Най-лошото външнополитическо решение на Съединените щати от последното поколение - а може би и по-отдавна – е „войната за избор“, която те започнаха в Ирак през 2003 г. с обявена цел за премахване на оръжията за масово унищожение, което всъщност не съществуваше.

Разбирането на нелогичността на това катастрофално решение никога не е било по-уместно, защото днес се използва за оправдаване на по същия начин заблудена политика на САЩ, пише "Поглед инфо".

Решението да се нахлуе в Ирак последва липсата на логика на тогавашния вицепрезидент на САЩ Ричард Чейни, който заяви, че дори и рискът от попадане на оръжия за масово поразяване в ръцете на терористите да е малък - да речем, 1% - трябва да се действа така, сякаш този сценарий със сигурност ще се случи.

Подобно разсъждение гарантирано води до грешни решения. И все пак САЩ и някои от техните съюзници сега използват доктрината Чейни, за да атакуват китайската технология.

Правителството на САЩ твърди, че тъй като не можем да знаем дали китайските технологии са безопасни, трябва да действаме така, сякаш те със сигурност са опасни и трябва да бъдат забранени.

Правилното вземане на решение прилага оценки на вероятността за алтернативни действия.

Преди поколение създателите на политики в САЩ трябваше да обмислят не само предполагаемия 1% риск от попадане на ОМП в ръцете на терористите, но и 99% риск от война, базирана на дефектни възприятия.

Като се съсредоточи само върху риска от 1%, Чейни (и много други) отвлякоха вниманието на обществеността от много по-голямата вероятност, че войната в Ирак няма оправдание и че тя ще дестабилизира сериозно Близкия изток и глобалната политика.

Проблемът с Доктрината на Чейни е не само в това, че тя диктува предприемането на действия, предхождащи малки рискове, без да се имат предвид потенциално много високите разходи. Политиците се изкушават да разпалват страховете си с користни цели.

Именно това правят отново американските лидери: създават паника заради китайските технологични компании чрез повишаване и преувеличаване на малките рискове.

Най-уместният случай (но не и единственият) е атаката на правителството на САЩ срещу компанията за безжични широколентови услуги „Хуавей“.

САЩ затварят пазарите си за компанията и се опитват да закрият бизнеса ѝ по целия свят. Както и в Ирак, САЩ могат в края на краищата да създадат геополитическа катастрофа.

Следя технологичния напредък на „Хуавей“ и работя в развиващите се страни, тъй като считам, че 5G и другите цифрови технологии предлагат огромен тласък за прекратяване на бедността и други проблеми.

По подобен начин съм взаимодействал с други телекомуникационни компании и насърчих индустрията да засили действията си в насоката. Когато написах кратък предговор за доклад на „Хуавей“ по темата и бях критикуван от враговете на Китай, помолих висшите служители на индустрията и правителството за доказателства за вредни дейности от „Хуавей“.

Неведнъж чувах, че „Хуавей“ се държи не по-различно от доверените лидери в индустрията.

Въпреки това американското правителство твърди, че 5G оборудването на „Хуавей“ може да подкопае глобалната сигурност.

Според американските служители „задната врата“ в софтуера или хардуера на „Хуавей“ може да даде възможност на китайското правителство да участва в надзора по целия свят.

В крайна сметка, отбелязват американските служители, китайските закони изискват китайските компании да си сътрудничат с правителството за целите на националната сигурност.

Сега фактите са следните. 5G оборудването на „Хуавей“ е с ниска цена и високо качество, в момента изпреварва много конкуренти и вече излиза от цеховете.

Високата му ефективност е резултат от години на значителни разходи за научноизследователска и развойна дейност, мащабни икономии и обучение чрез използването му на китайски цифров пазар.

Като се има предвид важността на технологията за тяхното устойчиво развитие, икономиките с ниски доходи по света би било глупаво да отхвърлят ранно внедряване на 5G.

Въпреки това, въпреки че не предоставят доказателства за „вратички за достъп“, САЩ казват на света да стои далеч от „Хуавей“. Претенциите на САЩ са общи приказки. Както федералният комисар по съобщенията на САЩ заяви:

„Страната, която притежава 5G, ще притежава иновации и ще определи стандартите за останалия свят и в момента тази страна вероятно не е САЩ.“

Други страни, най-вече Обединеното кралство , не намериха „задни вратички“ в хардуера и софтуера на „Хуавей“. Дори ако на заден план бяха открити по-късно, в този момент те почти сигурно могат да бъдат затворени.

Дебатът за „Хуавей“ бушува в Германия, където правителството на САЩ заплашва да ограничи сътрудничеството в разузнаването, освен ако властите изключат 5G технологията на „Хуавей“.

Може би в резултат на натиска на САЩ, ръководителят на разузнаването на Германия наскоро отправи искане, равностойно на доктрината Чейни: „Инфраструктурата не е подходяща зона за организация, на която не може да се вярва напълно.“ Той не представи доказателства за конкретни злодеяния.

За разлика от това канцлерът Ангела Меркел се бори зад кулисите, за да остави пазара отворен за „Хуавей“.

По ирония на съдбата, макар и предвидимо, оплакванията на САЩ отчасти отразяват собствените дейности на Америка за наблюдение у нас и в чужбина.

Китайското оборудване може да затрудни тайното наблюдение от американското правителство. Но неоправданото наблюдение от страна на всяко правителство трябва да бъде прекратено.

Независимият мониторинг на Организацията на обединените нации за ограничаване на подобни дейности следва да стане част от глобалната телекомуникационна система. Накратко, трябва да избираме дипломация и институционални гаранции, а не технологична война.

Заплахата от исканията на САЩ за блокиране на „Хуавей“ засяга повече от ранното внедряване на 5G мрежата. Рисковете за системата, базирана на правила, са дълбоки.

Сега, след като САЩ вече не са безспорен световен лидер в областта на технологиите, американският президент Доналд Тръмп и неговите съветници не искат да се състезават в система, базирана на правила.

Тяхната цел е да ограничат технологичния възход на Китай. Техният едновременен опит да неутрализира Световната търговска организация чрез деактивиране на нейната система за уреждане на спорове показва същото пренебрежение към глобалните правила.

Ако администрацията на Тръмп „успее“ да раздели света на отделни технологични лагери, рисковете от бъдещи конфликти ще се увеличат.

САЩ подкрепят откритата търговия след Втората световна война не само за повишаване на световната ефективност и разширяване на пазарите за американска технология, но и за обръщане на краха на международната търговия през 30-те години.

Този колапс произтича отчасти от протекционистките тарифи, наложени от САЩ съгласно Закона „Смут-Хюи“ от 1930 г., който ускори Великата депресия, на свой ред допринесе за възхода на Хитлер и в крайна сметка за избухването на Втората световна война.

В международните отношения не по-малко, отколкото в други области, разпалването на страхове и въздействието върху тях, а не върху доказателствата, е пътят към разрухата.

Нека се придържаме към рационалността, доказателствата и правилата като най-сигурния начин на действие.

И нека да създадем независимо наблюдение, за да ограничим заплахата на която и да е държава, използваща глобални мрежи за наблюдение или кибервоенна война на други. По този начин светът може да се заеме с неотложната задача да използва напредналите цифрови технологии за глобалното благо.

Превод: В.Сергеев