Алкохолизмът – болест, за която не се говори: Много актьори и лекари станаха жертви на чашката!

На 11 юни 2009 г. сутринта умря друг обичан български актьор - Радко Дишлиев - от масивен инфаркт. Мълчание!<br /> <br /> Пристрастяването към чашката ни отне без време и други двама актьори, станали известни пак в &ldquo;Записките&rdquo; - Стоян Стоев, който изигра ролята на Захари Стоянов, и Антоний Генов - пресъздал образа на Панайот Волов. Много млад, през 1996 г. си отиде и Кирил Варийски, едва на 42. И той като Дишлиев стана звезда още с дебюта си в &ldquo;Йо-хо-хо&rdquo;. Сега до барелефа му на надгробния гранитен паметник пише: &ldquo;Кирил Варийски, Йо-хо-хо&rdquo;. <br /> <br /> И Катя Паскалева беше зависима от алкохола. Нейни колеги споделят, че е било заради страха й от сцената. И се е опитвала да го потисне с алкохол. <br /> <br /> И Петър Попйорданов - Чочо в един немалък период имаше проблеми с алкохола. Това му костваше много лични драми и загуба на доста роли. Сега твърди, че е спрял пиенето... <br /> От алкохолна болест в България страдат десетки, може би стотици хиляди. При тази болест се губи контрол върху употребата на алкохол. На празник човек може да пийне, но после си казва &ldquo;стига&rdquo;. Алкохоликът обаче не може да спре. Натрупа ли алкохолен стаж, той разбира, че има проблем. В началото пие, дори е горд, че е изпил толкова много и му няма нищо. После се дразни, <br /> започва да се срамува, да се крие <br /> <br /> Но вече не може да живее без алкохол - той е станал част от обмяната на веществата, част от хомеостазата. В мозъка има рецептори за различните вещества. Ако дадено вещество редовно се внася в организма и изведнъж престане, рецепторите усещат глад, а при алкохолиците настъпва делириум тременс, казват запознати.<br /> <br /> Алкохолната болест убива лесно ранимите актьори, но и лекари, журналисти - хора на изкуството и много други. Некоректно е да надничаш в личния живот на тези обичани от обществото хора, нито да споменаваш имената им. Но мълчанието днес е проклятие.<br /> <br /> Искаше ми се да дам само един пример на човек, перфектен в работата си, отличен специалист, който умря като клошар в бургаския психодиспансер. Д-р Петър Герасков - бившият шеф на Спешния център в Бургас. Пиеше от сутринта. Правеше скандали на работното си място, после спря да ходи на работа. Последва развод със съпругата му. Д-р Герасков изгуби и жилището си заради алкохолната болест. Започна да спи по пейките в Морската градина. След това се премести пред болницата. Вечер спеше на кушетките в Спешния център. Негови колеги го съжаляваха и го прибираха. До последно водеше живот като клошар, мръсен, брадясал, с бутилка водка в ръка. Преди две-три години д-р Герасков почина. Погребаха го колеги. <br /> <br /> Могат да се дадат десетки примери и за други българи със същата съдба. Обществото обаче няма отношение към този ужасен бич. Като че ли повече говорим за СПИН, а тук има и още нещо. Към алкохола се посяга от отчаяние и безпътица, защото той е най-достъпен.<br /> <br /> <strong>Какво е да си алкохолик?<br /> <br /> </strong>Типично за алкохолиците е, че при липса на любимата напитка я заместват с каквото им падне. Ако са с нисък интелектуален праг и социален статус, допиват каквото намират, дори опасни химикали. Друг пациент казва: &ldquo;Аз не пия бира, нито вино, нито водка, а само чист спирт!&rdquo;<br /> <br /> Системната злоупотреба с алкохол води до риск от цироза, рак на черния дроб, на ларинкса, гърлото или в устата. <br /> <br /> &bdquo;Без едно може, но с едно не може.&rdquo; Някои се залъгват, че след като се излекуват, ще пият по 1-2 бирички. Но неусетно пак започва запой.<br /> <br /> <strong>Как се лекува?<br /> <br /> </strong>Във ВМА се прилага детоксична терапия. Тя трае месеци и години. Участват невролози, гастроентеролози, психиатри, психолози, социални работници, рехабилитатори. Всяко възстановяване от алкохолизма и от алкохола започва с детоксикация, при която алкохоликът трябва да спре и да прочисти организма си от алкохола. Това може да стане и вкъщи, и в болница - зависи от състоянието му. Обикновено това означава, че определен брой дни (не може да се каже точно колко, индивидуално е), той ще се чувства зле, ще е като болен и всъщност ЩЕ БЪДЕ болен. Организмът му ще боледува. Не е добре да се опитва да изкара абстиненцията &ldquo;на крак&rdquo; - в смисъл да продължи обичайния си начин на живот и работа. Първо защото обичайният му начин на живот включва непрекъснато пиене. И второ, защото може няколко дни да не е работоспособен. <br /> <br /> Детоксът, избиването на абстиненцията, са неприятни, но минават. Истинското му възстановяване обаче ще започне чак след това. След детоксичната терапия трябва да се продължи с психологическа работа. Но посещенията при психотерапевт струват скъпо, а траят месеци. Бивш алкохолик в чужбина работи години наред с психотерапевт и резултатът е налице. Другите пият пред него, но той остава невъзмутим и казва: &ldquo;Аз моето съм си го взел&rdquo;. Това е признакът, че е излекуван.<br /> <br /> При лечението от алкохолната зависимост препатили най-горещо препоръчват на зависимите да отидат и на сбирките на &bdquo;Анонимни алкохолици&rdquo;. А ако в близост до местоживеенето им няма групи, да се включат в онлайн сбирките. В същото време отбелязват, че тези сбирки, както и форумите са хубави и полезни, но не могат да заместят пълноценно живите сбирки. Защото присъстващите на сбирките на &bdquo;Анонимни алкохолици&rdquo; са ... алкохолици. Някои от тях са били в много напреднала фаза на болестта. Но повечето са успели и успяват да отвоюват обратно живота си от алкохола.<br /> Проблемът с алкохолизма е огромен, защото сега болният не може принудително да бъде настаняван за лечение. Трябва близките да водят дело, да го спечелят - сложно е. Но и да успеят, той ще бъде изписан и ако не намери разбиране при тях, ще се върне към чашката. <br /> <br /> Мозъкът има памет, че са му внасяли това вещество. Обърнат ли една чашка, те се &ldquo;подкарват&rdquo; отново с дни и седмици. Всеки такъв рецидив води до по-кратък период на контрол върху пиенето.