Няма пречка за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Това каза във вторник върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурността на блока Жозеп Борел, което предизвика възмущението на родни общественици и журналисти, но според Велизар Енчев, не е имало нужната политическа реакция.

Ето какво пише той за Епицентър:

Това смущаващо изявление на Борел, нямащо нищо общо с истинската ситуация с правата на българите в РС Македония, бе последвано от уточнение, което скандализира и звучи така: „...но двустранни въпроси не трябва да бъдат обвързващи и няма да определят процеса по присъединяване“.

Откровението на Борел идва броени дни след резолюцията на германския Бундестаг в подкрепа на Скопие, с която се признава „македонската култура, идентичност и език“ и се отправя косвен упрек към България. Така испанският дипломат, оглавил европейската дипломация с решаващата подкрепа на Берлин, официално минава в лагера на скопските македонисти, които в Брюксел открито лобират срещу позицията на София.

Борел: Скопие влиза в ЕС, без да променя Конституцията, България няма думата

Апропо, българската позиция е позиция на ЕС и на френския президент Макрон, който преди една година убеди десните партии в НС да свалят ветото над Македония. Но след като Германия вече е официален адвокат на македонизма, нека припомним как германското правителствено радио „Дойче веле“ отрази това събитие в българския парламент:

„На 24 юни 2022 г. Народното събрание одобри предложението на френското европредседателство за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това стана по силата на проекторешение, внесено от съпредседателя на "Демократична България" (ДБ) Христо Иванов, в което е записано, че България ще подкрепи която и да е стъпка от процеса на европейската интеграция на РСМ при прецизиране на преговорната рамка така, че да се гарантира вписването на българите в македонската конституция "там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи".

Кой как гласува? След дебат, продължил повече от четири часа, решението бе прието с гласовете на "Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ и ДПС. Мнозинството депутати от БСП се въздържаха, а "Има такъв народ" и "Възраждане" гласуваха против. Българското вето върху началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС бе наложено по време на управлението на ГЕРБ.

В парламентарната комисия по външна политика бяха внесени три конкурентни резолюции. Комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ и ДПС, но одобри проекторешението на "Демократична България", като преди това изслуша и доклад на Министерството на външните работи. В същото време т.нар. френско предложение за компромис между София и Скопие предизвика напрежение в Северна Македония, а премиерът Ковачевски дори го отхвърли.

По време на дебата в пленарна зала привържениците на отмяната на ветото - "Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ и ДПС, повториха, че това е най-доброто предложение, което България би могла да получи - и подчертаха, че европейското бъдеще на страните от Западните Балкани трябва да бъде приоритет за България.

А съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов заяви: "България не вдига ветото, а подсилва силата му. Оттук нататък във всеки един момент, в който Северна Македония не изпълнява своите задължения, силата на тези изисквания ще се налага от цялото европейско семейство, не само от България. Ако не променят конституцията си, няма да видят преговори. Това еднозначно се разбира от френското предложение"…

След изявлението на Борел от 26 юни 2023 г. Христо Иванов не трябва ли да се покая за своята позиция от 24 юни 2022 година? А и не само той.

Преди година десните партии в парламента вкупом съгрешиха и в името на евроатлантическите ценности предадоха българската кауза във Вардарска Македония. С което показаха на дело, че родната десница е готова на всякаква търговия с националните интереси, ако такава е волята на задграничните й началници в Брюксел и Вашингтон.

Все пак е странно, че 24 часа след антибългарската позиция на Жозеп Борел нямаме реакция нито от лидерите на ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС, нито от партийните им централи. Което е разбираемо. Само не е ясно дали мълчат заради гузна съвест или защото се страхуват да възразят на Борел?

Логиката на десния страх е една: защитят ли българския интерес в спора със Скопие, ще бъдат обвинени в най-тежкия грях на нашето време – че обслужват интересите на Путин на Балканите…

Звучи наивно, даже примитивно. Но по „македонския въпрос“ българските десни днес изобщо не се различават от българските комунисти от 1947 година, когато по заповед на Москва започнаха македонизацията на Пиринския край.

Но да отминем болната съвест и десните страхове и разлистим документите на Европейския съюз и най-вече Копенхагенските критерии от 1993 г. и Договора от Амстердам от 1997 г. И ще се убедим, че Жозеп Борел всъщност погазва европейското законодателство.

В т.нар. Копенхагенски критерии четем, че първото условие пред една страна, кандидатстваща за членство в ЕС е „стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата“.

В този момент човешките права на българите в РС Македония не само се погазват, но българите там са подложени на системен физически терор, което се признава дори от европейски чиновници. Що се отнася до изискването за закрила на малцинствата, тази „закрила“ в Северна Македония се видя при закриването на двата български културни центъра в Битоля и Охрид.

Ако Копенхагенските критерии императивно налагат изискванията към кандидатстващите за еврочленство, Договорът от Амстердам „вдига летвата“, въвеждайки „нови сфери на обединен суверенитет, включващи повече от гражданските права“.

В този документ процедурата за съвместно вземане на решения се разширява и обхваща 15 юридически области. В член 12 от Договора от Амстердам се въвежда „забраната на дискриминация“, а в член 18 – „свободното движение на гражданите на ЕС“.

Дискриминацията към българите в РС Македония е видима за света, след като македонският парламент отказва да впише българите в македонската конституция и така не изпълнява европейското условие за стартиране на преговорите за еврочленство.

Що се отнася до свободното движение на гражданите на ЕС, нека не забравяме: през май т.г. македонското правителство призна за съществуване на „черни списъци“ с имена на български граждани, нямащи правото да влизат на територията на РС Македония.

И по какво логика Борел смята, че двустранните въпроси не трябва да бъдат обвързващи и не могат да определят процеса по присъединяване към ЕС, след като на 21 юни 2021 г. имахте този прецедент: Гърция замрази три меморандума от Преспанския договор /2017/ със Скопие. Острата гръцка реакция дойде, след като македонската страна спря да изпълнява поети задължения по договора от Преспа.

Впрочем тогава ставаше дума за гръцко-македонски разногласия за … „македонския език и единтичността“. Каквито разногласия има и в момента между София и Скопие.

През 2021 г. Жозеп Борел не възрази срещу гръцката реакция и не си позволи да упреква Атина, че блокира европейската интеграция на Скопие. Защото Копенхагенските критерии и Договорът от Амстердам дават право на Гърция да поставя условия на РС Македония, а не обратното.

През 2023 г. обаче дипломат №1 на ЕС прави точно обратното - погазва договорите от Копенхаген и Амстердам, фаворизира РС Македония и дискриминира България, отказвайки да я третира като пълноправен член на Съюза.

Какъв трябва да е незабавният демарш на българската дипломация пред Жозеп Борел? – МВнР трябва да реагира, както действа Гърция в подобни ситуации. Нито повече, нито по-малко!

Но могат ли днешните ни управници да реагират адекватно пред Брюксел, след като това са същите хора, които преди година капитулираха пред Скопие?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук