Подписала се под договор, че е оперна певица и изпълнява арии.
<em>Ветеранът на шоуто в Комитета по туризъм Георги Ковачев е известен в гилдията като царя на вариетето. Всички програми в елитните ни заведения и курорти са минавали през ръцете му. Пътува много в чужбина. </em><br /> <br /> Куриозното е, че при най-краткото си пътуване едва не влиза в затвора. Каква е интригата? Докато е в чужбина, големият му приятел Мишо Ваклинов, който отдавна е влюбен в Лили Иванова като изпълнителка и мечтае да напише песен за нея, се опитва да се добере до музата си по заобиколен начин. Отива при Пенчо Пръста &ndash; генерален директор на &ldquo;Интерхотели&rdquo;. Прякорът му идва от това, че винаги, когато се здрависва с мадами, слага среден пръст в ръката им. Успява да го убеди някак си в отсъствието на шефа Георги Ковачев да сключат договор с примата да пее в хотел &ldquo;Рига&rdquo; в Русе. <br /> <br /> Но стигат до въпроса с хонорарите. Лили си знае цената, тропва с крак и заявява, че иска по-голям хонорар, макар че прекрасно знае, че само тя и Емил Димитров пеят за по 120 лв. на участие. Сега обаче тя решава, че няма да отпусне гърло за по-малко от 240 лв. <br /> Мишо почва да мисли как да не й строши хатъра и как да плати по законен ред. Гледа регламентираните тарифи по онова време&ndash; камерна певица &ndash; <br /> <br /> <strong>толкова, оперна певица - 240 лв...<br /> </strong><br /> И сключва договор с Лили, като я изтипосва за оперна певица. Под този фалшив документ стоят подписи- това е доказателство за измама пред съда. Когато се връща Георги Ковачев от чужбина и разбира каква е врътката, настава суматоха. В София вече били получили донос за далаверата. Ковачев моментално се обажда на Пешо Пръста, вдигат пушилка из местното счетоводство, спешно късат стария и изработват нов договор на Лили, където фалшификацията е изчистена. Примата отново става естрадна певица с допустимия от регламента официален хонорар. Още на следващия ден пристига ревизор от София, но нищо не може да докаже документално. Така от уволнение, а може би и от затвор са спасени доста хора. По онова време за документна измама се отиваше на топло. <br /> <br /> Самият шеф на ресторантите и нощните заведения в София още веднъж едва отървава уволнението. Тато води в Стара Загора дипломатическия корпус в България. Организатор на концерта е Георги Ковачев. Чалъмите на протокола по скалата на първия протоколчик на държавата д-р Джибров са поставени в бойна готовност. Лято е. Жегата като в ада. В тази &ldquo;сауна&rdquo; организаторът на програмите трябва да доизкусури всички детайли. В кулминационния момент, изпълнителите се потят и чакат, дипломатите и българските им гости се потят още повече и чакат да се появи Първият. Времето се разтяга. По едно време в залата нахълтват яки здрави момчета и почват да ровят под столовете и масите. Веднага щом излизат, влиза Тодор Живков. <br /> <br /> Георги Ковачев дава знак и програмата стартира. Жоро си спомня, че на всички приеми от такова ниво <br /> <br /> <strong>Живков обикновено танцува с едра, пищна дама, рускиня от съветското посолство.</strong><br /> <br /> По едно време до ухото му дискретно се приближава кльощаво сипаничаво момче и му прошепва, нали знаете, че др. Т. Живков танцува само танго. Знам, моето момче, знам, успокоява го Ковачев. Програмата продължава и след малко същото момче отново идва и отново му напомня какво му е казал. <br /> <br /> До един момент всичко тече равно и гладко. Всичко свършва, когато на сцената се качва Камелия Тодорова, &ndash; наперена, със самочувствие. Ковачев се чуди как да я озапти. Проблемът е деликатен. Две дни преди това Камелия Тодорова е спечелила &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Най-напред Камелия наистина изпяла две бавни песни. След това кръвта й кипнала наченала лудешки ритми в типичния си стил. А трябва да изпълни танго. Създава му грандиозен проблем. <br /> <br /> Паниката е пълна. Д-р Джибров е бесен, но не може да предприеме нищо в момента. Положението спасява самият Тодор Живков. Първият се джазира и почва да мята кълки и дори си припява: &ldquo;Ха-ха-ха, <br /> <br /> <strong>Тошко Комуниста забрани туиста...&rdquo;</strong><br /> <br /> Сипаничавият отново се приближава до Жоро и този път не му шепти, а му крещи на фона на бясната музика: &ldquo;Какво направи, бе, къде ти е тангото, считай се за уволнен.&rdquo; Аз и без това съм уволнен, ти мисли за себе си,- отвръща му Ковачев. Спомня си, че едва го удържали собственоръчно да не откъсне главата на Камелия Тодорова. <br /> <br /> В навечерието на друг голям прием телефонът на Ковачев звъни. Началникът му го пита знае ли коя е Бонка. Жоро зяпва от удивление. Докато се чуди, оня му крясва в слушалката: &quot;Не се смей, не се смей, утре веднага да я пуснеш да пее, защото да не загазиш, ей, знаеш ли чия е тя? &quot; <br /> <br /> На приема Бонка, разбира се, пее, по-точно напъва гърло, колкото й стигат силите. След това, както си е ритуалът, Първият я кани на танц. Както винаги, Живков най-напред пита партньорката си, имате ли проблеми? Страшно много искам, просто сънувам как пея в нощен бар, но в &ldquo;Балкантурист&rdquo;, скромно примигнала от смущение пищната дама. Но...там коли и беси Георги Ковачев, който не ме пуска да припаря.<br /> <br /> Естествено, още на другия ден иска не иска, Ковачев я пуска да припари. Оказало се, че Бонка била такава трагедия като изпълнителка, че слушателите не искали да я слушат. А тях няма как да задължиш.<br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ </strong><br />