Варненският “Спартак” от българските отбори първи е играл на “Олд Трафорд”
<strong>Варна има с какво да се гордее в историята на българския футбол. Не само поради факта, че първите подскоци на футболната топка у нас са направени именно в морската ни столица през 1894 г., когато швейцарският учител Жорж де Режибюс запознава българите с непознатата дотогава игра. И не само поради това, че първият шампион на България по футбол е варненският &ldquo;Владислав&rdquo; през 1925 г., а &ldquo;Черно море&rdquo; и &ldquo;Спартак&rdquo; са дългогодишни участници в &ldquo;А&rdquo; група. От Варна са излезли редица известни играчи, обличали и националната фланелка. Един от тях е Живко Господинов...<br /> </strong><br /> Жиката, както всички го наричат, игра като офанзивен халф във варненския &ldquo;Спартак&rdquo; 11 години - от 1975 до 1986 г., като записа 155 мача и отбеляза 41 гола в &ldquo;А&rdquo; група. В края на 70-те и първата половина на 80-те години той бе ключов играч в средата на терена, около когото се въртеше играта на целия отбор. С фланелката с номер 10 беше много добър организатор на атаките, вършеше и &ldquo;черната работа&rdquo;, но не се колебаеше, когато трябваше да нанесе завършващия удар в противниковата врата. В турнира за Купата на България през сезон 1982-1983 г. &ldquo;Спартак&rdquo; направи удивителен рейд, достигайки до финалния мач. В полуфинала срещу &ldquo;Левски&rdquo; на неутралния терен в Казанлък Живко Господинов водеше своя отбор към победата с 1:0,<br /> <br /> <strong>която ще остане една от най-значимите в по-новата история на клуба<br /> </strong><br /> А именно той отбеляза единствения гол в мача. Въпреки загубата на финала от ЦСКА с 0:4, като финалист в турнира &ldquo;Спартак&rdquo; доби право на участие в турнира за Купата на носителите на купи - там, където отборът направи българския дебют през 1961 г. В първия кръг варненци отстраниха от пътя си турския &ldquo;Мерсин&rdquo; след нулево равенство като гости и победа с 1:0 във Варна. В следващия кръг обаче съперник им бе &ldquo;Манчестър Юнайтед&rdquo;. И макар че тогава отборът на &ldquo;червените дяволи&rdquo; не бе толкова страшен, колкото е днес, респектът беше налице. Във Варна спартаковци отстъпиха с 1:2, а на &ldquo;Олд Трафорд&rdquo; загубата бе с 0:2. Господинов и днес гордо заявява, че <br /> <br /> <strong>от българските отбори единствено &ldquo;Спартак&rdquo; (Варна) е играл в &ldquo;Театъра на мечтите&rdquo; <br /> </strong><br /> Според него най-силният сезон на тима е бил през 1983-1984 г. Нека с него върнем лентата назад: &ldquo;През 1984 г. се класирахме на трето място, но минути преди награждаването на ст. &ldquo;Васил Левски&rdquo; бронзовите медали изчезнаха от масичката, а после бяха занесени в Сливен, защото местният отбор бил спечелил служебно някакъв мач. Бях толкова възмутен, че отказах да пътувам с националния отбор за приятелския мач с Дания и от федерацията ме заплашиха с изключване от футбола. В крайна сметка тези, които ни лишиха от медалите, влязоха в затвора, а мен ме върнаха в националния отбор.&rdquo; <br /> <br /> След варненския си период Живко Господинов игра в едноименния отбор от Плевен, както и в &ldquo;Берое&rdquo; и &ldquo;Черно море&rdquo;. Опита късмета си и в Португалия, където игра в местния &ldquo;Фафе&rdquo;. На 7 август 1983 г. той дебютира в националния отбор срещу Алжир при победата с 3:2 в приятелски мач в Париж. От този момент бе един от основните футболисти в тима на Иван Вуцов, който още като треньор на &ldquo;Спартак&rdquo; (Варна) бе видял в него <br /> <br /> <strong>играчът за точното място в неговата селекция <br /> </strong><br /> Господинов изкара европейските квалификации, бе и в тима при онзи епичен двубой срещу Югославия, загубен в Сплит с 2:3. Именно той даде онзи пас към Ради Здравков в 90-ата минута, който можеше да ни донесе победата малко преди третия гол на &ldquo;плавите&rdquo;. После взе участие и в квалификациите за световното първенство в Мексико през 1986 г. А в страната на ацтеките бе в отбора в мача на откриването срещу Италия, както и в двубоите с Южна Корея и на осминафинала срещу домакините от Мексико. В личната му равносметка останаха записани 39 мача и 6 гола с националната фланелка. <br /> <br /> След края на футболната си кариера Живко Господинов остана верен на своя варненски &ldquo;Спартак&rdquo;, като бе селекционер и спортно-технически директор на клуба. Той ще остане една от звездите на футболна Варна, като преди броени дни навърши 54 години. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>