"Защо американците мразят Путин? Тъкър Карлсън мисли, че знае. Ето какво казва той:  „... Демократите във Вашингтон ви казват, че е ваш патриотичен дълг да мразите Владимир Путин. Това не е предложение. Това е задължение. Всичко по-малко от омраза към Путин е предателство", пише американското издание unz.com, цитиранo от Гласове.

Много американци са се подчинили на тази директива. Сега те послушно мразят Владимир Путин. Може би вие сте един от тях. Ненавистта към Путин се превърна в централна цел на външната политика на Америка. Това е основното, за което говорим. Сега цели кабелни канали са посветени на него. Много скоро тази омраза към Владимир Путин може да доведе САЩ до конфликт в Източна Европа. 

Преди това да се случи, може би си струва да се запитате: За какво всъщност става въпрос? Защо толкова мразя Путин? Путин някога наричал ли ме е расист? Заплашвал ли е, че ще ме уволни, защото не съм съгласен с него? Изнесъл ли е всяко работно място на средната класа от моя град в Русия? Дали той създаде световна пандемия, която съсипа бизнеса ми и ме държеше на закрито две години? Той ли учи децата ми да прегръщат расовата дискриминация? Произвежда ли фентанил?“ (Тъкър Карлсън, „Американците са обучени да мразят Путин и ще страдат заради това“, Fox News) 

Прав ли е Карлсън, мразят ли американците Путин, само защото медиите и политическата класа във Вашингтон са им казали да го правят? 

И да и не. Да, медиите и политиците изиграха голяма роля в демонизирането на Путин. Но не, те не са основните двигатели на тази клеветническа кампания. Това наименование принадлежи на плутократите зад кулисите, които използват медиите, за да атакуват Путин, за да промотират своя собствена глобалистка програма. Това е, което наистина се случва е - новините се оформят, за да прокарват интересите на елитите. 

В края на краищата, какво всъщност знаят американците за Путин? Слушали ли са някога неговите речи или чели ли са изявленията му след срещи с други световни лидери? Включвали ли са се някога в неговите маратонски 4-часови сесии с въпроси и отговори „питайте каквото и да било“? Чели ли са някога негови интервюта, в които той говори откровено по критични политически въпроси, култура или религия? 

Яков Кедми: САЩ решиха, че могат да се държат с руснаците като с туземци, но подцениха Путин

Не разбира се, че не. Всичко, което американците знаят за Путин, го четат в медиите. И това е проблемът, защото медиите презират Путин. И те го презират по същата причина, поради която презират Тръмп, защото богатите собственици на медиите го виждат като заплаха за тяхната политическа програма.

Това е цялата сделка накратко. Путин не е мразен, защото е „главорез от КГБ“ или „нов Хитлер“; това са просто безсмислици за връзки с обществеността. Той е мразен, защото е пречка пред глобалистите да постигнат своите геополитически цели. Това е мотивът, който движи тази клеветническа кампания. Путин ги блокира в Чечня, Южна Осетия, Сирия и сега Украйна. 

Той провали големия им план за „насочване към Азия“ и за обкръжаване на Китай с американски военни бази. Той беше трън в очите им през по-голямата част от две десетилетия и предотврати лудия им план да смажат възникващите центрове на власт и да управляват света през следващия век. Ето защо го мразят и затова използват медиите си, за да накарат и вас да го мразите.Вижте тази диаграма от скорошен доклад на Pew Research: 

Линейна графика, показваща, че рекордно висок дял от американците казват, че нямат доверие в Путин 

Pew Research: „Руският президент Владимир Путин получава мрачни оценки, като само 6% от пълнолетните американци изразяват доверие в него след решението му да нахлуе в Украйна – най-ниско ниво за всички времена в проучванията отпреди почти две десетилетия.

