Левски спасил живота на невръстен неволен свидетел

<em>В своя път на обиколки из страната да основава революционни комитети неведнъж е посещавал Плевен на път от Ловеч, центъра на БРЦК, или от Никопол, изходния пункт за Румъния. При едно посещение в дома на хаджи Константин Хаджипаков, нашия прадядо (1802-1885 г.), се случил необичаен инцидент.<br /> </em><br /> Левски имал голямо доверие на стопанина Хаджипаков. Той бил сред първенците на града. През целия му живот<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>неговото верую било да служи на рода и доброто на града<br /> </strong></u></span><br /> Още от младини до дълбока старост е член на Плевенската община, голям патриот, дарител на строежа на църквата &bdquo;Свети Николай&rdquo;, виден църковен и училищен настоятел. По време на църковната борба е лежал във Видинския затвор за участие в борбата. Радетел за свобода, тежко изстрадал смъртта на братовия си син Костаки Хаджипаков, участник в четата на Филип Тотю, заловен и обесен в Русе през 1867 г. Виден търговец и производител, чорбаджи Константин търгувал не само в страната, но и в Цариград, Виена, Анадола, дал своя принос за издигането на Плевен до един от центровете на националния пазар. При посрещането на руския цар Александър II в Плевен срещаме името му сред плевенските граждани в &bdquo;Благодарствения адрес&rdquo; на 2/15 декември 1877 г. А <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> първородната му дъщеря Маруца (нашата баба) е сред невестите, посрещнали и отдали почит на Царя Освободител с хляб и сол<br /> </strong></u></span><br /> Всички тези документирани данни свидетелстват за общественото признание на Хаджипаков, което давало основание на В. Левски да посещава този дом, намиращ се в чисто българската махала (Вароша) до широкия сокак (днес парк на Военноисторическия музей).<br /> <br /> Този ден в дома се чувствало нещо необичайно - едно суетене, жените щъкали напред-назад, очаквали гости. Първородният внук на Хаджипаков, едва осемгодишен, заподозрял, че ще дойдат скъпи гости, а навярно и Левски. Любопитството му нямало граници. Само да го зърне на живо! Но как? Къде да се скрие? Първоначално замислил да се скрие в голямата одая зад възглавниците на миндера. Но нямало никакво време за<br /> умуване. Веднага <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> детето решава да се скрие зад стълбата, която водела към мазето <br /> </strong></u></span><br /> Надошли гостите, все мъже. Заседанието продължило дълго време. Под стълбата, свит на кълбо, крайно тясно и неудобно място, момчето не издържало и мръднало. Чул се шум. Настанал смут сред комитетските хора. Чул се глас: &bdquo;Някой ни е издал&rdquo;. Всички наскачали вън от собата. Под стълбата на мазето, към етажа, стоял смаяният внук на стопанина. В голямата изненада дядото изважда пистолета, готов да го убие, за да не ги издаде. В този момент Левски съумял да овладее ситуацията, с удивителна сила реагирал с думите: Бай Коста, остави го!<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Той е добро момче, истинско българче, няма да ни издаде!<br /> <br /> </strong></u></span>Страхът и недоверието се уталожили. Левски спасил момчето, чието единствено желание било да види този голям българин. Майка му Маруца като узнала за случката, яко го натупала и му казала: &bdquo;Ако баща ти те беше открил, щеше да те разпори като жаба&rdquo;. Този спомен останал в детето за цял живот и по-късно го разказваше на нас, децата, които го слушахме в захлас.<br /> <br /> Малкият Константин раснал буйно и смело момче, биел се с турчетата и ги побеждавал. Завършва третия випуск на Военното училище в София. Продължава със стипендия, отпусната от общината, в Петербургската военна академия. Участва във всички войни, служи във Видинския, Ловешкия и Плевенския полк, достигнал чин полковник. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Съдбата му отредила да умре във война <br /> </strong></u></span><br /> През март 1941 г., когато германските войски влизат в Плевен по време на Втората световна война, немски войник моторист го блъска в Плевенската бара и го потрошава. Немското командване, като разбира, че е висш офицер, го лекува във Военната болница, заобиколен с много грижи, лекари, но безуспешно. Виждайки своя край, Константин казва на близките си: &bdquo;Било ми писано да участвам и в тази война&quot;. Приживе му предложили парично обезщетение и настоявали за строго наказание на войника, но дядото отказал: &bdquo;Оставете младия войник да изпълни своя дълг&quot;. На 6 май с. г. (Гергьовден) е погребан с големи военни почести. И днес има още стари хора, които помнят церемонията.<br /> <br /> Някогашният палавник обаче докоснал лика на необикновения Левски. И това сложило отпечатък върху целия му живот!<br /> <br /> <em><strong>Мария АТАНАСОВА, 86 г., историк, Плевен<br /> Людмила МОЧЕВА, 89 г., фармацевт, София</strong></em>