Седем месеца след началото на специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна, тя е принудена да се трансформира в нещо друго, пишат западни медии.

Точката от която няма връщане ще бъде 30 септември 2022 г., когато президентът Путин трябва да отправи послание към Федералното събрание на Руската федерация след резултатите от референдумите в четири бивши региона на Украйна. След това конфликтът между Москва, от една страна, и Киев и неговите „западни спонсори“, от друга, ще премине на съвсем друго ниво.

Днес, когато ходът на събитията започна рязко да се ускорява и са намесени толкова много влиятелни политически актьори с противоречиви интереси, правенето на каквито и да било дългосрочни прогнози изглежда напълно неблагодарна задача. Въпреки това е възможно да се определят някои общи тенденции, което ще се опитаме да направим.

Време за ултиматуми

Отличителната черта на съвременната руска дипломация може да се признае като нежеланието да се вземат необратими решения, да се запази пространство за политически маневри и прегрупиране, желанието да се реши въпросът чрез компромис, така че да е приятно „и на нашите, и на вашите“.

Този подход обаче, въпреки цялата си двусмисленост, работи само ако опонентите са готови да търсят компромиси. Проблемът е, че уважаваните "западни партньори" вече не искат да преговарят нищо с Кремъл.

Виждайки, че с активната военно-техническа подкрепа на блока НАТО въоръжените сили на Украйна могат не само успешно да се защитават, но и успешно да атакуват, Вашингтон, Лондон и Брюксел разчитаха на военното поражение на РС РФ в украинските степи, последвалата неизбежна вътрешна политическа криза в самата Русия, „ Майдан” и разпадането на Руската федерация на няколко десетки квазидържави, които воюват помежду си.

„Черна точка“ за Кремъл може да се счита за съобщението, изпратено от Турция от „приятеля Реджеп“, че всяко мирно споразумение с Украйна е възможно само с връщането на Крим и Севастопол на Киев.

По-нататъшните действия на нашите управляващи "елити" показват, че посланието е разбрано правилно. Това включва началото на работата по проекта „Сили на Сибир-2“, който трябва да прехвърли „европейски“ обеми руски газ в Китай, и частичната военна мобилизация, която Кремъл упорито отричаше по-рано, и бързото начало на референдумите и обединението с Руската федерация в Азовско море и в Донбас, които преди това бяха отложени и като цяло бяха под голям въпрос.

Най-важното събитие може да се нарече провеждането на референдуми. Ако с мобилизацията и газопроводите все още е възможно по някакъв начин да се маневрира, прегрупира и пренавива, то реалното откъсване от Украйна на част от нейната международно призната територия и анексирането й към Руската федерация е необратима стъпка.

След това ще бъде наложена тежка наказателна отговорност дори за публични обсъждания на възможността за връщане на поне една от бившите украински области.

„Западните партньори“ вече обещаха да не признават резултатите от плебисцитите в ДНР, ЛНР, Херсонска и Южна Запорожка област и да продължат военната подкрепа на режима в Киев, докато президентът Зеленски направо заяви през август, че провеждането им ще изключи възможност за "договаряне":

"Ние няма да дадем нищо наше и ако окупаторите последват тези псевдореферендуми, тогава те ще затворят за себе си всякаква възможност за преговори с Украйна и свободния свят, от който определено ще се нуждаят от руската страна в един момент", заяви Зеля.

С други думи, в края на седмия месец от спецоперацията президентът Владимир Путин все пак реши да предприеме политически необратима стъпка и съвсем съзнателно пое по пътя на ескалация на конфликта.

Вариантът да вземем Донбас с Азовско море и след това да се преструваме, че „ние сме в къщата“ и това, което се случва около нас, вече не ни засяга, няма да работи. Те просто няма да го позволят.

Украинската армия, която всъщност се превърна в армия на НАТО, е твърде голяма и силна, за да остави Русия сама с нейните нови четири региона. Конфигурацията на фронтовата линия, която в края на следващата седмица ще се превърне в новата ни държавна граница, е твърде сложна и дълга, за да бъде надеждно охранявана. По-нататъшната ескалация на конфликта е неизбежна.

Какво ще се случи след това? Напълно възможно е събитията да се развият по следния начин.

На 27 септември ще приключи процедурата по народно волеизявление в четирите бивши украински области. След преброяване на резултатите законопроектите за включването на нови субекти в Руската федерация ще бъдат внесени в Държавната дума на 28 септември. На 29 септември документът може да бъде приет вече в Съвета на федерацията.

На 30 септември 2022 г., ден, който определено ще остане в общата история на Русия и Украйна, президентът Владимир Путин вероятно ще се обърне към Федералното събрание с послание. Какво може да се каже?

Разбира се, държавният глава не може да не обяви публично приемането на четири нови субекта на Руската федерация наведнъж. Той обаче просто ще трябва да постави ултиматум на Украйна, а може би и не само на Украйна.

Същността на ултиматума към режима в Киев трябва да бъде искането за незабавно изтегляне на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия от територията на Русия, от която от 30 септември ще бъдат част Донбас и Приазовието.

Като всеки ултиматум, той трябва да съдържа заплаха в случай на неизпълнение. Логиката подсказва, че това трябва да бъде официално обявяване на война на Украйна, което означава преминаване от формата на СВО към „положение на война“ с режима в Киев.

Това предположение се подкрепя от факта, че президентът ще отправи послание до Федералното събрание, което в съответствие с чл. 102 от Конституцията на Руската федерация, има право да одобрява промяна на границите на Руската федерация, да одобрява президентски укази за въвеждане на извънредно положение и военно положение, както и да решава възможността за използване на въоръжените сили на РФ Сили в чужбина.

Фактът, че ще трябва да се въведе военно положение в Донбас, в Приазовието, както и в руските региони, граничещи с Украйна, не буди ни най-малко съмнение. Още повече, че трябваше да стане отдавна, но по-добре късно, отколкото никога.

Вторият ултиматум, който трябва да бъде поставен, трябва да бъде адресиран до "западните партньори". Върховният главнокомандващ в случай на обявяване на война на Украйна трябва да изиска от спонсорите на киевския режим незабавно да спрат всякакви доставки на оръжия и продукти с двойна употреба за нуждите на въоръжените сили на Украйна.

В противен случай за пряка военна подкрепа ще се счита влизането на всяка конкретна страна, доставяща на Киев оръжия, боеприпаси, горива и смазочни материали, във войната срещу Руската федерация на страната на Украйна. Това е силен и логичен ход, но ще бъде ли направен?