По-голямата част от американците (92%) имат малко или никакво доверие в начина, по който Путин се справя със световните дела, включително 77%, които нямат никакво доверие. ( “Zelenskyy inspires widespread confidence from U.S. public as views of Putin hit new low”, Pew Research Center – Зеленски получава широко доверие от американската общественост, докато гледната точка на Путин бележит нов спад)"

Изненадани ли сте? Вероятно не, в крайна сметка проучването на Pew само потвърждава това, което вече знаем, че Путин е широко хулен в САЩ и на Запад. Но това, което докладът пропуска да спомене, е степента, до която Путин се възхищава в Русия и останалия свят. Вижте това: 

„Според Statista Путин има много благоприятен рейтинг на одобрение сред руснаците, средно между 84% през август 2022 г. и 79% одобрение от руски граждани и граждани с двойно гражданство, притежаващи както руски, така и американски паспорти, въпреки руската инвазия в Украйна.“ (Уикипедия) 

84% са в секцията одобрение! Никой друг лидер в света днес не може да претендира за 84% обществено одобрение. И което е по-невероятно е, че - след 20 години на власт - огромното мнозинство от руснаците все още го подкрепят. Как става това? Как един скромен, самообезличаващ се се бюрократ става руският лидер ползващ се с най-голямо възхищение и популярност на всички времена? 

Ето още от същата статия:                                                                                                                                                                    

Наблюдателите виждат високото одобрение на Путин като следствие от значителните подобрения в жизнения стандарт и повторното утвърждаване на Русия на световната сцена, което се случи по време на неговия мандат... 

Съвместно проучване на Световното обществено мнение в САЩ и Център Левада в Русия около юни-юли 2006 г. заявява, че „нито руската, нито американската общественост са убедени, че Русия се е насочила в антидемократична посока“ и „руснаците като цяло подкрепят концентрацията на политическа власт в Путин и силно подкрепят повторното национализиране на петролната и газовата индустрия на Русия.“ Руснаците като цяло подкрепят политическия курс на Путин и неговия екип. 

Проучване от 2005 г. показа, че три пъти повече руснаци смятат, че страната е „по-демократична“ при Путин, отколкото през годините на Елцин или Горбачов, и същият процент смята, че човешките права са по-добри при Путин, отколкото при Елцин. (Уикипедия) 

Така че, според руския народ, Путин до голяма степен е отговорен за икономическия просперитет на Русия, по-високия жизнен стандарт, споделянето на приходите от петрол, по-доброто състояние на човешките права и по-силната демокрация. Те също така подкрепят с огромно мнозинство военната операция на Путин в Украйна. (87%).

И така, как да обясним огромното несъответствие между мнението на руския народ за Путин (над 80% одобрение) и това на американския народ? (92% му имат малко или никакво доверие) Или руснаците са изключително малоумни и лековерни, или американците са най-слабоумните овце с промит мозък на земята? Кое от двете? 

В продължение на около 17 години медиите бълват същите клеветнически измислици (насочени към Путин), на които се спряха през 2005 и 2006 г. Знаехте ли това? Знаете ли, че – по едно време – западните елити и техните медии всъщност харесваха Путин и го смятаха за лидер, „с когото могат да работят“?

С други думи, те смятаха, че Путин ще бъде поредната отстъпчива марионетка като вечно пияния Елцин, който тласна страната към „шокова терапия“ и позволи на западните икономисти да разиграят най-ценните национални активи, индустрии и ресурси на кръвосмучещите олигарси, които ги купиха за грошове спрямо долара.

Това е, на което се надяваха – на още един безгръбначен мазник, който да е готов да продаде страната си, за да се угоди на чичо Сам. Вместо това те получиха Путин; благочестив християнин, непоколебим консерватор и свиреп руски патриот.

Разбирате ли защо го намразиха? 

И понеже го мразеха, те наредиха на своите медии да накарат и вас да го мразите; точно както направиха със Саддам, и Кадафи, и Ким Йон Ун, и всеки, който се изпречи на пътя им. Вече всички знаем упражнението и как то винаги започва с убийствено обезличаване; необходимата клеветническа кампания, която има за цел да убеди обществеността да мрази враговете на елитите. 

Но ето нещо, което вероятно не сте знаели. Вероятно не сте знаели, че демонизирането на Путин може да бъде проследено до точно време и място. 

Вярно е. Преди години го разгледах и ето какво открих: 

Бившият сенатор Джон Едуардс и конгресменът Джак Кемп бяха назначени да ръководят работната група на Съвета за международни отношения (CFR), за да определят дали „стратегическо партньорство“ с Русия все още е възможно в светлината на политиките, които Путин е предприел и които противоречат на по-широките геополитически цели на Вашингтон. Когато Кемп и Едуардс се върнаха от Москва, те публикуваха статия, озаглавена „Грешната посока на Русия“ (март 2006 г.)

