Английската кралица дава Гибралтар за уникалния вратар Мони Симеонов

<strong>На 2 ноември се навършиха 11 години от смъртта на един от най-големите вратари в историята на българския футбол - Симеон Симеонов. Той си отиде от този свят само на 54 години, а можеше още дълги години да бъде полезен с опита си.<br /> </strong><br /> Симеонов започна кариерата си в любимата &ldquo;Славия&rdquo; на 18-годишна възраст и още с първите си изяви под рамката на вратата показа, че &ldquo;белите&rdquo; могат да разчитат на сигурен страж. През 1966 г. спечели Купата на Съветската армия след победа с 1:0 над ЦСКА на финала и бе<br /> <br /> <strong>една от основните фигури в знаменития рейд на &ldquo;Славия&rdquo; до полуфинала за Купата на купите<br /> </strong><br /> през 1967 г. След като преодоляха по пътя си уелския &ldquo;Суонси&rdquo;, френския &ldquo;Страсбург&rdquo; и швейцарския &ldquo;Сервет&rdquo;, &ldquo;белите&rdquo; отстъпиха в подножието на върха на шотландския &ldquo;Глазгоу Рейнджърс&rdquo; и станаха първият български отбор, класирал се на полуфинал в европейски турнир. С бялата фланелка Мони изигра 175 мача и бе един от любимците на публиката. Притежаваше отличен рефлекс, ловкост, хладнокръвие и решителност. Умееше правилно да се пласира и по удивителен начин привличаше топката като магнит в ръцете си. През пролетта на 1974 г. вратарите в ЦСКА Йорданов и Филипов бяха контузени и Симеонов бе привикан &ldquo;по спешност&rdquo; при армейците. Така той игра в драматичните четвъртфинали за Купата на шампионите с бъдещия първенец на Европа &ldquo;Байерн&rdquo;. А в &ldquo;А&rdquo; група оформи участията си на 184 мача. <br /> <br /> Още на 18 години Симеонов направи своя дебют и в националния отбор в приятелския мач срещу СССР на 29 ноември 1964 г. в София, завършил 0:0. Така само два месеца след като дебютира на вратата на &ldquo;Славия&rdquo;, той облече и националната фланелка - един рядко срещан случай във футбола. А на 20 години игра на световното първенство в Англия в третия мач в групата срещу Унгария, загубен с 1:3. От този момент в следващите четири години <br /> <br /> <strong>той бе безспорният номер 1 на вратата на националния отбор<br /> </strong><br /> Изнесе на плещите си европейските квалификации през 1967 г., завършили с победното 1:0 срещу Португалия, открило пътя на България към четвъртфиналите. В първия четвъртфинал срещу бъдещия първенец на Европа Италия той бе контузен и на вратата застана Станчо Бончев. Две седмици по-късно на реванша в Неапол Мони не можа да предотврати загубата с 0:2, но България отпадна достойно и зае петото място на Стария континент в неофициалното класиране. <br /> <br /> <strong>Върхът в кариерата му е знаменитият мач на &ldquo;Уембли&rdquo; срещу световния шампион Англия<br /> </strong><br /> през 1968 г., завършил 1:1. Там той се превърна в един от героите, отразявайки неспасяеми удари на Боби Чарлтън. Показателни са и отзивите за него в английската преса - в. &ldquo;Дейли Мирър&rdquo;: &ldquo;Само Симеонов и другите светци, които покровителстват българския футбол, могат да обяснят последния провал на стандартния тим на шампионите. 80 000 зрители заедно с английските нападатели бяха просто в недоумение от невероятната игра на Симеонов&rdquo;. В. &ldquo;Сън&rdquo;: &ldquo;Когато Боби Чарлтън, този джентълмен на английския футбол, се залови да пише историята на своя живот, името Симеон Симеонов положително ще заема видно място в колоната на неговите поражения. Едва ли съм виждал някога три по-могъщи, остри и точни удара на Чарлтън, които ще затруднят 999 от 1000 вратари. Симеонов беше този един на хиляда, ако не и на един милион!&rdquo;. <br /> <br /> Самият Боби Чарлтън по-късно написа в специалния си футболен учебник: Не съм виждал вратар като него. Всеки път, когато шутирах, вдигах ръце за гол, но той вадеше топката. <br /> <br /> <strong>Положенията, които българинът хвана, се спасяват от един на сто вратари <br /> </strong><br /> А какво сподели с мен приживе Симеонов: &ldquo;Бях максимално концентриран и съсредоточен, за да мога да му отразя бомбените удари по ъглите. Наблюдавах го внимателно и просто предугаждах посоката на топката. Може би това е и телепатия. След всеки негов шут, който отразявах, Боби Чарлтън се хващаше за главата в недоумение. След мача още на терена Боби дойде при мен и ме потупа по рамото, а после на коктейла в една от залите на &ldquo;Уембли&rdquo; се появи съпругът на английската кралица, който също изказа удивлението си от моите изяви, както и от чудесния гол на Гунди. Вкъщи си пазя вестници, в които челните заглавия са: &ldquo;Симеонов спря Англия&rdquo;. Това са спомени, които никога не се забравят&rdquo;.<br /> <br /> На следващия ден след мача на българския посланик в Англия е било казано, че самата кралица е предложила Гибралтар за този вратар, който изуми всички на Острова. Иначе официална оферта няма, но усилено се говори, че <br /> <br /> <strong>от &ldquo;Челси&rdquo; са предложили 260 000 паунда за Симеонов, <br /> <br /> </strong>което беше сериозна сума за времето. През същата тази 1968 г. Мони стана напълно заслужено футболист номер 1 на България. <br /> <br /> Симеонов изигра успешно и световните квалификации за &ldquo;Мексико-70&rdquo;, но там България претърпя крах и той трябваше да понесе заедно с всички негативите и критиките, които заваляха отвсякъде. Последния от 34-те си мача с националната фланелка Мони изигра на 14 април 1974 г., когато в Рио де Жанейро България отстъпи на световния шампион Бразилия с 0:1. Беше и на &ldquo;Мондиал-74&rdquo; във ФРГ, но така и не влезе в игра. <br /> <br /> След края на кариерата си най-добрият български вратар през 60-те години беше треньор на вратарите в &ldquo;Славия&rdquo;. И още споделено от него: &ldquo;Добрият вратар трябва да притежава всестранна физическа подготовка, отличен рефлекс, смелост, хладнокръвие и интуитивно да предугажда развоя на събитията. Иначе съм се учил от Жоро Найденов, англичанина Бенкс и германеца Майер&rdquo;. <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>