За да борят бракониери ли?
Защо, след като правителството на ПП-ДБ спешно ги узаконява, легитимира, финансира през бюджет, фондове и дарения, след като пада от власт, ги зарязва?
Агенцията по вписванията скорострелно регистрира НПО-то с подвеждащо наименование "Национална агенция за контрол на защитените територии", по времето когато Надежда Йорданова е правосъден министър в кабинета на Кирил Петков.
Само месец след регистрацията на НПО-то министърът на екологията по това време Борислав Сандов подписва споразумение с „рейнджърите“ от „Петрохан“.
По същото време Бойко Рашков като министър на вътрешните работи закрива намиращия се наблизо полицейски участък в Годеч и даже съкращава дейността на гранична полиция в региона. Защо?
А кметът на София Васил Терзиев призна, че е бил личен дарител на Националната агенция от „Петрохан“ през първите две години от мандата си.
Всички от кабинета "Петков" сякаш са се надпреварвали да обслужват Калушев и последователите му – мъже, без семейства и без деца. ПП-ДБ са имали тесен контакт с шестимата мъртви мъже, особено докато коалицията е имала свое представителство във властта.
Кому са били нужни тези рейнджъри и за какво?
А после, когат ПП-ДБ се сгромялсват от власт, зарязват и рейнджърите. Защо? Изпълнили ли са някаква мисия, или са се провалили?
Тази комбинация – частна собственост върху ключов обект, паравоенна визия, сериозно оборудване, международни контакти и политическа легитимация чрез подписан договор с държавата – превръща НПО-то в структура, която години наред съществува в сивата зона между гражданска инициатива и частна охранителна формация.
И когато този модел завършва с три трупа в планината, въпросът вече не е само кой е стрелял, а кой е позволил всичко това да съществува толкова дълго?
За период от близо четири години петима министри на околната среда в рамките на седем последователни правителства са били наясно с дейността на „Националната агенция за контрол на защитените територии“ и не са могли да я предотвратят. Пишат се писма, инициират се проверки, правят се формални опити за прекратяване и нито едно правителство не успява реално да спре дейността на организацията. Защо?
Каква е тази институционална немощ, допуснала частна, въоръжена структура да упражнява реален контрол върху защитени държавни територии под прикритието на „кауза“?
Организацията публично твърди, че не е получавала нито лев държавно или публично финансиране и че разполага със „100% частни средства“. В същото време тя разполага с оръжия, моторни шейни, дронове, униформи и сериозна логистика – разходи, които предполагат значителен финансов ресурс. Откъде идват тези средства?
В последните месец-два всички загинали са били отчаяни, оплаквали са се на близките си, че спонсорите им са ги изоставили и че не виждат смисъл да продължават повече с дейността си.
Защо ПП-ДБ първо са ги създалли, а после са ги изоставили, за да стигнат те до фаталния извод, че "смъртта е изход"?