Авторите решават, че „стратегическо партньорство“ с Русия вече не е възможно, тъй като правителството при Путин става все по-„авторитарно“ и руското общество става все по-малко „отворено и плуралистично“. Иронията на тези наблюдения не беше пропусната от анализаторите, които разбраха, че САЩ няма проблем да скочат в леглото с най-авторитарните страни в света, включително Саудитска Арабия, която извърши масовата екзекуция на 81 мъже само за един уикенд (през 2022 г.) Това е впечатляващо постижение дори за саудитските стандарти. Трябва също така да отбележим, че всичките 81 мъже бяха обезглавени, което допълнително подчертава варварството на лидерите, които Вашингтон смята за свои най-добри приятели. 

Това, което изтъкваме, е, че „омразата към Путин“ и обезличаването му могат да бъдат проследени до определено време и място, когато външнополитическите елити на САЩ са решили, че Путин няма да бъде „отговорната заинтересована страна“, на която са се надявали. Той нямаше да тракне с токове и да се строи като много от другите съюзници. Всъщност Путин показа готовността си да извърши това, което глобалистите смятат за единственото непростимо престъпление – тоест, той постави националните интереси на собствената си страна над тези на международната банкова кабала. Това, разбира се, е най-голямото „не-не“ от всички. Ето кратка част от „Грешната посока на Русия“: 

Петнадесет години след разпадането на Съветския съюз, „отношенията между САЩ и Русия очевидно се насочват в грешна посока“, констатира независима работна група за политиката на САЩ спрямо Русия, спонсорирана от Съвета за международни отношения. „Спорът измества консенсуса. Самата идея за „стратегическо партньорство“ вече не изглежда реалисчна, се заключава в статията... 

…когато президентът Буш превръща демокрацията в цел на американската външна политика, политическата система на Русия става все по-авторитарна, твърди оперативната група. „Политическият баланс от последните пет години е изключително негативен... 

„Сътрудничеството между САЩ и Русия може да помогне на Съединените щати да се справят с някои от най-трудните проблеми, пред които сме изправени“, каза Едуардс. „И все пак, за съжаление, сътрудничеството се превръща в изключение, а не в норма. Този доклад е сигнал за събуждане, че трябва да върнем отношенията между САЩ и Русия в правилния път, за да посрещнем предизвикателствата, пред които са изправени и двете ни страни. 

В съответствие с това, докладът твърди: „Въпреки че президентът Путин ръководи връщането назад на руската демокрация, Съединените щати трябва да работят с него, за да попречат на Иран да се сдобие с ядрени оръжия и да попречат на терористите да атакуват нито неговата страна, нито нашата. 

„От края на Студената война последователните американски администрации се стремят да създадат отношения с Русия, които наричат ​​„партньорство“. Това е правилната дългосрочна цел, но за съжаление не е реалистична перспектива за отношенията между САЩ и Русия през следващите няколко години“, се казва в доклада. 

В краткосрочен план Съединените щати трябва да видят Русия такава, каквато е сега. „Истинският въпрос, пред който са изправени Съединените щати в този период, не е как да накараме партньорството с Русия да работи, а как да накараме селективно сътрудничество – и в някои случаи селективно противопоставяне – да служи на важни международни цели“, заключава докладът. („Грешната посока на Русия“, Съвет за международни отношения)

 Докладът посочва точното време, когато западните елити се отказаха от Путин и (в общи линии) го хвърлиха под автобуса. И причината, поради която се отказаха от него, е, че видяха, че той е истински руски патриот. Патриотизмът е смъртният враг на глобализма, защото патриотите не могат да бъдат „преобърнати“ и елитите го знаят. Те знаят, че не можеш да промениш коренно човек, който обича страната си. Тези мъже не се „продават“ и са неподкупни. Всеки, който поставя държавата над дневния ред на глобалистите – включително MAGA американците – е смъртен враг на глобалистите. И ето защо елитите винаги привличат пикантни мъжлета като Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон, за да изпълняват техните поръчки, защото работата изисква слаби, безпринципни мъже, които са готови да се унижат, за да служат на своите господари. 

Но какво по-специално е убедило елитите, че Путин е загубена кауза, която винаги ще бъде заплаха за техния дневен ред? 

