Някой трябва непременно да се обади в Харвардския факултет по бизнесадминистрация. Не в Канада, за да пита досадни подробности за гражданството на Кирил Петков, а в САЩ! Да попита по какви науки по-точно се е дипломирал бившият служебен министър на икономиката. Защото с интервюто си днес той съсипа имиджа на Бръшляновата лига.

Това написа днес в профила си във Фейсбук журналистката Юлиана Методиева.

Казано накратко, Кирил Петков развя в българското политическо пространство първокачествена политико-икономическа еклектика. На народен език, тази еклектика се казва „манджа с грозде“.

Какво означава "няма ляво - няма дясно", сервирана като златната акция от лидера на Партията на промяната! И какво означава, че  тази партия направи съюз с пъпчивите младоци в политиката ВОЛТ и СЕК?

През 2004 анализатори пишеха как в България определения като центристка партия или центристка политика звучат все така престижно, както през 2001.

Тогава мошеничеството на мадридския ни сънародник завладя умовете, види се, задълго. Ясна дефиниция за "център" нямаше, но някак си се подразбираше, че става дума за нещо, изчистено от крайности, нещо спокойно, умерено, дори способно да възприеме всяко разумно предложение от левия и десния полюс.

Мнозинството напълно забрави, че и в политиката, както в природата, действат известни закони.

НДСВ като същински фокусник се стараеше да пробута на обществото, че може да се прилагат десни политически решения в някои сектори на финансите и икономиката например, едновременно с типично лявата, разширена държавна намеса в областта на заетостта!

Който не знае историята от 2001-2004-та, моля да я прочете и да не се бута в кандидат-депутатските листи! Защото центристката манджа на Симеон Сакскобургготски остави с пръст в уста доста хора.

Историята на българския преход не се изучава в Харвард, което залага капан за дипломираните им експерти. В посткомунистическата страна The Big Picture включва огромна част от обществото, което все така протяга ръка към държавата.

Сериозен процент продължава още от 1990 година да гласува за БСП, за да сложи динена кора на неолибералния модел, пазарната икономика и други вносни продукти от САЩ и Европа.

Не случайно в 46-ото НС се наддумваха колко да увеличат пенсиите, а в резултат бюджетът се продъни. Щастието е всеобщо у нас, когато държавата дава.

Това е положението. Освен ако Партията на промяната не се окаже аватар на БСП, а центризмът на бившите министри не е просто една преекспонирана метафора, поредна политическа дъвка.

Вторият момент от визиите на Петков/Василев е още по-смущаващо объркан, еклектичен, безпринципен. С Демократична България нямало да правят общи кандидат-депутатски листи, но с ВОЛТ и СЕК може!

По причини известни само(?) на тях двамата, на гласоподавателите им се предлагат съвършено неадекватни мандатоносители.

Особено СЕК, чието „портфолио“ изпуска зловонния си дъх тяхното съдружие с Обединените патриоти. Изборът на СЕК е  подобен на една друга „демократическа“ хитрина.

Паметливи веднага припомниха как Иван Костов и ДСБ направиха политически джойнт венчър с фашистките остатъци от царска България в лицето на Демократичен форум.

Както се казва,  ДСБ след това цъфна, та върза! Дявол знае какво са намислили лъчезарните господа от първия служебен кабинет на Румен Радев. Със сигурност тяхната мантра, че ще отворят ветрилото към „най-лявото и най-дясното", издайнически сочи липсата на историческа памет.

Демократична България е перспектива за достатъчно много хора, за да се опитат да я прескочат бившите министри от служебния кабинет на Румен Радев. А и… някак не е честно. Не че етическите категории се изучават в Харвард.