За щастие знаем отговора на този въпрос, защото авторите изброиха възраженията си под четири основни заглавия. Ето ги и тях: 

1. Де-демократизация: Докладът установява, че руските политически институции стават „корумпирани и крехки“. В резултат на това „капацитетът на Русия да отговори на опасенията за сигурността от фундаментално значение за Съединените щати и техните съюзници е намален. И много видове сътрудничество – от осигуряване на ядрени материали до споделяне на разузнавателна информация – са подкопани.“ (Моят коментар – С други думи, Путин не желаеше да наложи допълнителни санкции на Иран, нямаше да подкрепи независимостта на Косово (която така и не получи одобрението на ООН) и отказа да подкрепи войната в Ирак. В крайна сметка: Той отказа да се съгласи с геноцидните войни на Вашингтон и произволно преразпределяне на Близкия изток. Ето защо той беше наречен "ненадежден съюзник".) 

2. Енергийни доставки: „Русия използва износа на енергия като външнополитическо оръжие: намесвайки се в политиката на Украйна, оказвайки натиск върху нейните външнополитически избори и ограничавайки доставките за останалата част от Европа. 

Повторното потвърждаване на правителствения контрол над руския енергиен сектор увеличава риска това оръжие да бъде използвано отново.“ (Моят коментар – Това е вярно, Путин завзе контрола върху най-големия публичен актив на Русия – петрола – и го използва, за да повиши жизнения стандарт навсякъде.

Приватизацията е Светият Граал на западния капитализъм, така че, естествено, Путин беше осъден за погрешно поведение. Той също така беше обвинен за „ограничаване на доставките за останалата част от Европа", което също е вярно. Той прекъсна доставките на газ за Украйна, след като Украйна многократно изсмуква газ от тръбопроводите и отказва да плати за газа, който вече е консумирала. Авторите изглежда мислят че Русия трябва да раздава своя газ безплатно, но капиталистическите икономики не работят така.) 

3. Войната срещу тероризма: Оперативната група намира „привидното руско усилие да ограничи военния достъп на САЩ и НАТО до базите в Централна Азия“ като знак, че Русия се оттегля от идеята - „успехът в Афганистан служи на общ интерес“. (Моят коментар – Путин беше изключително сговорчив, като позволи на американските войски и оръжия да преминат през Русия на път за Афганистан. Това, на което той се противопостави, бяха цветните революции, подкрепяни от ЦРУ, които Вашингтон подкрепяше в Централна Азия, за да установят свои собствени марионетни правителства, които бяха открито враждебни към Русия.Той също се противопостави на скритата подкрепа на Вашингтон. Това неразумно ли беше?

1. Русия е домакин на Г-8: „Страна, която в рамките на една година е подкрепила масовата измама на изборите в най-големия си европейски съсед и след това я е наказала за неправилно гласуване, като е спряла доставките на газ, трябва да бъде поне неофициална пробация на среща на световните индустриални демокрации.“

Моят коментар – Русия следва стриктна политика на ненамеса във вътрешните работи на други държави. Нито едно от обвиненията за намеса в изборите никога не е било доказано. Точно обратното, в продължилото 3 години разследване за руската намеса през 2016 г. в президентските избори, Робърт Мюлер не успя да намери дори и малко доказателства в подкрепа на фалшивите твърдения.

За разлика от това, тайните намеси на Вашингтон, държавните преврати, целенасочените убийства и пълномащабните военни инвазии са широко документирани и доказани. Нито една страна по света някога се е намесвала в работите на други суверенни правителства повече от Съединените щати. Това до голяма степен са въпросите, по които авторите решават, че Путин се е насочил в „грешната посока“.

Той нямаше да подкрепи техните безразсъдни военни интервенции, нямаше да предаде петрола на Русия на хищни олигарси, нямаше да погледне в другата посока, докато правителствата в неговия съсед бяха сваляни едно по едно от Вашингтон, и нямаше отдаде чест и щракне с пети, когато получи заповедите си за поход от Вашингтон. Това са причините той да бъде яростно атакуван в медиите и смятан за кръвен враг на Вашингтон. 

Той просто отказа да бъде техен лакей, поради което те прекараха последните 17 години в опити да го унищожат. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук